Решение № 7982 от 28.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4010/2019 г.

Решение № 7982 от 28.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4010/2019 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ вр. чл. 144 и чл. 175 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба на началника на Отдел "Оперативни дейности" – П. към Главна дирекция "Фискален контрол" на ЦУ на НАП, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Зафирова, за допълване на определение № 6028 от 22.04.2019 г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм. д. № 4010/2019 г., в частта му за разноските. В молбата се твърди, че с определението, чието допълване се претендира, съдът е присъдил на страната с оглед изхода на спора разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, но не е присъдил разноските, представляващи заплатена държавна такса по сметката на Върховния административен съд в размер на 150 лв. Претендира се допълване на определението в частта му за разноските като се присъдят и разноските за държавна такса. Ответникът по молбата – "М и М – 1 2016" ЕООД - не изразява становище по същата в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК. Върховният административен съд, първо отделение намира молбата за допустима като подадена от страна по делото в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, която е представила списък на разноските по чл. 80 ГПК, а разгледана по същество, за неоснователна. В чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските. Следователно текстът разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски. Първата хипотеза обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. При втората хипотеза, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. Правната последица, установена с чл. 80, изр. 2 ГПК, настъпва само по отношение на изменението на решението в частта му за разноските, а не по отношение на неговото допълване /в този смисъл т. 8 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. Всъщност макар и неточно заявена в искането, претенцията на страната е за изменение на определението в частта му за разноските. С определение № 6028/22.04.2019 г., постановено по адм. д. № 4010/2019 г. по частната жалба на началник отдел "Оперативни дейности" - гр. П. в ЦУ на НАП, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Зафирова, Върховният административен съд, първо отделение е отменил определение № 1559/20.02.2019 г. на Административен съд - С. - град, постановено по адм. д. № 1927/2019 г., и е отхвърлил жалбата на "М и М – 1 2016" ЕООД против разпореждане за допускане на предварително изпълнение на наложената със заповед № ФК - 70-0378828/05.02.2019 г. принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект". С оглед изхода на спора на частния жалбоподател е присъдено юрисконсултско възнаграждение. В частната си жалба жалбоподателят е заявил своевременно искането си за присъждане на направените разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. В списъка е включена и заплатената държавна такса по делото по сметката на Върховния административен съд в размер на 150 лв. Представено е платежно нареждане № 0141895666/06.03.2019 г., с което същата е внесена по адм. дело № 1927/2019 г. по описа на АССГ, чрез който е подадена частната жалба. На основание чл. 235 а АПК в приложимата редакция / ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. / за производство, образувано по частна жалба, се събира такса в размер 30 лв. за граждани и 150 лв. за организации. В случая частната жалба е подадена от административен орган по определението на пар. 1, т. 1 от ДР на АПК, а не от организаця по смисъла на пар. 1, т. 2 от ДР на АПК, и държавна такса в размер на 150 лв. не се дължи. Тъй като държавната такса е недължимо внесена, то същата няма характер на разноски по делото, които с оглед неговия изход следва да бъдат присъдени в полза на страната, която ги е направила, а подлежат на възстановяване като недължимо платени на основание чл. 4 б от Закона за държавните такси. По изложените съображения искането за допълване на определението в частта му за разноските като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Настоящият съдебен състав констатира, че е допуснал очевидна фактическа грешка в диспозитива на определение № 6028 от 22.04.2019 г. по адм. д. № 4010/2019 г., тъй като погрешно "М и М – 1 2016" ЕООД е осъдено да заплати разноските в размер на 100 лв. на ТД на НАП – П. вместо на Главна дирекция "Фискален контрол" на ЦУ на НАП, Отдел "Оперативни дейности" – П.. Поради което и на основание чл. 175, ал. 1 АПК по почин на съда така допуснатата очевидна фактическа грешка следва да бъде поправена. Мотивиран така и на основание чл. 175, ал. 2 АПК и чл. 248, ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК, Върховният административен съд, първо отделение Р Е Ш И: ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на определение № 6028 от 22.04.2019 г., постановено по адм. д. № 4010/2019 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, като на ред пети отгоре надолу на страница пета вместо ТД на НАП – гр. П. се чете Национална агенция за приходите - Главна дирекция "Фискален контрол" на ЦУ на НАП, Отдел "Оперативни дейности" – П.. ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молба на началника на Отдел "Оперативни дейности" – П. към Главна дирекция "Фискален контрол" на ЦУ на НАП, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Зафирова, за допълване на определение № 6028 от 22.04.2019 г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм. д. № 4010/2019 г., в частта му за разноските. Решението не подлежи на обжалване.