Решение № 9389 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9791/2019 г.

Решение № 9389 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9791/2019 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез пълномощник срещу решение № 802 от 14.06.2019 г., постановено по адм. дело № 33/2019 г. от Административен съд София - област. С него по жалба на "Сами Мийт" ЕООД е отменено писмо изх. № 02 - 2600/5188 от 14.12.2018 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ"Земеделие", с което кандидата е уведомен, че не е одобрено заявлението му с № 22.58.3931/0065886 от 31.03.2016 г. за предоставяне на държавна помощ "Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците" през 2016 г., като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените указания на съда. В касационната жалба са развити оплаквания за недопустимост на съдебното решение, в условията на алтернативност се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се обезсилване на решението, респективно неговата отмяна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "Сами Мийт БГ" ЕООД в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуален представител счита касационната жалба за неоснователна. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационните основания по чл. 209 от АПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София - област е било образувано по жалба на "Сами Мийт БГ" ЕООД срещу писмо с изх. № 02-2600/5188 от 14.12.2018 г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФ"Земеделие", с което кандидата е уведомен, че не е одобрено заявлението му с № 22.58.3931/0065886 от 31.03.2016 г. за предоставяне на държавна помощ "Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците" през 2016 г. С оспореното решение Административен съд София - област е отменил обжалваното писмо. За да постанови този резултат, съдът е приел, че процесното писмо е издадено от материално и териториално компетентен административен орган, но същото е незаконосъоразно поради неизпълнение на законовите изисквания на чл. 146, т. 2 от АПК - в съответната писмена форма за валидност, с изискуемите реквизити и при липсата на мотиви. Съдът е счел, че в оспорения акт не са изпълнени изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК за посочване на органа, който го издава, наименованието на акта, фактическите и правните основания, разпоредителна част, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. Отделно съдът е изложил съображения, че оспорваният акт е незаконосъобразен, като постановен при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Прието е, че оспореното писмо е издадено и в нарушение на материалния закон поради липсата на извършена проверка за изпълнение на законовите изисквания за неговото прилагане. Твърденията на ответника за недопустимост на подадената жалба, съдът е отхвърлил с мотиви, че оспореното писмо носи белезите на ИАА по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК тъй като непосредствено се засягат права и законни интереси на дружеството жалбоподател, а по възражението за недопустимост на жалбата, поради просрочието и съдът е приел, че същата не е насочена срещу постановен мълчалив отказ, а срещу постановения изричен такъв, посочен в жалбата. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При правилно установена фактическа обстановка и след обсъждане на представените по делото писмени доказателства, правилно и обосновано в обжалваното решение е прието, че жалбата на дружеството е допустима, а след извършена от Административен съд София - област проверка по реда на чл. 168 АПК и основателна. Правилни и съответни на закона са изводите на съда, че оспореното писмо представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, с което непосредствено се засягат права и законни интереси на "Сами Мийт БГ" ЕООД. Писмото е издадено от компетентен орган, надлежно сезиран с подадено заявление № 22.58.3931/0065886 от 31.03.2016 г. за предоставяне на държавна помощ "Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците" през 2016 г., по което е постановен отказ за отпускане на държавна помощ и което пряко рефлектира в правната сфера на кандидата, тъй като заявлението му не е удовлетворено. С оспореното писмо пряко и непосредствено се засягат права и законни интереси на дружеството от направеното изрично волеизявление на органа за отказ за отпускане на държавна помощ, поради което същото безспорно носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и наведените в касационната жалба доводи за недопустимост на съдебното решение в този смисъл на неоснователни. Оплакването за недопустимост на решението, поради неподаване на жалба в срок срещу мълчалив отказ по подаденото заявление е неоснователно. Видно от доказателствата по делото, безспорно изпълнителният директор на ДФ"Земеделие" не се е произнесъл в срок подаденото заявление за предоставяне на държавна помощ, но след този срок е последвал изричен отказ, предмет на разглеждане пред административният съд, а именно писмо от 14.12.2018 г. Жалбата срещу изричният отказ е депозирана на 21.12.2018 г. в рамките на преклузивният срок, поради което правилно е разгледана от първонистанционният съд като допустима. В този смисъл оплакването в касационната жалба за недопустимост на съдебното решение на двете посочени по-горе основания е неоснователно и следва да се отхвърли. Правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционният съд, че обжалваното писмо не съдържа фактически и правни основания, относно постановения отказ за одобряване на заявлението. Изложените съображения, че дружеството не е кандидатствало за предоставяне на държавна помощ по съответната схема за 2017 г. и 2018 г., за които условията и реда за кандидатстване са различни от тези за 2016 г. са неотносими към постановения отказ, тъй като органа дължи произнасяне и излагане на мотиви, относно наличието или не на условията по заявлението, с което е сезиран, а именно за 2016 г. С оглед горното законосъобразно Административен съд София - област е приел, че оспореното писмо е постановено при липсата на мотиви и обуславя неговата отмяна като незаконосъобразно, поради наличието на порок по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК. При правилна преценка на събраните по делото доказателства, съдът е достигнал до законосъобразен извод, че при издаване на оспореното писмо са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Между страните не е спорно и от представените доказателства е видно, че "Сами Мийт БГ" ЕООД е подало заявление с № 22.58.3931/0065886 от 31.03.2016 г. за предоставяне на държавна помощ "Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците" през 2016 г. По подаденото заявление дружеството е било уведомено с писмо изх. № 02 - 2600/4540 от 05.08.2016 г., че обработване на заявлението е спряно, предвид извършване на административна проверка от дирекция "Противодействие на измамите" и след приключване на проверката дружеството ще бъде уведомено за предприетите действия от ДФ"Земеделие" по финализиране и обработка на заявлението. След изпращане на посоченото писмо по делото липсват данни за възобновяване на производството по обработване на заявлението и уведомяването на заявителя, за изискване на документи или обяснения във връзка с неизпълние на други изисквания във връзка с поисканата държавна помощ. Предвид горното правилни са изводите на административният съд за допуснато нарушение на административно производствените правила при издаване на обжалваното писмо, тъй като органа не е установил и изяснил относимите по подаденото заявление факти и не е събрал доказателства за изпълнение на всички изисквания за предоставяне на помощта. Налице е порок по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК в какъвто смисъл за изводите на първоинстанционния съд и които се споделят напълно от настоящата инстанция. При липсата на изложени конкретни съображения от страна на административния орган за постановения отказ, както и неизвършването на проверка относно изпълнение на всички изисквания на закона за предоставяне на държавната помощ по конкретната схема за подпомагане, съдът не може да извърши проверка за законосъобразност на административния акт с приложимите материално правни разпоредби, поради което съдът правилно е счел, че преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията на съда, дадени в мотивите на съдебното решение. Предвид изложеното не са налице твърдяните в касационната жалба пороци на оспореното решение, същото е правилно следва да бъде оставено в сила. Искането за присъждане на разноски, направено на основание чл. 143, ал. 3 АПК от процесуалния представител на ответника, следва да бъде уважено. Разноските са в размер на 1800 лв. за адвокатско възнаграждение. Същите са своевременно поискани и доказани с приложения по делото договор за правна защита и съдействие и банково извлечение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,