Решение № 8258 от 30.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3924/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуален представител, срещу Решение 824 от 07.02.2024 г., постановено по адм. дело 7473/2023 г. на Административен съд - София - град /АССГ/. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че незаконосъобразно и неправилно, а развитите доводи в касационната жалба определят касационните основания по чл.209 т.3 от АПК необоснованост и нарушение на материалния закон. Подробни съображения в подкрепа на касационните основания са развити в касационната жалба и в молба от 12.11.2024г. с характер на писмена защита. Иска се отмяна на решението. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба Комисията за защита от дискриминация /КЗД, Комисията/, чрез процесуален представител, в писмено становище, оспорва жалбата, като неоснователна. Моли обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба В. С. Ц., в писмено становище, както и в позиция по същество, поддържана в открито съдебно заседание, оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред АССГ е Решение 228 от 09.06.2023 г. на четвърти специализиран постоянен заседателен състав на Комисията за защита от дискриминация по преписка 97/2019 г. С решението си Комисията е установила, че разпоредбите на чл.39, ал.2, т.3 и т.4 и чл.32, ал.З от Наредба 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредба 4/14.09.2004г.), издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, представляват непряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.3 във вр. с чл.37 от ЗЗДискр. по признак имуществено състояние по смисъла на чл.4, ал.З от ЗЗДискр. и са противоречащи на принципа за равно третиране на потребителите на ВиК услуги, създаваща условия за нарушение на чл.37 от ЗЗДискр. от ВиК операторите под формата на привидно неутрални разпоредби чрез предлагане и калкулиране на услугата при по-неблагоприятни условия за потребителите с по-висок размер на месечно потребление, в сравнение с потребителите с по-нисък размер на месечно потребление, както и третира по-неблагоприятно клиентите на ВиК услуги, живеещи в многоетажни жилищни сгради, в които освен индивидуалните водомери има и общ водомер на водопроводното отклонение за жилищната сграда, които заплащат освен индивидуалното си потребление и загубите във вътрешносградната инсталация, в сравнение с клиентите - собственици и/или обитаващи еднофамилни имоти. С т.II на решението, на основание чл.47, т.8 от ЗЗДискр., на министъра на регионалното развитие и благоустройството е препоръчано да измени разпоредбите на чл. 39, ал.2, т.З и т.4 и чл.32, ал.З от Наредба 4/14.09.2004. във връзка с установеното нарушение на чл.4, ал.З във вр. с чл.37 от ЗЗДискр. и да предприеме мерки за изравняване на съществуващите неравенства. С т.Ш на оспореното решение е уважена подадената жалба от В. С. Ц.. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е събрал относимите доказателства и установил вярно и точно фактите по спора. Приел е за установено, че производството пред КЗД е образувано по жалба на В. Ц., съдържаща доводи за осъществена непряка дискриминация от разпоредбите на чл.32, ал.З, чл.35 и §6 от Наредба 4/14.09.2004 г., които доводи поддържал и в уточненията си с отговор от 18.01.2023г. след възобновяване на производството по преписката с разпореждане 823/23.12.2022г. на КЗД, вкл. и относно защитеният признак по който е осъществена дискриминация, а именно имуществено положение. В. Ц. е посочил, че е собственик на недвижим имот в сграда в режим на етажна собственост, като според посочените от него норми от Наредба 4/14.09.2004г., собствениците на жилища в сгради в режим на етажна собственост с монтиран общ водомер на водопроводното отклонение, заплащат разликата между данните по общия водомер и сумата от отчетените количества по индивидуалните водомери и служебно определените данни за потреблението (когато индивидуалните водомери не са отчетени в срок и не са подадени самоотчети за тях), като въпросната разлика се разпределя пропорционално на отчетените количества от индивидуалните водомери, респ. и на начислените служебно данни на индивидуалните водомери. По този начин потребителите заплащат два пъти едно и също количество вода, респ. количество вода, което не са изразходвали и това произтичало от разпоредбите на Наредба 4/14.09.2004 г., приета от министъра на регионалното развитие и благоустройството - глава шеста и в частност от чл.32, ал.3, чл.35, чл.39 ал.2 т.3 и т.4 и §6 от същата наредба. По жалбата на В. Ц. първоначално, с разпореждане 394/10.04.2019 г. на председателя на КЗД е образувана преписка 97/2019 г. за дискриминация по признак лично положение по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. във връзка с чл.37, ал.1 от ЗЗДискр. Постановеното решение 253/26.05.2020 г. на КЗД е обжалвано пред АССГ, който с решение 747/10.02.2021 г. по адм. дело 7419/2020 г. го е отменил в частта му по т. I, т. II и т. IV. поради материална незаконосъобразност на административния акт, вследствие липса на релевантно, с оглед целта на ЗЗДискр., съдържание на защитения признак лично положение, на който при установяването на дискриминация от страна на МРРБ административният орган се е позовал и поради неправилното конституиране като страна в производството на министерството, а не издателя на акта - министъра. Точка III от решението на КЗД, с която е установено, че при осъществяване на своята дейност Софийска вода АД, не е допуснало извършване на нарушение на забраната за дискриминация по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. спрямо В. С. Ц. не е обжалвана и в тази част решението на Комисията е влязло в сила. Решението на АССГ е обжалвано пред Върховен административен съд (ВАС), който с решение 7515/22.06.2021 г. по адм. дело 4325/2021 г. е потвърдил решението на АССГ, а административната преписка е върната на КЗД за ново произнасяне, при изпълнение на дадените от съда задължителни указания. С разпореждане 890/21.07.2021 г. на председателя на КЗД е възобновено производството по преписка 97/2019 г. , уведомени са Софийска вода АД, министърът на регионалното развитие и благоустройството и В. С. Ц., като им е дадена възможност да изразят становище. В становище с вх. 44 - 00 - 28208/10.08.2021 г. В. Ц. е направил уточнение, че подадената от него жалба, по която е образувано производството пред КЗД, е за дискриминация по признак имуществено състояние, а не лично положение. С оглед така направеното уточнение, с разпореждане 1175/16.09.2021 г. на КЗД е прието, че в производството се разглеждат оплаквания за дискриминация по признак имуществено състояние. От Софийска вода АД е постъпило становище с уточнението, че по отношение на дружеството решението на КЗД в частта му по т.III е влязло в сила. Последвало е произнасяне на КЗД с решение 246/09.05.2022 г. с което е прието, че разпоредбите на чл.39, ал.2, т.3 и т. 4 от Наредба 4/14.09.2004 г. са дискриминационни по смисъла на чл.4, ал.3 от ЗЗДискр. и противоречащи на принципа за равно третиране на потребителите на ВиК услуги, създаващи условия за нарушение на чл.37 от ЗЗДискр. от ВиК операторите под формата на привидно неутрални разпоредби чрез предлагане и калкулиране на услугата при по-неблагоприятни условия за потребителите с по- висок размер на месечно потребление, в сравнение с потребителите с по-нисък размер на месечно потребление. С т.II от решението на министъра на регионалното развитие и благоустройството е препоръчано да измени разпоредбите на чл.39, ал.2, т.З и т.4 от Наредба 4 във връзка с установеното нарушение на чл.4, ал.3 от ЗЗДискр. и да предприеме мерки за изравняване на съществуващите неравенства. Решението е обжалвано пред АССГ, който с решение 6255 от 27.10.2022 г. го е отменил и е върнал преписката за ново разглеждане. След връщането на преписката КЗД е възобновила производството и изискала становища от страните, проведено е проучване по реда на чл.55-чл.59 от ЗЗДискр., проведено е едно открито заседание, в рамките на което съставът е счел, че преписката е изяснена от фактическа и правна страна, след което КЗД се е произнесла с решение 228 от 09.06.2023 г. на четвърти специализиран постоянен заседателен състав, по жалба срещу което, АССГ в производството по адм.д. 7473/2023г. е постановил решение, предмет на настоящата касационна проверка. За да постанови решението си АССГ е приел, че в многоетажна жилищна сграда, в която има жилище В. Ц., освен индивидуалните водомери има и монтиран общ водомер на водопроводното отклонение за жилищната сграда. Съгласно Наредба 4/14.09.2004г. потребителите на питейна вода, обитаващи сгради в режим на етажна собственост, заплащат освен индивидуалното си потребление и загубите във вътрешносградната инсталация. При това - изразходваното количество вода се разпределяло между потребителите в сградата етажна собственост според показанията, отчетени по индивидуалните водомери, като се разпределял целият разход на вода в общите части на сградата, включително и загубите на вода в сградната водопроводна инсталация. Съоръженията до регулационната линия на имота (включително общият водомер) съдът приел за част от мрежата на водоснабдителната система, които се изграждали, поддържали и стопанисвали от ВиК операторите, докато тези в след регулационната линия били част от сградната водопроводна инсталация. При тези установявания и въз основа на защитения признак имуществено състояние съдът възприел установените от Комисията факти на различно третиране на В. Ц. спрямо клиентите на ВиК услуги, живеещи в еднофамилни имоти, вкл. и относно признака имуществено състояние по отношение на живущите в етажна собственост/ многофамилни сгради/ вследствие обвързването на пропорционално разпределяната и фактурирана загуба на вода в етажната собственост, с по-ниското или по-високото потребление на вода от съответните живущи ( според показанията, отчетени по индивидуалните водомери), което било обвързано с по-ниски или по-високи доходи и имуществено състояние. По този начин група потребители на питейна вода са поставени в привилегировано положение спрямо останалите потребители, тъй като не заплащали като тях цената на ВиК услугата. По отношение на тези потребители делът на пропорционално разпределената и фактурирана загуба на вода, предвид по- ниските размери на индивидуално изразходваните количества питейна вода, бил минимален или нулев и същата не се заплащала от тях. В този случай цената на услугата и отчетените като загуба количества вода били едни и същи за всички абонати в етажната собственост, но дискриминационната практика била по отношение на количеството, заплащано от едните и от другите, определяно според показанията, отчетени по индивидуалните водомери . От правна страна АССГ е приел, че Решение 228 от 09.06.2023г. е издадено от компетентен орган, определен съгласно правилата на чл.54 във вр. с чл.64, ал.1 от ЗЗДискр., в предписаната от закона форма - съдържащо всички посочени в чл.66 от ЗЗДискр. реквизити, включително фактически и правни основания, обосновали издаването му, като при издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да съставляват самостоятелно основание за отмяната му. АССГ обосновано е отхвърлил доводите за нищожност на решението на КЗД, на основание чл.177, ал.2 от АПК, поради неизпълнение на дадени от съда задължителни основания по тълкуване и прилагане на закона установявайки, че след връщане на преписката Комисията е разгледала установените по преписката факти на основата на посочения от жалбоподателя признак имуществено състояние и се е произнесла по въпросите, относно които съдът в отменителното с решение е приел, че е налице вътрешно противоречие в акта. При преценката си за съответствието на решението на КЗД с материалния закон АССГ се е позовал на прогласеното в чл.6, ал.2 от Конституцията на Република България, равенство на всички граждани закона и забраната за допускане на ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Посочил е точно разпоредбите на чл.4 от ЗЗДискр. въвеждащи забрана за всяка пряка или непряка дискриминация, основана на посочените в закона признаци, както и хипотезите на пряка дискриминация и непряка дискриминация и изискването за да се констатира наличието на дискриминация, а именно наличието на привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, в резултат на което едни лица са поставени в по- неблагоприятно положение от други , за каквато приел нормата на чл. 39, ал.2, т.3 и 4 от Наредба 4/14.09.2004 г. АССГ възприел, че за да е осъществен състав на нарушение на антидискриминационното законодателство, е необходимо да е установено различно третиране на лицето, извършено съзнателно, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл.4 от ЗЗДискр. За да се обоснове извод за наличие на дискриминация по някой от признаците по чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр., следва да се направи сравнение между начина, по който лицето, което твърди, че спрямо него е осъществена дискриминация се третира, било е третирано или би било третирано, и начина на третиране на други лица, които са в същото или сходно положение, т.е. по отношение на които са налице сравними сходни обстоятелства. В тази връзка АССГ приел за обосновано решението на КЗД, установяващо различно третиране на В. Ц. спрямо клиентите на ВиК услуги, живеещи в еднофамилни имоти, вследствие на факта на разпределяне на изразходваното количество вода между потребителите в сградата в режим на етажна собственост, според показанията, отчетени по индивидуалните водомери, с което целият разход на вода в общите части на сградата, включително и загубите на вода в сградната водопроводна инсталация, се разпределят между собствениците. Приел обвързването на пропорционално разпределение на загубите на вода в етажната собственост с по- ниското или по-високото потребление на вода от живеещите в сградата в режим на етажна собственост, което е свързано с по- ниските или по-високи доходи на съответните домакинства, за поставящо група потребители на питейна вода в по-неизгодно положение спрямо други и то в зависимост от имущественото им състояние, след като по отношение на тях делът на пропорционално разпределената, поради по-високия процент на изразходваното количество вода, води до заплащане на по-високи сметки за изразходваното общо и за отчетеното като загуба количество вода. В допълнение, първоинстанционният съд е приел за необосновано въвеждането именно на пропорционалния метод при разпределянето на загубите на вода вследствие разлика в обема на индивидуалното месечно потребление при всеки от абонатите в сграда - етажна собственост, след като по този начин финансовата тежест от загубата на вода е изцяло за сметка на потребителите и то разпределена по посочения пропорционален начин. Обосновал, че независимо от търсения баланс за интересите на ВиК операторите, това не следва да накърнява правото на равно третиране на техните абонати и отхвърлил жалбата на министъра на регионалното развитие и благоустройството срещу решението на КЗД. При извършената проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и правилно. Споделят се като правилни изводите на АССГ, че решението на КЗД е издадено от компетентен орган, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и при спазване на изискванията за форма на акта по чл.59 ал.2 т.4 от АПК. Решението е постановено и в съответствие с материалния закон. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. При всички случаи санкционираният от закона резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. Законът за защита от дискриминация цели санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците изброени в чл. 4, ал. 1 с. з. Легално определение на понятието "неблагоприятно третиране" се съдържа в § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗДискр. - всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица. В случая обосновано съдът приема, че разпоредбите на чл.39, ал.2, т.3 и т.4 и чл.32, ал.3 от Наредба 4 от 14.09.2004г. поставят потребителите на ВиК услуги в сгради в режим на етажна собственост с по-висок размер на месечно потребление, отчетено от индивидуалния водомер, в по- неблагоприятно положение при разпределянето на загубите на вода спрямо потребителите на услугата с по-нисък размер на месечно потребление, отчетено от индивидуалния водомер, както и третира по-неблагоприятно клиентите на ВиК услуги, живеещи в многоетажни жилищни сгради / етажна собственост, в които освен индивидуалните водомери има и общ водомер на водопроводното отклонение за жилищната сграда, които заплащат освен индивидуалното си потребление и загубите във вътрешносградната инсталация в сравнение с клиентите - собственици и/или обитаващи еднофамилни имоти. Правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице твърдените от Комисията за защита от дискриминация елементи от фактическия състав на непряката дискриминация по посочения защитен признак, установявайки както наличието на по-неблагоприятно третиране, вследствие въведеното с нормите на чл.39 ал.2 т.3 и т.4 и чл.32 ал.3 от Наредба 4/14.09.2004г. пропорционално разпределение на загубите на вода в етажната собственост с по- ниското или по-високото потребление на вода от живеещите в сградата в режим на етажна собственост, свързано с по- ниските или по-високи доходи на съответните домакинства, пр което група потребители на питейна вода в по-неизгодно положение спрямо други и то в зависимост от имущественото им състояние, така и наличието на причинно-следствена връзка между отношението, причината и резултата. Посочените в касационната жалба възможности по чл.32 ал.9 т.1 и т.2 от Наредба 4/14.09.2004г. за отчитането на количеството вода по общия водомер на водопроводното отклонение, както и за разпределението на количеството вода, изразходвано за общи нужди в етажната собственост или за водопроводно отклонение с повече от един потребител, включително загубите на вода в сградната водопроводна инсталация, да бъде извършвано от длъжностните лица на оператора на водоснабдителната система или от лица, на които това е възложено от оператора въз основа на договор ( т.1) или от управителя или председателя на управителния съвет на етажната собственост или друг потребител, упълномощен от общото събрание на етажната собственост, с когото операторът сключва договор ( т.2), не се отразяват на изводите за наличието на непряка дискриминация с вече посочените разпоредби на Наредбата. Това е така, защото нормата на чл.32 ал.9 т.1 и 2 от Наредбата установява от кого се извършва отчитането и разпределянето, а тази на чл.32 ал.3 как се осъществява разпределянето. Неотносими към преценката за осъществена непряка дискриминация по признак имуществено състояние са и предвидените възможности в чл.30 ал.5 и ал.6 от Наредбата за установяване на причините за разлика, поголяма от 20 на сто между отчетеното количество вода по чл.30 ал. 2 и в сбора на отчетите по индивидуалните водомери по чл.30 ал. 3. С оглед на горното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон и е обосновано, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1-во от АПК Върховният административен съд, Пето отделение