Решение № 52 от 27.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 730/2017 г.

Решение № 52 от 27.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 730/2017 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Пламен Стоев Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба на А. М. А. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 3315 от 07.05.2013 г. по гр. д. № 520/06 г. на Софийския градски съд, IV-В въззивен състав. Молителят поддържа, че неправилно е конституиран като ответник по делото едва пред въззивния съд в качеството му на необходим другар на първоначалния ответник и негова съпруга М. П. А., като по този начин е бил лишен от правото му на участие в първоинстанционното производство и да защити своите права и интереси, а освен това във въззивната инстанция му е бил назначен особен представител, въпреки, че е имал известен адрес, който не е променял през последните дванадесет години. Иска се отмяна на решението на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК. Ответникът по молбата А. С. М. счита същата за неоснователна, като претендира разноски. Ответникът М. П. А. изразява становище за нейната основателност, а ответникът Й. Р. В. не взема становище по нея. Върховният касационен съд, състав на II г. о., след като прецени данните по делото и доводите на молителя, приема следното: С атакуваното решение, постановено по реда на чл. 196-211 ГПК (отм.), Софийският градски съд е оставил в сила решение от 28.10.2005 г. по гр. д. № 21043/03 г. на Софийския районен съд, 41 с-в, в частта, с която по искове с правна квалификация чл. 26, ал. 2, пр. 2, вр. чл. 42, ал. 1 и чл. 36, ал. 2ЗЗД, предявени от А. С. М. срещу Й. Р. В. и М. П. /П./ А. е признат за недействителен, като сключен без представителна власт за М. Д. Л. и С. М. Л., договор за покупко-продажба на недвижим имот от 20.12.99 г., извършен с нот. акт № 13/99 г., и в частта, с която М. П. А. е осъдена на основание чл. 108 ЗС да предаде на А. С. М. владението върху недвижим имот - дворно място, съставляващо парцел VII-390 в кв. 41 по регулационния план на [населено място], заедно с построената в него жилищна сграда. Молителят е конституиран като ответник по исковете пред въззивната инстанция на 29.10.2008 г. по молба на пълномощника на ответника М. П. А., който е представил доказателства, че същите са в брак от 1992 г. С протоколно определение от 25.11.2009 г. съдът е постановил на основание чл. 50, ал. 1 ГПК (отм.) същият да бъде призован чрез публикация в неофициалния раздел на "Държавен вестник", тъй като не е бил намерен на адреса по представената по делото официална справка от СДВР и след неявяването му за насроченото открито съдебно заседание за 25.03.10 г. му е назначил особен представител по делото съгласно чл. 50, ал. 2 ГПК (отм.). Молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна. Обстоятелството, че молителят не е взел участие в първоинстанционното производство не може доведе опорочаване, респ. до отмяна на въззивното решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като съгласно дадените с ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, т. 17 в тази хипотеза необходимият другар следва да се конституира пред въззивния съд като спрямо него се повторят процесуалните действия, извършени от първата инстанция без негово участие. В случая това е сторено от Софийския градски съд и по този начин на молителя е дадена възможност да защити своите права и интереси като изложи възраженията си по исковете и ангажира съответните доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ГПК (отм.) ако при завеждане на делото постоянният адрес на ответника е неизвестен или ако в продължение на един месец ответникът не може да бъде призован непостоянния му адрес и отсъствието му се удостоверява с подпис върху призовката поне на един свидетел, като връчителят отбелязва трите имена и адреса му, то й се призовава чрез публикация в неофициалния раздел на "Държавен вестник", направена най-малко един месец преди заседанието. Ако въпреки публикацията ответникът не се яви в съда при разглеждане на делото, съдът му назначава представител - чл. 50, ал. 2 ГПК (отм.). В разглеждания случай изискванията на цитираната разпоредба са били налице и съдът правилно е постановил призоваването на молителя по този начин, като му е назначил особен представител определения от С. адвокатска колегия адвокат. Доводите на молителя, че адресът му е същия като на съпругата му, не го е променял през последните 12 години и живее на него с нищо не променят изводът за законосъобразност на призоваването по посочения начин, тъй като от данните по делото е видно, че в продължение на няколко месеца са правени опити за призоваването му от този адрес в [населено място], посочен в удостоверението от СДВР като негов настоящ адрес от 09.09.2004 г., без същият да е бил намерен на него, нито е бил намерен на посочения в удостоверението негов постоянен адрес в [населено място] от 21.12.2001 г. Ето защо молителят, при спазване на съответните правила, е бил надлежно представляван от назначения му от съда адвокат и молбата му за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК е неоснователна. С оглед изложеното молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК молителят следва да бъде осъден да заплати на ответницата по молбата А. С. М. сторените от нея разноски в настоящото производство размер на 1800 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, II г. о.