Решение № 7235 от 27.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5035/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от А. Х. А., гражданин на Сирия, чрез адв.Димитрова, срещу решение 10080/24.03.2025 г. постановено по адм.д.11896 по описа на Административен съд София град за 2024 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу решение 11629 от 08.11.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 във връзка д чл.8 и чл.9 ЗУБ му е отказано предоставянето на статут по чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Според изложеното в касационната жалба при постановяване на оспореното решение е допуснато нарушение на материалния закон и същото е необосновано. Анализът на фактите направен от АССГ е частичен и не е съобразено личното положение на търсещият закрила. Лицето е напуснало Сирия преди падането на режима на Башар Асад и тези обстоятелства не са преценени при разглеждане на молбата му. Касаторът се позовава на разпоредбата на чл.8, §2 от Директива 2011/95/ЕО, въз основа на която преценката за предоставяне на статут следва да се базира на анализ на точна и актуална информация от ВКБООН и Европейската служба за подкрепа в областта на убежището. В съдебното решение предоставената справка от ДАБ е обсъдена избирателно и в нарушение на чл.7 от АПК. Фактите от бежанската история на търсещия закрила са пресъздадени и анализирани избирателно, което говори за липса на индивидуален подход при извършване на преценката. Възразява се срещу изводите на съда, че по отношение на А. Х. А. не са налице сериозни заплахи срещу живота или личността му. Нарушен е принципа забрана за връщане на чужденец, тъй като обстоятелствата относно неговото прилагане не са обсъдени изобщо. В проведеното по делото открито съдебно заседание е приложено копие на документ, от който според твърденията на касатора се установява, че е бил военослужещ по времето на режима на Башар Асад и връщането му в Сирия, би застрашило живота му. По тези съображения се твърди, че първоинстанционния съд е постановил необосновано и противоречащо на материалния закон решение, което следва да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител я оспорва и намира, че е неоснователна. По отношение на приложеното пред касационната инстанция копие от документ, намира че е неотносимо и намира, че не променя установеното от административния орган, че не са налице предпоставките за предоставяне на бежански или хуманитарен статут. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за неоснователна. Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Приложените документи пред касационната инстанция не отговарят на извикванията по АПК за изготвянето им, поради което не могат да опровергаят надлежно приетото от АССГ по фактите, въз основа на които е прието, че не са осъществени предпоставките за предоставяне на статут на лицето. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, след извършена преценка относно допустимостта на жалбата, правилността на решението и наведените касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е било решение 11629 от 08.11.2024 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ на А. Х. А., гражданин на Сирия е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че лицето е подало молба за предоставяне на международна закрила вх.В-13-1071/30.08.2024 г. и е проведена процедура по чл.63а ЗУБ. Съгласно изложеното в бежанската история А. Х. А. е роден на [дата]. в Дамаск, Сирия. В началото на месец август напуснал Сирия, като отишъл нелегално в Турция, където е останал 15 дни след това влязъл нелегално на територията на РБ. Заловен е от българските власти в гр. София. При проведеното интервю е посочил, че нямал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, нито с официалната власт в страната си. Твърди, че не е участвал в политически партии, организации, въоръжени групировки, не бил заплашван, не му било оказвано насилие и не е отбил военната си служба, макар да е търсен през 2023 г. Не е бил арестуван или осъждан. Посочил е също така, че е напуснал Сирия заради войната и ако се върне Режима ще го изпрати на сигурна смърт на фронта. При тази фактическа обстановка, АССГ е приел от правна страна, че решението е издадено от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването му и при спазване на административнопроизводствените правила. При изграждане на своите изводи по материалната законосъобразност акта, първоинстанционният съд е приел за правилен извода на административния орган за липсата на законовите предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на А. Х. А.. Според АССГ административният акт бил издаден след анализ на бежанската история на лицето, при съобразяване информацията от общодостъпни източници за общото положение в страната, представените от Дирекция "Международна дейност" на ДАБ справки, общото положение в държавата на произход на чужденеца, както и актуалната политическа и икономическа обстановка към датата на издаване на акта, а също и на съдебното решение. Прието е, че изложените по време на интервюто от молителя причини за напускане на страната му на произход не са от кръга обстоятелства по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Освен това е отбелязано, че липсвали данни чужденецът да е бил преследван поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждения, като спрямо него не било упражнявано физическо насилие и не е бил обект на репресии. Относно преценката на органа за липса на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, решаващият съд е намерил същата за правилна, тъй като доколкото в разглеждания случай не се навежда като причина за напускане на страната по произход наличието на опасност чужденецът да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. След съобразяване на бежанската история на лицето и анализ на данните и доказателства по делото, както и позоваване на Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07 на СЕС по тълкуването и прилагането на член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г., както и дело С-285/12 на СЕС, АССГ е приел, че към момента на разглеждане на делото на цялата територия на Сирия конфликтът не достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в тази страна, в конкретен регион, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си, поради което е прието, че не били налице хипотезите, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Направен е краен извод за законосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ при МС и неоснователност на жалбата. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него мотиви, които се възприемат от касационната инстанция и не е ненужно да бъдат повтаряни, с оглед възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК. Правилно Административен съд София град, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, макар и лаконично цитирани, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на А. Х. А.. Самият молител, търсещ международна закрила, посочва, че спрямо него няма осъществено преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Мотивите, поради които чуждестранният гражданин е напуснал страната си по произход са ирелевантни за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване по смисъла на по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Обоснован и съответстващ на закона е изводът на административния съд и относно липсата на материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, тъй като от данните, съдържащи се в протокола от проведеното с него интервю, налагат извод за липса на доказателства да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, както в държавата й на произход. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В случая общата обстановка по сигурността е сравнително стабилна, като е налице надежда за възстановяване на политическите институции и внедряването на нова политическа култура. За последното свидетелстват представените справки на Директора на Дирекция "Международна дейност" ДАБ при МС относно Сирия с вх. ЦУ-1852/27.08.2025 г. и МД-02-60/24.01.2025 г., както и приетите като доказателство в касационното производство справки вх.МД-02-194/03.04.2025 г. и вх. МД-02-262/19.05.2025 г., изготвена от Дирекция "Международна дейност" при ДАБ при МС. Административният съд се е позовал и на критериите застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила и в съответствие със закона е счел, че търсещият закрила не е посочил данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Обосновано съдът е приел, че не може да се изведе заключение, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Независимо от несъмнено несигурната и усложнена обстановка в Сирия, действително не се налага извод за безогледно насилие в държавата на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Още повече, следва да се отчете възприетата в цитираната практика на СЕС условност, че "колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила", т. е. хуманитарен статут. За кандидата липсват предпоставки за предоставянето на статут по чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, тъй като не е заявил член на неговото семейство да има предоставена международна закрила в България. Не са налице и условията за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, доколкото търсещият закрила не се позовава на причини от хуманитарен характер. Правилно е заключението на административния съд досежно липсата на основанията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), регламентиран в нормата на чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Не се установяват фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. Изводите на АССГ не се опровергават и от приложеното пред настоящата инстанция копие на ID на наборника, с което се цели да бъде установено, че А. Х. А. е бил на военна служба по времето на режима на Башар Асад и връщането му в Сирия би било опасно за него. На първо място, както сочи и представителят на прокуратурата, приложеното копие не е ясно от какъв документ е направено. Приложен е и превод на български език на документа, но той не е направен по надлежния ред. Според данни на чужденеца, това е документ от който е видно, че е бил част от войската при режима на Башар Асад и към настоящия момент се страхува да се върне в страната си по произход, за да не бъде преследван. Макар да не е изготвен по надлежния ред, да не е ясно от какъв оригинал е направено копието, съдът намира, че дори съдържанието на документа не подкрепя твърденията на лицето. Приложената идентификационна карта /според превода на приложеното по делото копие/ е за наборник. Значението на думата наборник според тълковния речник е младеж, който предстои да отиде в казармата, за да служи редовна военна служба, т.е. не се касае за военослужещ, а за лице което евентуално би могло да бъде повикано да отбие редовна военна служба. От приложената справка вх.МД-02-194/03.04.2025 г. на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ при МС е видно, че управляващият временен режим в Сирия е отменил конституцията от ерата на Башар Асад и армията е разпусната. Обявено е, че задължителната военна служба е премахната, поради което при връщането си в Сирия лицето би могло да се включи във военните структури само доброволно. Освен това след като е избягал от Режима, както сочи в интервюто, завръщането му в Сирия не е свързано с опасност, тъй като след м.декември 2024 г. в страната има временно управление начело с Ахмед ал Шараа. В обобщение верни са изводите на първостепенния съд, че в процесния случай не намират приложение, основанията визирани както разпоредбата на чл. 8, така и на посочените в чл. 9 ЗУБ. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,