Решение № 8433 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13344/2011 г.

Решение № 8433 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13344/2011 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Семинвест Инвестмънтс Б. В.", Холандия, представлявано от адв. Христова и адв. Бамбалска срещу решение № 3407 от 08.07.2011 г. по адм. дело № 149/2011 г. по описа на Административен съд София град. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 2 от АПК. По подробно развити съображения касационният жалбоподател изтъква, че при погрешно прилагане на материалния закон АССГ е достигнал до погрешен извод, че не е налице използване на процесната марка "ICEBERG". Съдът не е обсъдил и изготвената по делото съдебно-маркова експертиза, в която вещото лице е заключило, че процесната марка е използвана на територията на РБ от 2004 г. Иска се отмяна на съдебното решение. Ответникът председателят на Патентното ведомство, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Транс Ойл Корпорейшън" ЕООД не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е решение № 234 от 01.07.2008 г. на председателя на Патентно ведомство (ПВ), с което на основание чл. 46, ал. 5 от ЗМГО е отменена регистрацията на марка рег. № 592284А, "ICEBERG", комбинирана за стоките от клас 09 "оптични апарати и инструменти" на територията на Република България, с притежател касационният жалбоподател. За да постанови този резултат, административният орган е посочил, че следва да се докаже използването на марката за периода от 11.01.2003 г. до 11.01.2008 г. (датата на подаване на искането за отмяна). Приел е, че в определения съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗМГО срок не е постъпил отговор от притежателя на марката, както и че не са представени доказателства за използването на същата, нито такива за наличието на основателни причини за неизползването й. Тъй като не е било изпълнено задължението за използване на оспорената марка, действието на същата следва да бъде отменено на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗМГО. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Семинвест Инвестмънтс Б. В.", Холандия, срещу решението на председателя на Патентното ведомство, като е възприел изцяло съображенията на административния орган. Правилно съдебният състав е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Производството пред административния орган е образувано по искане за отмяна на регистрацията на марка, направено от "Транс Ойл Корпорейшън" ЕООД, като е спазена процедурата съгласно специалния Закон за марките и географските означения за размяна на възражения, становища и доказателства между страните. Изводът на първоинстанционния съд за съответствие на оспорения административен акт с изискванията на материалния закон също е правилен. Правото върху една марка е едновременно и задължение на притежателя й да я използва. Неизползването на същата във връзка със стоките и/или услугите, за които е регистрирана, или когато това използване е било преустановено за непрекъснат период от пет години и не съществува основателна причина за неизползването й, са основания, които предоставят възможността всяко лице да иска отмяна действието на регистрацията й съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗМГО. Разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО изброява и действията, които съставляват използване на марката - в случая това са поставяне на знака върху стоките или върху техните опаковки, предлагане на стоките с този знак за продажба, вносът на стоки с този знак, както и използване на знака в търговски книжа и реклами, в какъвто смисъл са и съображенията на първостепенния съд. Правилно е и заключението, че касационният жалбоподател не е представил годни и достатъчни доказателства, които по категоричен начин да установят реалното използване на марката за процесния период на територията на Република България. Противно на изложеното в касационната жалба приложените по делото лицензионни договори не установяват реално използване на процесната комбинирана марка нито от притежателя й, нито от трето лице със съгласието на притежателя. Касационният жалбоподател правилно е възпроизвел разпоредбата на чл. 594, ал. 2 от ТЗ, съгласно която лизингополучателят е длъжен да означава с марка стоката, за която му е предоставена лицензията. Разписаното задължение за последния обаче не доказва реалното използване на марката. Обосновано съдът по същество е приел, че приложените по делото два лицензионни договора от една страна въобще не са относими към процесната марка, която е комбинирана, и както се установява от съдържанието на горните документи в нито един от двата договора не е възпроизведена със специфичния за същата шрифт, под формата на дъга, като пред първата и последната буква е поставена звездичка. Според първоинстанционния съд, дори и да се приеме, че лицензионните договори се отнасят именно до процесната марка, същите са израз единствено на намерение за реално използване на марката, без сами по себе си да доказват такова. Касационният жалбоподател не е ангажирал доказателства, установяващи, че марката е използвана от притежателя й за услугите, за които е регистрирана и във вид, който не се различава съществено от вида, в който марката е била регистрирана. Именно негова е била тежестта да установи положителния факт на използване на марката. В представените фактури и митнически документи по делото марката "ICEBERG" не фигурира никъде във вида, в който е била регистрирана. В хода на съдебното производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза, но вещото лице не е било допуснато да извърши проверка на счетоводството на дружеството. При това положение обосновано административният съд е приел, че жалбоподателят не е представил доказателства, от които да се направи еднозначен извод, че марката е била използвана в периода 11.01.2003 - 11.01.2008 г. Неоснователно е оплакването, изтъкнато в касационната жалба, че в нарушение на правилата на процесуалния закон, Административен съд София-град не е приел и обсъдил назначената от друг състав на същия съд съдебно-маркова експертиза, в рамките на която вещото лице е дало отговор на основния въпрос по делото. Решаващият състав е изложил съответни правни съображения защо не обсъжда заключението на вещото лице. По изложените съображения настоящият състав на ВАС намира за неоснователни касационните доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт като постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспореното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на председателя на Патентното ведомство, на основание чл. 143, вр. с чл. 228 АПК и чл. 7, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, касационният жалбоподател следва да бъде осъден на заплати на Патентното ведомство сума в размер на 150 лева - юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК