Решение № 10943 от 18.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2926/2017 г.

Решение № 10943 от 18.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2926/2017 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Р. И. против решение № 512 от 26.01.2017 г., постановено по адм. дело № 4434/2015 г. по описа на Административен съд - С.-град (АССГ). По наведените в касационната жалба оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена като неоснователна жалбата на Г. А. Т. срещу решение № 129 от 23.03.2015 г. по преписка № 401/2013 г. по описа на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Ответната страна по касационната жалба - Комисия за защита от дискриминация, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по делото. Ответната страна по касационната жалба - Г. А. Т., чрез пълномощници по делото адв. А. Х. и адв. Н. Х., надлежно упълномощени, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, развити в писмен отговор и депозирана писмена защита. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на сторените разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна по чл. 210 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отменил по жалба на Г. А. Т. решение № 129 от 23.03.2015 г. по преписка № 401/2013 г. по описа на КЗД, в частта му, с която е установено, че Г. А. Т., с действията си, в резултат на словесно изразено нежелано поведение, основано на признака "етническа принадлежност", като началник на фабрика "Перлит" - "Ес енд Б. И. М." АД - гр. К., чрез отправени обидни квалификации на етническа основа, е накърнила достойнството, създавайки унизителна и обидна среда, с което е осъществила нарушение по смисъла на чл. 5 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., по отношение на касационния жалбоподател Х. Р. И. по признак "етническа принадлежност" и на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 47, т. 3 ЗЗДискр. на Г. А. Т. е наложена глоба в размер на 250.00 (двеста и петдесет) лева, предвид установената с решението, осъществена от същата пряка дискриминация. С оспореното съдебно решение КЗД е осъдена да заплати на Г. А. Т. - жалбоподател пред административния съд и ответна страна в настоящото производство сторените по делото разноски за първата инстанция. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че решение № 129 от 23.03.2015 г. на КЗД по преписка № 401/2013 г. е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните норми, въз основа на което е направил извод за неговата незаконосъобразност. Настоящата касационна инстанция намира обжалваното решение на АССГ за правилно. Същото е постановено в съответствие с материалния закон, след надлежно установяване на релевантните за спора факти и обстоен анализ на всички събрани по делото доказателства, в съответствие с наведените от страните доводи и направени искания. Обоснован, съответен на относимите доказателства и нормативна уредба, е изводът на съда, че в резултат на извършената правна оценка на релевантните факти не се установява твърдяното в процесното решение на КЗД противоправно поведение от страна на Г. А. Т. спрямо касационния жалбоподател Х. Р. И., изразено чрез отправени обидни квалификации на етническа основа, съставляващо пряка дискриминация под формата на тормоз по смисъла на чл. 5 ЗЗДискр. вр. § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. Решението на КЗД, в обжалваната му част, предмет на съдебен контрол пред първата инстанция, се базира изцяло на кредитираните от комисията показания на двама от разпитаните в хода на административното производство свидетели: Н. Х. - дъщеря на жалбоподателката; и Б. Х. - без родствена връзка с жалбоподателката. За да прецени законосъобразността на така постановения административен акт, решаващият състав на АССГ е извършил подробен анализ на всички писмени и гласни доказателства, събрани в хода на производството пред КЗД, като с оглед пълното изясняване на фактическата обстановка е назначил съдебно-техническа експертиза (СТЕ) и е допуснал допълнително разпит на свидетели, по равно за всяка от страните, като един от тях е разпитаният в рамките на производството пред КЗД Б. Х.. След обсъждане на всички доказателства по делото, оценени поотделно и в тяхната съвкупност, административният съд е достигнал до обективно и всестранно изясняване на правнозначимите факти, с оглед на което е мотивирал заключението си за недоказано осъществяване на твърдяното нежелано поведение от страна на Г. А. Т. по признак "етническа дискриминация" спрямо Х. Р. И.. Предвид гореизложеното, неоснователно е оплакването в касационната жалба за превес на гласните доказателства при постановяване на обжалваното решение на АССГ. Решаващият съд е анализирал както доказателствата, събрани по образуваната от КЗД преписка, така и тези, допуснати и допълнително събрани в хода на първоинстанционното съдебно производство. Съдът точно и обективно е проследил хронологията на наведените от Х. Р. И. пред КЗД доводи във връзка с оплакването й за осъществяван спрямо нея тормоз от страна на Г. А. Т. - началник на фабрика "Перлит" - "Ес енд Б. И. М." АД - гр. К., в която Х. Р. И. е работела. Отчетен е фактът, че едва с отговора на второто по ред уведомление от КЗД за изправяне на нередовност и конкретизиране на оплакването си, жалбоподателката Исмаил е изнесла за първи път данни относно случая от месец април 2013 г., за който тя разказва, че била припаднала на спирката срещу фабрика "Перлит", където я видял свидетелят Б. Х. и я откарал до дома й с личния си автомобил, а по пътя тя му споделила, че била обиждана от началника си Г. А. Т.. Именно въз основа на и кредитирайки разказаното от Х. Р. И. и показанията на свидетеля Б. Х. във връзка с тази случка, решаващият състав на КЗД е обосновал извода си за извършено от страна на Г. А. Т. обидно, нежелано поведение, съставляващо тормоз по смисъла на чл. 5 ЗЗДискр. вр. § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. Преценката на всички доказателства по делото - тези, съдържащи се в приобщената по делото административна преписка, и тези, събрани в хода на съдебното производство, води до различен от направения от административния орган извод. Логични и обосновани са съображенията, с които съдът е мотивирал решението си да не кредитира показанията на свидетеля Б. Х. поради непоследователност и противоречивост на същите. Съдебният състав правилно е отчел наличието на различие в показанията на този свидетел, дадени пред КЗД и пред съда, както и разминаването между соченото от него разстояние от спирката до фабриката (30 м.) и констатираното такова от назначеното вещо лице по делото (183 м. от портала на фабриката до спирката). Предвид горното, неоснователно е касационното възражение срещу дадената от административния съд оценка на показанията на свидетеля Б. Х.. Изложените в тази насока мотиви в решението на АССГ следва да бъдат изцяло споделени като законосъобразни и обосновани. В допълнение следва да се посочи също, че допуснатите от съда гласни доказателства са били събрани, обсъдени и оценени в съответствие с правилата на чл. 171, чл. 172 и чл. 202 ГПК вр. чл. 144 АПК. Неоснователно е въведеното от процесуалния представител на касационния жалбоподател в съдебно заседание възражение, че разпитаните от съда свидетели не били същите, които са дали сведения пред КЗД. Съгласно чл. 171, ал. 2 АПК съдът, по искане на страните, може да събира и нови доказателства, допустими по Гражданския процесуален кодекс, които следва да обсъди заедно с доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, които имат сила и пред съда - арг. в чл. 171, ал. 1 АПК. Неоснователно е и оплакването на касационния жалбоподател за допуснато нарушение на правото му на защита в процеса. Х. Р. И. твърди, че е оспорила заключението на вещото лице по назначената СТЕ, но това обстоятелство не се доказва, видно от протокол от о. с. з., проведено на 10.11.2016 г., на което заседание е било изслушано вещото лице. Съгласно чл. 200, ал. 3, изр. второ ГПК вр. чл. 144 АПК оспорване на заключението на вещо лице може да бъде направено докато трае изслушването, а съобразно ал. 2 на с. чл. страните имат право да задават въпроси за изясняване на заключението след излагането му от вещото лице. С довод от съдържанието на съдебния протокол от 10.11.2016 г. се установява, че касационният жалбоподател не се е възползвал от правото си да оспори представеното експертно заключение - такива оспорвания и искания от страна на Х. Р. И. няма. Съдът е обсъдил и кредитирал заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, като е взел предвид, че то е подкрепено и с графичен материал - със съответна скица и снимки. На тази база е направил категоричен извод, че разстоянието от входа на фабрика "Перлит" до спирка "Д." е именно 183 м., от които 100,30 м. до пътното платно и още 82,70 м. до спирката. Предвид всичко изложено от фактическа и правна страна, изводът на първоинстанционния съд, че решението на КЗД, в оспорената му част, е постановено в противоречие с материалния закон (поради недоказано осъществяване на твърдяното неправомерно поведение от страна на Г. А. Т.) и поради това следва да бъде отменено, е законосъобразен. Като е достигнал до заключение в този смисъл, АССГ е постановил съдебен акт при правилно тълкуване и прилагане на закона, в съответствие със съдопроизводствените правила и въз основа на точно и обективно изясняване на фактите по делото. При постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не се установява отхвърляне на което и да е от доказателствените искания, направени от Х. Р. И. като заинтересована страна в производството по оспорване на решението на КЗД пред АССГ. Изложеното обосновава по несъмнен начин извода, че правото на съдебна защита на Х. Р. И. пред първата инстанция не е било нарушено, противно на заявеното от нея в касационната жалба. С оглед гореизложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид заявеното от ответната страна в настоящото производство искане, касационният жалбоподател следва да бъде осъден на основание чл. 143, ал. 4 АПК да заплати на Г. А. Т. направените по делото разноски в размер на 600.00 (шестстотин) лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение