Решение № 7165 от 14.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2841/2021 г.

Решение № 7165 от 14.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2841/2021 г., III о., докладчик председателят Марио Димитров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационна жалба на "ЕЛЕГАНС 2017" ЕООД, [ЕИК] против решение № 5283 от 12.10.2020 г., постановено по адм. дело № 4127/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с което Национална агенция за приходите е осъдена да заплати на "ЕЛЕГАНС 2017" ЕООД на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 660 лв., в следствие на заплатено адвокатско възнаграждение за защита при оспорване на Наказателно постановление НП-F362709/15.01.2018 г. в производството пред СРС – НАХД № 6447/2018 г., НАХД № 1150/2019 г. и пред АССГ – КНАХД № 10327/2018 г. и КНАХД № 7322/2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.02.2020 г. до окончателното изплащане на посочената главница, както и разноски в размер на 465 лв. Със същото решение съдът е отхвърлил исковата претенция в частта над 1 660 лв. до пълния й претендиран размер от 3 200 лв. и е осъдил дружеството да заплати на НАП сумата в размер на 300 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Касаторът обжалва решението само в отхвърлителната му част, като в осъдителната му като необжалвано е влязло в законна сила и не е предмет на касационна проверка. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно. Иска се отмяната му в оспорената част и уважаване на исковата претенция в пълния претендиран размер. Претендира разноски и за двете инстанции в пълен размер. Ответникът - Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител юрк. К. в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение. Прави възражение за прекомерност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Участващият в производство на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура излага подробно становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното съдебно решение. Намира, че не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е уважил частично като основателен и доказан предявения от "ЕЛЕГАНС 2017" ЕООД иск срещу Националната агенция за приходите за обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 660 лв., причинени от отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № НП-F 362709/15.01.2018 г. издадено от заместник директор на ТД на НАП гр. София, с което на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС на дружеството е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 3 000 лв. Съдът е намерил за основателна и претенцията касателно законната лихва, считано от 12.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. Съдът е съобразил, че искът е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение от ищцовото дружество във връзка с процесуално представителство и защита пред Софийски районен съд и Административен съд София-град, по повод жалба срещу № НП-F 362709/15.01.2018 г. издадено от заместник директор на ТД на НАП гр. София. Съдът е установил, че наказателното постановление е отменено с решение № 881 от 12.02.2020 г постановено по адм. дело № 7322/2019 г. по описа на АССГ и влязло в сила на 12.02.2020 г. Намерил е, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че в производството по обжалване на наказателното постановление ищцовото дружество е било представлявано от надлежно упълномощен адвокат, като на последния е изплатен адвокатски хонорар в размер на 3 200 лв., видно от договори за правна защита и съдействие, представени по делото. Така мотивиран и при съобразяване на доказателствата в тяхната съвкупност, решаващият състав правилно е приел, че вредите, които се претендират са в резултат от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, поради което е счел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ По отношение на размера на претендираното обезщетение, по делото пред първоинстанционния съд е направено възражение за прекомерност от ответника НАП, като същото е уважено. В този смисъл, спазвайки принципа на справедливост и съразмерност съдът е приел, че следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетението, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата- да е обоснован и справедлив. С оглед на изложеното, АССГ е приел искът за основателен и доказан по размер за сумата от 1 660 лв., като за разликата до пълния предявен размер от 3 200 лв. същия е отхвърлен като неоснователен. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав намира, че съдебното решение е валидно, допустимо и съответно на материалния закон. Основателността на исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт /действие/ бездействие. Липсата дори на един от елементите на фактическия състав препятства реализирането на отговорност на държавата или общините, по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред, което предполага отхвърляне на предявения на това основание иск. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОС на колегиите на ВАС, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. По делото е безспорно установено наличието на отменен с влязло в сила съдебно решение административен акт - НП-F 362709/15.01.2018 г. издадено от заместник директор на ТД на НАП гр. София, с което е реализирана първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Безспорно от събраните доказателства в производството по оспорване на наказателното постановление се установява, че ищцовото дружество е претърпяло вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, тъй като са налице доказателства за възмездност по отношение на процесуалното представителство осъществено от адв. В. в производството пред СРС и АССГ. При разглеждане на делата пред посочените съдилища са приложени Договори за правна защита и съдействие сключени между "ЕЛЕГАНС 2017" ЕООД и адв. В., с които е договорено възнаграждение за осъществяване на правната защита и съдействие в размер на 800 лв. за всяка от инстанциите, като е доказано реално извършено плащане, за което страните по договора са се подписали и същото представлява разписка за платените суми. Правилно административният съд е уважил направеното от страна на НАП възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като е съобразил правната и фактическа сложност на делото. В тази връзка съдът от първата инстанция правилно е съобразил размерът на присъденото обезщетение с Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като обосновано е приел, че размер на адвокатския хонорар над минималния размер по чл. 36, ал. 2 от ЗА, във вр. с чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не съставлява вреда, намираща се в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. Съобразно наложената имуществена санкция в размер на 3000 лв., на осн. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г., минималният размер на адвокатското възнаграждение, правилно е определен на 440 лв. за всяка съдебна инстанция или в общ размер на 1 660 лв. за четирите дела в двете инстанции пред СРС и АССГ, както правилно и обосновано е приел и първоинстанционния съд. С оглед изхода на спора, правилно съдът е присъдил в полза на ищеца и сторените разноски в исковото производство по реда на ЗОДОВ, като адвокатския хонорар с оглед направеното възражение за прекомерност е редуциран до размера от 465 лв. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира за изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което така атакуваното решение е правилно - не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение