Решение № 8630 от 6.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4014/2022 г.
ВАСV отделение06.10.2022 г.докладчик Тинка Косева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1574 от 11.03.2022 г., постановено по адм. дело № 552/2022 г. по описа на Административен съд – София - град. ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на "Казино Бет" ООД, [ЕИК] съдебни разноски в размер на 1600 /хиляда и шестстотин/ лева за адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 8630 от 6.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4014/2022 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите /НАП/, чрез процесуален представител юрисконсулт А. Иванов, против решение № 1574 от 11.03.2022 г., постановено по адм. дело № 552/2022 г. по описа на Административен съд – София - град, с което е отменено Решение № 000030-5689/22.11.2021 г., издадено от изпълнителния директор на НАП, с което е оставено без уважение искането на "Казино Бет" ООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. София, район "Витоша", ж. к. "Манастирски ливади - запад", ул. "Родопски извор" № 104, представлявано от управителя М. С. за възстановяване на платена с платежно нареждане от 08.04.2021 г. по сметка на НАП държавна такса по чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта /ЗХ/, в размер на 25 000 лв. и е върната преписката за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението на първоинстанционния съд, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209 АПК. Иска се отмяна на същото и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли подадената жалба от дружеството. Претендира се присъждане на сторените по делото съдебни разноски. Ответникът – "Казино Бет" ООД с [ЕИК], чрез процесуален представител адв. Ю. Николов - САК, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно, законосъобразно и мотивирано, поради което иска оставянето му в сила. Претендира направените пред настоящата инстанция съдебни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че направените от първоинстанционният съд изводи са обосновани и съобразени с материалния закон и неговата цел, респективно постановеният и оспорен в настоящото производство съдебен акт следва да бъде оставен в законна сила при липса на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - пето отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № 000030-5689/22.11.2021 г., издадено от изпълнителния директор на НАП, с което е оставено без уважение искането на "Казино Бет" ООД за възстановяване на платена с платежно нареждане от 08.04.2021 г. по сметка на НАП държавна такса по чл. 30, ал. 6 ЗХ, в размер на 25 000 лв. От писмените доказателства съдът е приел за установено, че по заявление на "Казино Бет" ООД от 12.02.2020 г., изпълнителния директор на Националната агенция за приходите с решение № 000030-497 от 18.02.2021 г. е издал на дружеството лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати за срок от 5 години за игрална зала с адрес - гр. Сандански, ул. "Младост", № 6, като с платежно нареждане от 08.04.2021 г. /л. 20 от делото на АССГ/, същото е заплатило сумата от 12 853, 47 евро /25 000 лв./, с посочено основание за това - чл. 30, ал. 6 ЗХ. С искане № 26-В-1588/18.10.2021 г., дружеството е поискало да му бъде възстановена горепосочената сума, като недължимо заплатена. В подкрепа на това, същото е изложило съображения, че се дължи само таксата по чл. 30, ал. 7 във вр. с чл. 30, ал. 1 от ЗХ, както и че датата на подаване на заявлението за издаване на лиценз /12.02.2020 г./ предхожда тази на измененията и допълненията на ЗХ от ДВ, бр. 69 от 04.08.2020 г. (ЗИДЗХ), с които чл. 30 от ЗХ е допълнен с нова ал. 6, с която е въведена такса за издаване и поддържане на лиценз за организирането на хазартни игри с игрални автомати, респективно таксата е недължима. В допълнение към горното е посочена разпоредбата на § 86, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИДЗХ (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2021 г., в сила от 09.02.2021 г.), която регламентира, че образуваните и неприключилите до влизането в сила на този закон производства по искания за издаване на лиценз, продължаване или промяна в издаден лиценз, утвърждаване на типовете и модификациите на игралното оборудване, джакпот системите, игралния софтуер, включително централната компютърна система, системите за онлайн залагания, комуникационното оборудване, включително контролния локален сървър и устройствата на самообслужване за организиране на лотарийни игри, допустими за използване на територията на страната, се довършват при досегашните изисквания в 9 месечен срок от влизането в сила на този закон, освен ако този срок е по-кратък от срока, предвиден в закона за произнасяне. Съобразявайки цитираната норма, дружеството счита, че за него не е съществувало задължение за заплащане на определената такса. За да отмени процесния административен акт, първоинстанционният съд е приел за установено, че дружеството се облага с алтернативен данък по реда на ЗКПО. Обосновал е подробно извода си, че като лице, облагащо се с алтернативен данък по ЗКПО, същият дължи само такса по чл. 30, ал. 1 ЗХ и това произтича от разпоредбата на чл. 30, ал. 7 ЗХ. Върховният административен съд – състав на пето отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Спорът по делото се свежда до това коя конкретно такса от предвидените в чл. 30 от ЗХ дължи жалбоподателят за издадения му лиценз и по-конкретно дължи ли две такси – такава по ал. 1 и такава по ал. 6 на чл. 30 от ЗХ. Касаторът не е оспорил, че дружеството – ответник в настоящото производство, в качеството си на организатор на хазартни игри по чл. 242, ал. 1 от ЗКПО се облага с алтернативен данък по реда на същия закон, което се установява и от представените по делото на АССГ декларации по чл. 246 от ЗКПО за данък върху хазартната дейност от игри с игрални автомати и игри в игрално казино, които са входирани в НАП. Именно в качеството му на лице, облагащо се с алтернативен данък по ЗКПО, настоящият съдебен състав намира, че същото дължи само такса по чл. 30, ал. 1 от ЗХ, като това произтича от разпоредбата на чл. 30, ал. 7 от същия закон. Съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗХ, за разглеждане на документи по подадени искания за издаване на лицензи или за извършване на промени по издадени лицензи, за издаване на лицензи по този закон, с изключение на лицензи за онлайн залагания, за издаване на удостоверения с вписани промени по издадени лицензи, както и за извършване на други административни услуги, се събират държавни такси по тарифа, приета от Министерски съвет по предложение на министъра на финансите. Съгласно ал. 6 на чл. 30 от ЗХ, за издаване и поддържане на лиценз за игри с игрални автомати със срок на лиценза 5 години се събира еднократна държавна такса в размер на 25 000 лв., когато игрите са организирани в населени места до 500 000 жители, и в размер на 50 000 лв., когато игрите са организирани в населени места над 500 000 жители. За издаване и поддържане на лиценз за игри с игрални автомати със срок на лиценза 10 години се събира еднократна държавна такса в размер на 100 000 лв. Разпоредбата на чл. 30, ал. 7 от ЗХ предвижда облекчен режим на заплащаните такси за издаване/продължаване на лиценза, като е предвидено, че за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане, се събират само таксите по ал. 1. Следователно лицата, които се облагат с алтернативен данък по ЗКПО, каквото е дружеството "Казино Бет" ООД, както се установи по-горе, следва да заплащат такса за издаване на лиценза, в размер, определен единствено по Тарифата за таксите, които се събират по Закона за хазарта. Размерът се определя единствено според броя на игралните места в залата, в която ще се извършва разрешената дейност, и не е обвързан с броя жители в населеното място, в което ще се извършва дейността, или пък със срока на валидност на лиценза, както е предписано в чл. 30, ал. 6 от ЗХ. След като в чл. 30, ал. 7 във вр. с чл. 30, ал. 1 от ЗХ ясно е посочено каква е таксата за издаване/продължаване на лиценза за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по ЗКПО, а именно - такава определена според Тарифата за таксите, които се събират по закона за хазарта, то няма основание да се събира и втора такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ. Правилно и законосъобразно е тълкуването на административния съд, че чл. 30, ал. 7, който следва да се отчете, че съществува и в редакцията на чл. 30 от ЗХ от 01.01.2015 г. /действащата редакция към момента на подаване на заявлението за издаване на лиценз – 12.02.2020 г./ като ал. 5 на същия член, въвежда облекчен режим на заплащаните такси за издаване/продължаване на лиценза, като е предвидено, че за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане, се събират само таксите по ал. 1. Последната препраща към Тарифата за таксите, които се събират по Закона за хазарта, съгласно чл. 3, ал. 1, т. 4, б. Б от която за организиране на хазартни игри и дейности по ЗХ и по-конкретно за игри с игрални автомати се събира такса, както следва - за игрални зали с 30 игрални места - 15 000 лв., и по 100 лв. за всяко допълнително игрално място. Това налага и посочения по-горе извод, че не е налице основание да се събира и втора такса по ал. 6, обусловена от броя жители в населеното място, в което ще се извършва дейността, или пък със срока на валидност на лиценза. Във връзка с изложеното и доколкото реално дължимата такса по чл. 30, ал. 1 от ЗХ, препращаща към Тарифата е заплатена /л. 19 от делото на АССГ/, неоснователно е в случая събирането на такава по чл. 30, ал. 6, поради което заплатената по сметка на НАП такса от 25 000 лв. не се дължи и е следвало да бъде възстановена при поискването й от страна на дружеството. Не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. С оглед изхода на делото не се дължи присъждане на претендираните от касатора разноски, а на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените за касационната инстанция разноски в размер на 1 600 (хиляда и шестстотин) лева за адвокатско възнаграждение, доказани с договор за правна защита и съдействие (л. 28). Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение,