Решение № 6503 от 15.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13820/2013 г.

Решение № 6503 от 15.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13820/2013 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Милена Константинова Михова от гр. Русе, чрез процесуалния й представител адв. Катина Христова срещу решение № 40 от 26.07.2013 г. по адм. дело № 83/2013 г. по описа на Административния съд - Разград. В жалбата поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска да бъде отменено обжалваното решение, като бъде уважен предявения от нея иск. Претендира разноски по делото за двете инстанции. Ответникът - Националният осигурителен институт - гр. София, не е взел становище по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Не е налице забавено плащане на пенсията на касаторката за минало време, поради което няма незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица и законосъобразно е отхвърлен предявения на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) иск. Върховният административен съд, в настоящия състав намира, че касационната жалба е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Административният съд - Разград, е сезиран с искова молба на Милена Константинова Михова за заплащане на сумата от 252.71 лв., представляваща сбор от обезщетение за забава при изплащане на пенсии за минал период в размер на законната лихва, както следва: върху главница от 6839.27 лв. за периода от 06.05.2011 г. до 01.09.2011 г. лихва в размер на 230,45 лв.; върху главница от 276.65 лв. за периода от 08.05.2011 до 01.09.2011 г. лихва в размер на 9,17 лв.; върху главница от 276.65 лв. за периода от 08.06.2011 до 01.09.2011 г. лихва в размер на 6,74 лв.; върху главница от 276.65 лв. за периода от 08.07.2011 до 01.09.2011 г. лихва в размер на 4.39 лв.; върху главница от 276.65 лв. за периода от 08.08.2011 до 01.09.2011 г. лихва в размер на 1.96 лв. По делото е установено, че с експертно решение № 0273 от 06.03.2009 г. ТЕЛК за общи заболявания при "МБАЛ - Кубрат" ЕООД е определила на ищцата 42 % ТНР със срок на инвалидност за две години до 01.03.2011 г. Ищцата е обжалвала така постановеното решение пред НЕЛК гр. София. Междувременно с Разпореждане № Ра 673 от 23.10.2009 г. ръководител "Пенсии" при ТП на НОИ-Разград е прекратил, считано от 02.04.2009 г., получаването от ищцата на пенсии за инвалидност поради общо заболяване плюс социална пенсия, тъй като същата не се е явила за преосвидетелстване след изтичане на срока на инвалидност, съгласно подаден до ТП на НОИ Разград сигнал. С експертно решение № 0148 от 02.03.2011 г., влязло в сила на 05.05.2011 г., НЕЛК по хирургични болести е отменила решението на ТЕЛК и дава оценка на работоспособността на ищцата, като и определя 54 % трайно намалена работоспособност с дата на инвалидизация 13.02.2004 г. и срок на инвалидност за три години до 01.03.2012 г. На 10.05.2011 г. ищцата е депозирала в ТП на НОИ - Разград заявление вх. № МП-7342/10.05.2011 г., с което е поискала личната й пенсия за ИОЗ да и бъде възстановена на основание чл. 97 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), като е приложила към заявлението и експертно решение № 148 от 02.03.2011 г. на НЕЛК. С решение № 0763 от 19.05.2011 г. медицинска комисия при ТП на НОИ - Разград потвърждава експертно решение № 0148 от 02.03.2011 г. на НЕЛК. С писмо изх. № МП 7342-2 от 09.06.2011 г. ръководителят на ТП на НОИ - Разград е поискал от НЕЛК да преразгледа експертно решение № 0148 от 02.03.2011 г. относно датата на инвалидизация на ищцата. С Експертно решение № 0470 от 15.07.2011 г., получено в ТП на НОИ - Разград, на 05.08.2011 г., съгласно датата на входящия номер, НЕЛК променя датата на инвалидизация на ищцата от 13.02.2004 г. на 13.05.2004 г. С разпореждане № 5611065030 от 08.08.2011 г. Ръководителят на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ - Разград възстановява личната пенсия за ИОЗ на ищцата за ТНР от 50 до 70.99 на сто от 02.04.2009 г. със срок на инвалидност до 01.03.2012 г. Определеният размер на пенсията е както следва: от 02.04.2009 г. - 253.81 лв., а от 01.07.2009 г. - 276.65 лв. Дължимата на ищцата сума за пенсии за периода от 02.04.2009 г. до 31.08.2011 г. в размер на 7945.87 лева, съгласно сметка за пощенски запис, била включена във ведомост № 163 от 24.08.2013 г. на ТП на НОИ - Разград за предадени пенсионни записи за изплащане на пенсиите. Ведомостта на пощенските записи, в която е включена и сумата на ищцата, е била предадена на пощенската станция на 24.08.2011 г., съгласно разписка от същата дата. Ищцата е получила сумата на 01.09.2011 г., съгласно служебна бележка от "Български пощи" ЕАД. Така установените факти не се оспорват от страните по делото. Първоинстанционният съд е приел, че иска с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. - незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, постановени или извършени при или по повод изпълнение на административна дейност, които да са отменени по съответния ред; 2. - реална, пряка и непосредствена вреда от такъв административен акт, респ. действието или бездействието; 3. - причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Наличието на тези предпоставки следва да бъде доказано от ищеца, с оглед разпределението на доказателствената тежест. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че след издаване на разпореждането за възстановяване на пенсията за ИОЗ на ищцата длъжностните лица на НОИ са спазили нормативно установените срокове за подготовка на разплащателните документи и тяхното предаване на съответната Пощенска станция, в едно с дължимата сума. Пенсионният запис е включен във ведомост № 163 от 24.08.2011 г., който е обективно най-ранният възможен срок за включване на сумата във ведомост за изплащане на пенсии и същият е бил предаден на съответната пощенска станция на 24.08.2011 г., а ищцата е получила записа на 01.09.2011 г. В случая по отношение на ищцата не е налице забавено изплащане на пенсиите й за минало време. Въз основа на това, твърдението на ищцата, че задължението на длъжностните лица да изплатят пенсиите й за минал период е възникнало на 05.05.2011 г. и след таза дата е налице незаконосъобразно неизпълнение на парично задължението, т. е. незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от НОИ, е прието за неоснователно и недоказано, поради което искът на ищцата, предявен срещу НОИ с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е отхвърлен от съда като неоснователен. Решението е правилно. Съдът подробно и аргументирано се е произнесъл по всички наведени доводи в исковата молба. Изводите са обосновани и законосъобразни и се споделят напълно от касационната инстанция. В чл. 63 НПОС подробно е уреден редът за изплащане на пенсия за минало време. Съдът правилно е приел, че задължението на съответните длъжностни лица от НОИ да изплатят дадена пенсия, в това число и пенсията за ИОЗ на ищцата възниква едва след като бъде издадено разпореждане от длъжностното лице по пенсионното осигуряване от съответното ТП на НОИ, в което е посочен видът на отпуснатата пенсия, нейният размер, от коя дата е отпусната и месечната сума за изплащане. Едва след като бъде издадено това разпореждане за съответните длъжностни лица от НОИ възниква задължението да извършат съответните действия за изплащане на пенсията. Касаторката е подала заявление за възстановяване на пенсията на 10.05.2011 г., като е приложила експертно решение на НЕЛК № 0148. То е влязло в сила на 05.05.2011 г. С експертно решение № 0470 от 15.07.2011 г. НЕЛК, по искане на ТП на НОИ - Разград, е поправило експертно решение № 0148 по отношение на датата на инвалидизация. Длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ-Разград е издало съответното разпореждане за възстановяване на пенсията на ищцата, считано от 02.04.2009 г. Следователно това задължение е изпълнено преди изтичане на нормативно установения 6-месечен срок в чл. 10, ал. 1 НПОС. Съдът правилно е приложил действащата към 2011 г. редакция. Разпореждането за възстановяване на пенсията за ИОЗ на касаторката е било издадено на 08.08.2011 г., и съдът правилно е приел, че дължимата й сума за минал период, е можело да бъде изплатена с ведомостите за пенсионни записи, които се изготвят в края на м. август. Правилен е извода, че с оглед датата на издаване на разпореждането за възстановяване на пенсията на ищцата, пенсията й за м. август следва да се третира като пенсия за минал период, тъй като тя обективно не е можело да се изплати с августовските пенсии, с оглед разпоредбите на чл. 50, ал. 2 НПОС. Поради гореизложеното съдът правилно е приел, липсва първата задължителна предпоставка, за да е налице отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - отменен като незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган, от който да са произтекли вреди за касаторката. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК Върховният административен съд, трето отделение,