Решение № 11265 от 17.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3305/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Социално подпомагане- Варна против Решение 201 от 16.02.2023 г. по адм. дело 208/2023 г. на Административен съд Варна, с която са отменени негови Заповеди с ЗД/Д-В-021/18.01.2023 г., ЗД/Д-В-022 /18.01.2023 г., ЗД/Д-В-023/18.01.2023 г. и ЗД/Д-В-024/18.01.2023 г. за временно спешно настаняване на децата Д. Любенов, Л. Любенов, А. Любенова и С. Любенова в Център за настаняване от семеен тип- [населено място] до произнасяне на съда по чл.28 от ЗЗДетето. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита се, че взетите мерки са в най-добър интерес на децата и заповедите са в съответствие с принципите за закрила на детето. Искането е да се отмени съдебното решение и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът Б. Бойчев, чрез адв. Желязкова, оспорва касационната жалба. Ответницата А. Чанева, чрез адв. Желязкова, също оспорва касационната жалба. Ответниците Д. Любенов, Л. Любенов, А. Любенова и С. Любенова , чрез особени представител адв. М. Гроздев, молят касационната жалба да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за прекратяване на производството по делото поради липса на предмет с оглед доказателствата за приключила процедура по чл.28 от ЗЗДетето. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Съдът обаче съобрази, че с разпоредбата на чл.27а, ал.7 от ЗЗДет е предвидено, че административното дело се прекратява, ако преди постановяване на решението е налице влязло в сила решение по чл. 28, ал. 4 ЗЗДет за настаняване на дете по съдебен ред. Тълкуването на нормата на чл. 27а, ал. 7 от ЗЗДет. налага извода, че под "административно дело" следва да се разбира образуваното съдебно производство във връзка с оспорване на заповедта за временно настаняване по административен ред, което съдебно производство, съгласно чл. 27а, ал. 6 от ЗЗДет. е двуинстанционно. В случая съдебното производство във връзка с оспорването на горецитираните заповеди на директора на ДСП Варна за временно спешно настаняване на непълнолетните деца е висящо пред Върховния административен съд. С писмена молба по делото касаторът представя влязло в законна сила Решение 1328 от 21.04.2023г., постановено по гр.д. 20233110101850/2023 г. по описа на Районен съд- Варна, по силата на което децата Д. Любенов, Л. Любенов, А. Любенова и С. Любенова окончателно са настанени в Център за настаняване от семеен тип- [населено място]. Съдебното решение е постановено в производство по чл.28 от Закона за закрила на детето. Съдебното решение е влязло в сила на 17.05.2023 г. Доколкото касационната инстанция следва да съобразява с настъпилите междувременно факти предвид приложението на чл.27а, ал.7 ЗЗДет, на база общото правило на чл.142, ал.2 АПК, в срока до приключване на устните състезания по това дело, то с оглед постановеното и влязло в сила решение на Районен съд- Варна по реда на чл.28 ал. 4 от ЗЗДет, въпросът за настаняване на децата е разрешен с окончателен съдебен акт, при което оспорените в това производство заповеди на директора на ДСП Варна, са прекратили своето временно действие. По силата на изричната законова разпоредба на чл.27а, ал.7 от ЗЗДет., образуваното съдебно производство по жалбата на Б. Бойчев и А. Чанева, в качеството им на родители и законни представители на децата Д. Любенов, Л. Любенов, А. Любенова и С. Любенова срещу Заповеди с ЗД/Д-В-021/18.01.2023 г., ЗД/Д-В-022 /18.01.2023 г., ЗД/Д-В-023/18.01.2023 г. и ЗД/Д-В-024/18.01.2023 г. на директора на ДСП Варна, е останало без предмет и по отношение на същото са налице предпоставките на чл.159, т. 4 от АПК. Изложеното обосновава извод за недопустимост на съдебното решение на Административен съд- Варна, поради което същото следва да бъде обезсилено, с оглед произнасянето на Районен съд Варна, а съдебното производство- прекратено. Поради обстоятелството, че в настоящото производство е даден ход на делото по същество, то следва да се отмени определението на съда, произнесено в съдебно заседание на 07.11.2023 г. С оглед основанието за прекратяване на съдебното производство и във вр. с чл.143, ал.3 и ал.4 АПК, разноските следва да се поемат от страните така, както са направени. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.3 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение