Решение № 13725 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14633/2019 г.

Решение № 13725 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14633/2019 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на "Грейс Пи" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез адвокат О. Муслах, против решение № 384/07.10.2019 г., постановено по адм. дело № 289/2019 г. по описа на Административен съд – Перник, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № 318/28.02.2019 г. на кмета на Община Перник за премахване на незаконен строеж "жилищна сграда" в поземлен имот № 018004 по КВС на землището на с. Кладница, Община Перник, съставляващ имот с идентификатор 37174.18.4 по КК на с. Кладница. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, като постановена при допуснати съществени нарушения, ведно със законните последици. Ответникът кмет на Община Перник, чрез юрк. Евтимова, излага в писмено възражение, доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно и съобразено с безспорно изяснената фактическа обстановка по делото. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № 318/28.02.2019 г. на кмета на Община Перник, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж "жилищна сграда" в поземлен имот № 018004 по КВС на землището на с. Кладница, Община Перник, съставляващ имот с идентификатор 37174.18.4 по КК на с. Кладница. Прието е, че се касае за строеж в земеделска земя /нива/, без промяна на предназначението, без издадена виза и разработен ПУП и съответно без издадени строителни книжа. Приетата без оспорване от страните съдебно-техническа експертиза изцяло потвърждава местонахождението и параметрите на незаконния строеж, както и липсата на строителни книжа и предвиждания на ПУП. Изложени са мотиви за неприложимост на режимите на търпимост по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, така и по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ /бр. 82/2012 г./, тъй като сградата е построена 2014 г. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в констативен протокол № 1-18 СЛУ-5104 от 23.08.2018 г, досежно параметрите на незаконния строеж и липсата на изискуемите строителни книжа /проекти и РС/ не са оборени в съдебното производство, а липсата на строителни книжа не се оспорва от жалбоподателя, както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Следователно заповедта е издадена на съответно правно основание – чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, изграден през 2014 г., съставляващ сграда на основно застрояване в имота с конкретно описаните РЗП, етажност, фаза на довършени СМР и предназначение. Установено е също, че процесния строеж е извършен от оспорващия след закупуване на имота през 2012 г., т. е. след крайния възможен период по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ /бр. 82/2012 г. / за признаване на евентуална търпимост, който е "до 31.03.2001 г. " Безспорно е установено от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, че по действащия ОУП имота попада в зона за жилищно строителство, но не е урегулиран, съставлява земеделска земя без промяна на предназначението. Това обстоятелство сочи на неприложимост на режимите за търпимост както по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, така и по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, дори и незаконния строеж да попадаше с оглед периода на извършването му в някоя от четирите хипотези на търпимост. При горните установявания, решаващият правен извод на съда за безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка. Неоснователни са твърденията на касатора, че имота е в зона за жилищно строителство и може да бъде узаконен, тъй като ОУП няма пряко приложение- чл. 104, ал. 3 ЗУТ, а срока за узаконяване по § 127, ал. 3 от ПЗР на ЗУТ е отдавна изтекъл, т. е. към момента няма разписана в закона правна възможност за узаконяване на незаконен строеж. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед своевременно заявената претенция от ответника за разноски и изхода на делото, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи юрк. възнаграждение в размер от 200 лв, определен по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,