Решение № 12439 от 16.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5768/2018 г.

Решение № 12439 от 16.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5768/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 237 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане, подадено от С. И. от [населено място], община [община], за отмяна на основание чл. 239, т. 4 от АПК на влязлото в сила Решение № 1659/07.02.2018 г. по адм дело № 13293/2016 г. на Върховния административен съд, с което е обезсилено решение № 88/20.10.2016 г. постановено по адм. дело № 125/2016 г. на Административен съд - Габрово в частта, с която е отменено уведомително писмо изх. № 02-070-6500/961/14.06.2016 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта му относно отказа за подпомагане за парцел № 32336-20-1-1 по СЕПП и СНДП, и налагането на санкция за бъдещ период и е отхвърлена жалбата му срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г. изх. № 02-070-6500/961/14.06.2016 г. г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Ответникът - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", в писмено възражение, подадено чрез юрисконсулт Цонева, оспорва подаденото искане. Искането за отмяна е процесуално допустимо като подадено в сроковете по чл. 240, ал. 1 и 2 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения: Соченото от молителя правно основание предвижда отмяна на съдебен акт, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. За да бъде отменено на основание чл. 239, т. 4 от АПК едно влязло в сила решение, следва решението, на което то противоречи, да отговаря на три кумулативно осъществени условия - да е между същите страни, за същото искане и на същото основание, т. е. за да се допусне отмяна на това основание, е необходимо да се установи пълно съвпадение между страните, основанията и исканията. В настоящият случай не е налице идентичност на искането, тъй като същото касае отмяна на различни административни актове. С Решение № 1659/07.02.2018 г. по адм дело № 13293/2016 г. на Върховния административен съд е обезсилено решение № 88/20.10.2016 г. постановено по адм. дело № 125/2016 г. на Административен съд-Габрово в частта, с която е отменено уведомително писмо изх. № 02-070-6500/961/14.06.2016 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта му относно отказа за подпомагане за парцел № 32336-20-1-1 по СЕПП и СНДП, и налагането на санкция за бъдещ период и е отхвърлена жалбата, подадена от С. Иванов, от [населено място], община [община], срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г. изх. № 02-070-6500/961/14.06.2016 г. г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие. С Решение № 103/16.01.2015 г., постановено по адм. дело № 156/2014 г. по описа на Административен съд-Габрово, потвърдено с Решение № 4049/07.04.2016 г. на ВАС трето отделение, съдът е отменил Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2013 г. изх. № 02-070-6500/961 от 14.08.2014 г. и е изпратил преписката на административния орган - изпълнителния директор на ДФ"Земеделие", за ново произнасяне в едномесечен срок от влизане на решението в сила съгласно указанията, дадени в мотивите на същото. Споровете, разрешени с влезлите в сила Решение № 103/16.01.2015 г., постановено по адм. дело № 156/2014 г. по описа на Административен съд-Габрово, потвърдено с Решение № 4049/07.04.2016 г. на ВАС трето отделение, постановено по адм. д. № 3756/2015 г. на ВАС и Решение № 1659/07.02.2018 г. по адм дело № 13293/2016 г. на Върховния административен съд са различни предмети. Компетентните съдилища са се произнесли по законосъобразността на различни административни актове - Уведомително писмо изх. № 02-070-6500/961 от 14.08.2014 г., на Държавен Фонд "Земеделие" и Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2013 г. изх. № 02-070-6500/961/14.06.2016 г. Гореустановените обстоятелства сочат, че не е налице идентичност на фактическите основания и на исканията по различните дела. Съгласно тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на ВАС по т. д. № 4/2010 г. разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. Както е посочено в същото, след като преценката при претендирането на определени права или възлагането на определени задължения е била изложена от административния орган в различни административни актове, макар и по сходни въпроси, то не може да бъде прието, че решенията, разглеждащи именно тези различни административни актове, са идентични. В нашето право не се ползват със сила на пресъдено нещо мотивите на решението. В тях се съдържат много други констатации на съда, въз основа на които той е постановил решението си. Като такива са за достоверността на доказателствените средства, доказателствата и правнорелевантните факти. Предметът на всяка една от тези констатации може да бъде предмет на спор между страните по време на устните състезания, но този предмет не се обхваща от силата на пресъдено нещо. Не се смятат нито за признати, нито за отречени със сила на пресъдено нещо доказателствените, правнорелевантните факти и преюдициалните правоотношения. По други дела между същите страни, какъвто е настоящият случай, те могат да бъдат отново предмет на спор, на доказване и на установяване, без срещу това да се прави отвод за пресъдено нещо. Останалите подробни съображения в искането за отмяна засягат съществото на спора и прилагането на материалния закон, поради което могат да служат като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, но не и като основания за отмяна в извънинстанционното производство по реда на чл. 237 и следв. от АПК. Предвид изложените съображения искането за отмяна на основание чл. 239, т. 4 от АПК е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,