Решение № 11104 от 15.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6777/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Електроразпределение Юг ЕАД, гр. Пловдив, чрез пълномощника си юрисконсулт Николов, срещу Решение 3422 от 25.05.2023 г., постановено по адм. дело 11710/2022 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се доводи за неправилността му, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на оспореното решение и да бъде решен спора по същество, като се отмени административния акт като незаконосъобразен, алтернативно делото се върне за ново разглеждане. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Ненков изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Б. Попов не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на Електроразпределение Юг ЕАД, гр. Пловдив, срещу Решение Ж-639 от 10.11.2022 г. на КЕВР, с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 са дадени задължителни указания на Електроразпределение Юг ЕАД в седемдневен срок от получаване на решението да анулира начислените на основание Констативен протокол 633520/26.07.2022 г. количества електрическа енергия, отразени в справка за коригиране на сметка за електроенергия от 03.08.2022 г. и фактура 8281177515/23.08.2022 г., издадени на Й. Попов за обект с ИТН [номер] и клиентски [номер], находящ се в [населено място], област Пловдив, [улица] в седемдневен срок след изпълнение на т. 1 да уведоми Комисията за предприетите действия. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган в предвидената от закона форма, в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Правилно административния съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт - Решение Ж-639 от 10.11.2022 г. на КЕВР, е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и в съответствие с чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ), където КЕВР разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон, като в съответствие с ал. 5 когато комисията приеме жалба за основателна, тя с решението дава задължителни указания по прилагането на закона. Съгласно чл. 22, ал. 7 ЗЕ редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове се уреждат в наредбата по чл. 60, а именно Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (обн. в ДВ, бр. 33/05.04.2013 г.), Глава девета. В настоящият случай, изискванията на Наредбата, в частност тези на чл. 144 и сл. са спазени. Неоснователни са и аргументите на касационния жалбоподател, че обжалваното съдебно решение не е обосновано. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на административното производство. Въз основа на правилна преценка на относимите доказателства, съдът е извел правни изводи, които надлежно е мотивирал. Не са допуснати сочените в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в недопускане от съда на свидетел. Обстоятелствата, за установяването на които същия е поискан са установени с писмени доказателства и страните не са спорили по тях. Съдът е изпълнил процесуалното си задължение за проверка на акта на всички основания по чл. 146 АПК, доказателствената тежест е разпределена правилно. Правилно е проведено събирането на доказателства съобразно чл. 170, ал. 1 АПК, с оглед задължението на административния орган да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Неоснователни са и доводите в касационната жалба за неправилност на процесното решение, като постановено в противоречие с материалния закон. Установено е от събраните по делото доказателства, че средството за търговско измерване е било с нарушена функционалност и макар да е демонтирано, не е изпратено за метрологична проверка. Разпоредбата на чл. 49, ал. 5 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) урежда изрично хипотезите, при които операторът на съответната мрежа изпраща демонтираното средство за търговско измерване на компетентния орган за метрологичен контрол в срок до 14 дни от датата на проверката, като е достатъчно да е налице една от тях - нарушения в целостта и/или функционалността на средството за търговско измерване, за да възникне това задължение за електроразпределителното дружество. Единствено и само в случай на форсмажорно обстоятелство, каквото в случая не е установено, не следва изпращане на демонтираното средство за търговско измерване на компетентния орган за метрологичен контрол. С оглед нарушението на нормата на чл. 49, ал. 5 ПИКЕЕ е останал неизяснен въпросът дали количеството използвана електроенергия до демонтажа е било измерено, въпреки че неотразяване на дисплея на електромера. На следващо място, видно от разпоредбата на чл. 52, ал. 1 ПИКЕЕ, в случаите на техническа неизправност на СТИ, поради което използваната електрическа енергия преминава през измервателната система, но количествата не могат да бъдат отчетени и не е установена външна намеса при проверка или отчет, преминалото количество електрическа енергия се изчислява по реда на този текст, по приоритетен ред. В случая след като не е установена техническата неизправност на СТИ от компетентния орган за метрологичен контрол, процедурата по коригиране на сметка за електроенергия е в несъответствие с относимия материален закон. По тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че сочените отменителни основания не са налице, изводите на първоинстанционния съд са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички относими доказателства, при съобразяване на спецификата на процедурата и при правилно тълкуване на относимите правни норми от материалния закон. С оглед гореизложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на Комисия за енергийно и водно регулиране за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено, поради което на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ, касационния жалбоподател следва да заплати на КЕВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение