Решение № 3357 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7003/2019 г.

Решение № 3357 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7003/2019 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Димитров от [населено място] срещу решение № 209 от 12.02.2019 г., постановено по адм. д. № 3200 по описа за 2018 г. на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед №СОЦО / Д - В / 5441/00618 от 26.07.2018 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане", гр. Варна, потвърдена с решение № 03 - РД06 - 0068 от 07.11.2018 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане", гр. Варна. Изложени са доводи за необоснованост, нарушение на материалния закон и несъответствие с целта му. Ответникът Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Варна не е взел становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Варна е заповед № СОЦ0/Д-В/5441/00618 от 26.07.2018 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Варна, потвърдена с решение № 03-РД06-0068 от 07.11.2018 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - Варна, с която е спряна отпуснатата на Д. Димитров месечна добавка за социална интеграция по чл. 42, ал. 2, т. 3 от ЗИХУ (отм.); – обучение, считано от 01.07.2018 г. С постановеното решение Варненският административен съд е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимата материалноправна разпоредба на § 8 от ПЗР към ЗИД на ЗИХУ (ДВ, бр. 60 от 2018 г., в сила от 20.07.2018 г.). В случаите, когато месечните добавки за обучение са отпуснати от 15 юни 2018 г. до влизането в сила на този закон – т. е. до 20.07.2018 г., без документ, удостоверяващ продължителността на обучението, те се спират и добавката се възобновява след представяне на документа по чл. 42б, ал. 2 от ЗИХУ (отм.); , удостоверяващ продължителността на обучението. Решението е валидно, допустимо и правилно. Изложените в касационната жалба оплаквания за необоснованост и материалноправни нарушения са неоснователни. На основание чл. 42, ал. 2, т. 3 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ - отм.) месечната добавка за социална интеграция представлява парични средства, които допълват собствените доходи и са предназначени за покриване на допълнителни разходи за обучение. На Д. Димитров е била отпусната месечна добавка за обучение в размер на 15. 00 лв., считано от 01.06.2018 г. до 31.10.2019 г., съгласно заповед № СОЦ0/Д-В/5441/00618 от 05.07.2018 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Варна. Към датата на издаване на заповедта за отпускане на месечната добавка не е съществувало нормативно задължение за представяне на документ, удостоверяващ провеждано обучение и неговата продължителност. С § 8 от преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания (ДВ, бр. 60 от 2018 г., в сила от 20.07.2018 г.) е предвидено, че месечните добавки за обучение, отпуснати от 15 юни 2018 г. до влизането в сила на този закон, без документ, удостоверяващ продължителността на обучението, се спират и добавката се възобновява след представяне на документа по чл. 42б, ал. 2. Жалбоподателят Димитров не е представил такъв документ, като се е позовал на решение № 7271 от 01.06.2018 г. по адм. дело № 2858/2018 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, с което е отменена разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания (в сила от 15.06.2018 г.). Създаденото с отменената подзаконова разпоредба задължение за изплащане на добавката след представяне на документ, удостоверяващ продължителността на обучението, е отменена, но от 20.07.2018 г. е влязла в сила новата алинея 2 на чл. 42б от ЗИХУ (ДВ, бр. 60 от 2018 г.), която изисква представяне на документ, удостоверяващ продължителността на обучението. С цитираната законова разпоредба на § 8 от ПЗР ЗИД ЗИХУ (отм.);. е придадена обратна сила на новия чл. 42б, ал. 2, като е предвидено спиране на месечните добавки за обучение, отпуснати от 15 юни 2018 г. до влизането в сила на този закон, без документ, удостоверяващ продължителността на обучението. След влизане в сила на § 8 от ПЗР ЗИД ЗИХУ жалбоподателят Димитров е бил длъжен да представи документ, удостоверяващ провеждано обучение и неговата продължителност. Спряната от 01.07.2018 г. месечна добавка за обучение може да бъде възобновена, ако бъде представен съответният документ, удостоверяващ продължителността на обучението. Такъв документ не е представен, а жалбоподателят не е уточнил потребността от придобиване на допълнителни знания и умения, чрез различни форми на обучение извън заложените в системата на общообразователната подготовка. Оспорената заповед е материално законосъобразна и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Варненският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,