Решение № 3 от 9.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2139/2021 г.

Решение № 3 от 9.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2139/2021 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ваня Атанасова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Подадена е касационна жалба от Д. Ф. Х., чрез адв. Р. Д., срещу решение № IV-7 от 24.02.2021 г. по в. гр. д. № 2681/2020 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260027 от 25.09.2020 г. по гр. д. № 1/2020 г. на РС – Айтос, с което е уважен предявеният от Ф. И. Ш. против Д. Ф. Х. иск с правно основание чл. 109 ЗС, като е осъден Д. Ф. Х. да премахне надстроения жилищен етаж в северната и североизточна част на дворно място с площ от 2347 кв. м., находящо се в [населено място], [община], област Б., съставляващо имот пл. №..., при граници: от север улица, от юг дере, от изток имот пл. №.... и от запад имот пл. №... по неодобрения кадастрален план на [населено място], както и да освободи и възстанови входа към имота от улицата. Твърди се неправилност на решението, поради необоснованост на извода на въззивния съд, че надстроеното в северната част на имота пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост върху идеална част от дворното място и върху идеална част от сградите в западната му част (полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 64 кв. м., масивна пристройка със застроена площ от 20 кв. м. и навес с оградни стени със застроена площ от 57 кв. м.), както и поради необоснованост на извода, че извършеното от ищеца строителство е затворило съществуващия преди това вход от улицата към имота. Сочи се и допуснато процесуално нарушение – необсъждане на всички събрани по делото доказателства, както и противоречие с материалния закон – чл. 109 ЗС. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск. Ответницата по касационната жалба Ф. И. Ш., чрез адв. М. И., изразява становище за правилност на въззивното решение, неоснователност на касационната жалба и иска потвърждаването му. Претендира присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски. С определение № 60351 от 11.10.2021 г. по гр. д. № 2139/2021 г. на ВКС, 1 г. о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. По основателността на касационната жалба: Делото има за предмет предявен от Ф. И. Ш. против Д. Ф. Х. иск с правно основание чл. 109 ЗС, за осъждане на ответника Д. Ф. Х. да премахне надстроения жилищен етаж в северната част на дворно място с площ от 2347 кв. м., находящо се в [населено място], [община], област Б., съставляващо имот пл. №..., при граници: от север улица, от юг дере, от изток имот пл. №... и от запад имот пл. №... по неодобрения кадастрален план на [населено място], както и да освободи и възстанови входа към имота от улицата. По делото е установено, че ищцата е собственик на 7/12 от 1500/2374 ид. ч. от процесното дворно място, както и на 7/12 ид. ч. от сградите и постройките в западната му част - полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 64 кв. м., масивна пристройка със застроена площ от 20 кв. м. и навес с оградни стени със застроена площ от 57 кв. м. Придобила е същите на основание сключен от съпруга й Ш. Ю. Ш., през време на брака, с н. а. № 18.10.2013 г., договор за покупко-продажба, прекратена със смъртта на Ш. Ш. съпружеска имуществена общност и наследяването му. Ответникът е собственик на 1/12 от 1500/2374 ид. ч. от дворното място и от описаните по-горе сгради в западната част от имота на основание договор за дарение, сключен с н. а. № 4.09.2015 г., с наследник на Ш. Ш. - дъщеря му З. Ш. Ю.. Придобил е и 700/2374 ид. ч. от дворното място, както и в изключителна собственост сградите в северната и в североизточната част на дворното място, на основание договор за дарение, сключен с н. а. № 3.08.1996 г. с баба му и дядо му Д. Х. и Н. Х., като прехвърлителите са си запазили правото на ползване върху сградите и съответните идеални части от дворното място, а след смъртта на Д. Х. сградите се ползват само от бабата на ответника Н. Х.. Към сключването на договора за дарение с н. а. № 3.08.1996 г., в северната и североизточната част на имота, до улицата, са съществували следните сгради, предмет на прехвърлителната сделка: двуетажна паянтова жилищна сграда (която съществува и понастоящем), едноетажна паянтова жилищна сграда и навес. След придобиване на сградите в северната част на имота ответникът е извършил надстрояване на едноетажната паянтова жилищна сграда и навеса, като е излял бетонна плоча над едноетажната паянтова жилищна сграда, над прохода между едноетажната паянтова жилищна сграда и навеса и над навеса и на тази плоча е изградил нов жилищен етаж, който е на нивото на улицата (заради денивелацията на терена). От улицата до входната врата за втория жилищен етаж се влиза през мостче, свързващо улицата и входната врата за етажа. Надстрояването е извършено незаконно, без одобрени строителни книжа. Издадено е удостоверение за търпимост на сградите и постройките в североизточната част на парцела № 27.09.2013 г., но в същото сградите и постройките са описани във вида и в състоянието им преди надстрояването. Според основното и допълнително заключение на съдебно-техническата експертиза на вещото лице И. Б., скиците към заключенията и обясненията на експерта в проведените открити съдебни заседания, между източната стена на надстроения навес и източната имотна граница между процесния имот пл. №... и имот пл. №... има обособена пътека с широчина 0, 95 м. и врата от дървени летви откъм улицата (снимка № 4 към основното заключение). Под изграденото надстрояване има проход, на който има синя врата (снимка № 1 към основното заключение). Според твърденията на ищцата, включително и съдържащите се в отговора на касационната жалба, проходът през синята врата води до ивицата с широчина 0, 95 м. в източната част на имота. Достъп до процесното дворно място, включително и с автомобил, има и по неасфалтиран път откъм дерето, през съществуваща там метална порта. При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че искът по чл. 109 ЗС е основателен. Извършеното от ответника незаконно надстрояване на сградите в северната част на имота пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост върху притежаваните от нея идеални части от дворното място и върху притежаваните идеални части от сградите и постройките в западната му част, тъй като в резултат на надстрояването е затворен съществуващият преди това вход от улицата към дворното място и постройките в западната му част. Решението е неправилно. Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилност на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, поради постановяването му при необоснованост на фактическите изводи и в нарушение на чл. 109 ЗС. Необоснован е изводът на въззивния съд, че незаконното надстрояване в североизточната част на имота пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост върху притежаваните от нея идеални части от дворното място и върху притежаваните идеални части от сградите и постройките в западната му част, тъй като в резултат на надстрояването е затворен съществуващият преди това вход от улицата към дворното място и постройките в западната му част. Този извод не съответства на събраните по делото доказателства, от които се установява, че извършеното от ответника застрояване не ограничава достъпа на ищцата до имота и до постройките в западната му част, тъй като е запазена пътеката с широчина 0, 95 кв. м. и вратата към нея от дървени летви откъм улицата, между източната стена на надстроения навес и източната имотна граница между процесния имот пл. №... и имот пл. №..... Има проход и през синята врата, който също води до ивицата с широчина 0, 95 м. в източната част на имота. Достъп до процесното дворно място, включително и с автомобил, има и по неасфалтиран път откъм дерето и през съществуваща в южната част на имота метална порта. Несъответен на разпоредбата на чл. 109 ЗС и на указанията по тълкуването и прилагането й, дадени с ТР № 4/2017 г. по т. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, е изводът на въззивния съд за наличие на предпоставките за уважаване на предявения негаторен иск. Съгласно точка 3 от тълкувателното решение, за уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право. Ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. В случая, извършеното от ответника незаконно надстрояване на сградите, намиращи се в северната част на съсобствения имот, които са негова изключителна собственост, макар и неправомерно, не създава на ищцата сочените от нея пречки да упражнява правото си на собственост върху 7/12 от 1500/2374 ид. ч. от процесното дворно място, както и върху 7/12 ид. ч. от сградите и постройките в западната част на дворното място (полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 64 кв. м., масивна пристройка със застроена площ от 20 кв. м. и навес с оградни стени със застроена площ от 57 кв. м.). С извършеното надстрояване не е ликвидирана съществуващата преди това възможност за влизане в дворното място и достигане до сградите в западната му част както от северната страна на имота (откъм улицата), така и от южната страна на имота (през металната порта). Ако ответникът не позволява на ищцата да ползва съществуващия проход откъм улицата, то защитата на правото й на собственост не би се постигнала чрез уважаване на осъдителен иск за премахване на извършеното от ответника незаконно надстрояване на сградите-негова изключителна собственост. Като неправилно, въззивното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск по чл. 109 ЗС – отхвърлен. Касаторът не претендира присъждане на деловодни разноски. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,