Решение № 1675 от 6.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13191/2013 г.

Решение № 1675 от 6.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13191/2013 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Поляница " ЕООД против частта от съдебно решение № 1975/18.07.2013 г., постановено по адм. д. № 1399/2013 г. по описа на Административен съд - Варна, с която е отхвърлена жалбата му против частта от Ревизионен акт (РА) № 03251100128/3.08.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 660/24.10.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ") относно установен като дължим допълнителен размер на корпоративния данък за 2009 г. със сумата 24 3999,49 лв. в резултат на увеличение на финансовия резултат със сумата 317470 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решението в тази част е постановено при съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение в тази част и отмяна и на РА или връщане на делото за ново разглеждане по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при Централно управление на Национална агенция по приходите (ДД "ОДОП"), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: С решение № 1975/18.07.2013 г., постановено по адм. д. № 1399/2013 г. по описа на АС- Варна е оставена без разглеждане жалба на "Поляница" ЕООД против РА № 03251100128/3.08.2011 г. на ТД на НАП-Варна в частта, в която за данъчен период 2007 г. е определен допълнителен корпоративен данък в резултат на увеличение на финансовия резултат със сумата от 4 300 лв., прекратено е производството по делото в тази част и е отхвърлена жалбата на "Поляница" ЕООД против същия РА в останалата част и са присъдени са разноски в полза на данъчната администрация. Това съдебно решение е постановено след отмяна на решение № 1597/20.06.2012 г., постановено по адм. д. № 4084/2011 г. на АС-Варна в частта, с която е отменен РА № 03251100128/03.08.2011 г. на ТД на НАП-Варна в частта, с която е увеличен финансовия резултат за 2007 г. с 4300 лв. и за 2008 г. с 317 470 лв. на основание чл. 78, чл. 15 и чл. 16, ал. 1 ЗКПО, а също и в частта за разноските и е върнато делото в тази част за ново разглеждане. С решение № 4794/5.04.2013 г., постановено по адм. д. 9852/2012 г. по описа на Върховния административен съд е върнато делото за ново разглеждане в изрично описаните части и е оставено в сила първоинстанционното решение в останалата му обжалвана част. При новото разглеждане на спора АС-Варна е установил, че е допусната техническа грешка в изписването на годината на един от двата спорни периода, а именно вместо 2009 г. в решението на Върховния административен съд е посочена 2008 г., поради което е разгледал спора, както е повдигнат с жалбата и с оглед предметното съдържание на оспорения РА, а именно за установените задължения за корпоративен данък в размер на 18563,96 лв. за 2007 г. и в размер на 24399,49 лв. за 2009 г. С оглед оттегляне на жалбата на "Поляница " ЕООД в частта против РА относно облагането за 2007 г., административният съд я е оставил без разглеждане и в тази част решението му с характер на определение не е предмет на касационен контрол. По отношение РА в частта, с която са установени задължения за корпоративен данък за 2009 г. в мотивите на обжалваното съдебно решение АС-Варна е приел, че законосъобразният размер на данъчното задължение на това основание в този период е 12252,49 лв., а не както е установен от органите по приходите в размер на 24399,49 лв., поради което следва частично РА да бъде отменен, но в диспозитивът на същото съдебно решение е формулиран като "отхвърля жалбата на "Поляница " ЕООД в останалата част", което на практика включва РА относно пълния допълнителен размер на корпоративния данък за 2009 г., а именно 24 399,49 лв. Изчисленията на дължимите разноски са съобразно изхода на спора, както е възприет в мотивите на съдебното решение, а не съобразно постановения диспозитив. Това противоречие между мотиви и диспозитив не е коригирано по пътя на поправка на очевидна фактическа грешка, поради което следва да бъде разглеждано като процесуално нарушение, но с оглед обстоятелството, че настоящият съдебен състав разглежда спора като втора касационна инстанция не представлява основание за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС-Варна (както се поддържа такова искане в касационната жалба). Настоящият съдебен състав намира, че при разглеждане на спора първата инстанция са събрани всички относими доказателства и делото е изяснено от фактическа страна, поради което не е налице пречка да бъде решено без насрочване на открито съдебно заседание при условията на чл. 227, ал. 2 от АПК. При новото разглеждане на спора пред първата инстанция е допусната съдебно-техническа експертиза с вещо лице Бисер Николов Атанасов, което е изготвило много подробно заключение, прието в съдебно заседание 18.06.2013 г. без оспорване от процесуалните представители на страните по делото и правилно е кредитирано от решаващият съд. Поставените на вещото лице задачи, респективно неговите отговори, са съобразени изцяло с мотивите отменителното решение на първата касационна инстанция, а формираните фактически и правни изводи на АС-Варна са в изпълнение на задължителните указания на горната инстанция. Настоящият съдебен състав като втора касационна инстанция намира за напълно законосъобразни и правилни изводите на решаващият съд, формирани при изпълнение на задължителните указания по тълкуване на закона, според които продажната цена на извършената продажба на недвижими имоти с нотариален акт № 99/15.07.2009 г. съществено се отклонява от обичайните сделки от този вид при пазарни условия. Продажбата на активи на ревизираното лице при условия по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО се установява по категоричен начин от заключението на вещото лице Атанасов и правилно съдът е приел стойността 2226000 лв. като справедлива пазарна стойност на имотите, поради което с неотчетения приход от продажбата в размер на 196000 лв. следва на основание чл. 78 от ЗКПО да бъде извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2009 г. и декларираната загуба да се промени на печалба в размер на 122 524,85 лв., на която съответства корпоративен данък в размер на 12252,49 лв. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че не е доказано от органите по приходите наличието на отклонение от данъчно облагане. Действително установеното като размер отклонение с РА не съответства на действителното, според заключението на вещото лице Атанасов, но при условията на пълно доказване са установени предпоставките на чл. 16, ал. 1 от ДОПК - сключване на сделка, при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане. По изложените съображения атакуваната част от съдебното решение следва частично да бъде отменена, като вместо това бъде постановено решение по същество на спора, с което да бъде отменен РА относно определен като дължим корпоративен данък за 2009 г. в размер над 12252,49 лв. Решението в частта относно присъдените разноски е правилно, доколкото е съобразено с изхода на спора, правилно формиран в мотивите му. Касаторът "Поляница " ЕООД е направило разноски в размер на 25 лв. за настоящата инстанция, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане ответникът му дължи разноски само в размер на 12 лв. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение