Решение № 1924 от 15.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8449/2016 г.

Решение № 1924 от 15.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8449/2016 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на К. Н. Г., представляван от адв. Георгиева, против решение № 2940/28.04.2016 г. по адм. д. № 6687/2015 г. по описа на Административен съд С.-град с молба за отмяната му като неправилно и присъждане на разноски. Ответниците началник Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - С., П. В. П., Г. П. Ц., Л. К. Я., Ц. К. М., М. И. П., К. И. П., М. Г. Р., К. Г. Ц. и К. Г. Ц. не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и след като по повод нея, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, провери допустимостта на обжалваното решение, намира следното: С обжалваното решение Административен съд С. град е отхвърлил оспорването на касатора Г. срещу уведомление изх. № 20-19360/07.04.2015 г. на началника на СГКК-С. относно извършена по негово заявление № 01-88755/26.03.2015 г. промяна в КРНИ, състояща се в записването му, наред с вписаните вече лица П. В. П., Г. П. Ц., Л. К. Я., Ц. К. М., М. И. П., К. И. П., М. Г. Р., К. Г. Ц. и К. Г. Ц., като собственик на поземлен имот с идентификатор 69134.1970.929, район "Витоша", Столична община, на основание н. акт № 179/2013 г., издаден от Служба по вписванията, гр. С. Решението е постановено при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 2 АПК. Първоинстанционното производство е образувано по жалба на касатора Г. срещу уведомление за изменение на КК и КР, изх. № 20-19360/07.04.2015 г. по заявление вх. № 01-88755/26.03.2015 г. на началника на СГКК С. в частта, в която като собственици са вписани в КРНИ и други физически лица. Независимо от изложеното в мотивите на решението относно приложението на чл. 53, ал. 1 ЗКИР /действаща редакция ДВ бр. 49/2014 г./, а именно, че действията на административния орган за изменение КРНИ представляват индивидуален административен акт по чл. 21 АПК, съдът е подложил на преценка за законосъобразност не тези действия, а уведомлението за извършването им. Произнесъл се е с отхвърлителен оспорването на касатора Г. диспозитив по отношение на писмен акт на началника на СГКК-С. с уведомителен характер, който не създава права или задължения, нито засяга законни права и интереси на лицата, негови адресати. Чрез уведомлението административният орган е свел до знанието на засегнатите от изменението лица извършените във връзка с това изменение действия, предвид което то /уведомлението/ не носи белезите на индивидуален административен акт. Ето защо, като се е произнесъл по законосъобразността му решаващият съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав същия съд. Воден от изложеното, на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение