Решение № 5622 от 30.5.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Й. Владов срещу решение 4049/16.06.2022 г., постановено по адм. дело 5821/2021 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. По изложените в жалбата съображения се претендира отмяна на съдебния акт. Ответникът Директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София град /ТП на НОИ- София град/ чрез гл. юрк. Д. Петрова оспорва касационната жалба. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки за възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, е неоснователна. С решение 4049/16.06.2022 г., постановено по адм. дело 5821/2021 г., Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Й. Владов против решение 2153-21-134 от 25.05.2021 г. на директора на ТП на НОИ-София град в частта, с която е потвърдено разпореждане РНП-1-4-21-00904769/07.04.2021 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което е разпоредено лицето да възстанови недобросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ в размер на 3508,04 лв., от които главница за периода от 25.05.2013 г. до 30.11.2020 г. в размер на 2487,78 лв. и законна лихва в размер на 1020,26 лв., начислена на основание чл.113 от КСО до 07.04.2021 г., ведно със законна лихва до окончателното погасяване на сумата. Изложени са мотиви, че е обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и съдържа фактически и правни основания за това, постановен е в съответствие с материалния закон и неговата цел. Административният съд е приел, за неоснователна жалбата на Й. Владов като е обосновал извод, че същият е действал недобросъвестно, съзнателно е представил пред пенсионния орган антидатиран и нередовен документ с цел получаване на лична пенсия за ОСВ в по-голям размер от действителния. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че административното производство е започнало по заявление на жалбоподателя с вх. М11-97114/11.10.2013 г. за отпускане на лична пенсия за ОСВ. С разпореждане [номер]/7 от 30.01.2014г. на Ръководител ПО" на лицето е отпусната лична пенсия за ОСВ по чл.68. ал.З КСО, считано от 25.05.2013 г..С разпореждане от 03.04.2014 г., постановено на основание чл.99, ал.З от КСО, личната пенсия за ОСВ, определена в размер от датата на отпускането й, при зачетен осигурителен стаж 1 година и 5 месеца от първа категория труд, 11 години, 3 месеца и 16 дни от втора категория и 13 години, 8 месеца и 28 дни, от трета категория; общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд по реда на чл.104 от КСО - 30 години, 2 месеца и 21 дни. На 05.03.2020 г. Й. Владов е подал заявление за служебно ежегодно преизчисляване на пенсията. При извършена проверка на пенсионното досие са установени нередовности в представените документи от ДФ Строймашинженеринг" и СБА. Констатирано е, че към заявлението за отпускане на лична пенсия за ОСВ, жалбоподателят е представил нередовно, антидатирано удостоверение обр.УП-3 37 от 25.02.2003 г., издадено от ДФ "Строймашинженеринг" с отразен осигурителен стаж като извозвач на гореща шлака в леярен цех за периодите 01.01.1985 г.-31.05.1985 г. и 01.01.1996 г.-31.12.1996 г., въз основа на което при отпускане на пенсията е зачетен осигурителен стаж в размер на 1 година и 5 месеца от първа категория труд и пенсията е определена в неправилен размер. С разпореждане [номер]/261 от 18.12.2020 г. на ръководител "ПО", личната пенсия за ОСВ на заявителя е изменена на основание чл.99, ал.1, т.2, б. "д" от КСО и определена в размер от датата на отпускането й, без зачитане на осигурителен стаж въз основа на издадения в нарушение на чл.40 от НПОС обр. УП-3 37/ 25.02.2003 г. от ДФ "Строймашинженеринг". В разпореждането е постановено надвзетата пенсия да се събере от лицето на основание чл.114, ал.1 от КСО. Разпореждането от 18.12.2020 г. не е обжалвано в законоустановения срок по чл.117, ал.2, т.1 от КСО и е влязло в сила. С разпореждане РНП-1-4-21-00904769 от 07.04.2021 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, постановено на основание чл.98, ал.2 вр. с чл.114, ал.1 и чл.113 от КСО, е определен размера на подлежащата на възстановяване от Й. Владов недобросъвестно получена сума за пенсия за ОСВ в резултат на представения нередовен документ от ДФ Строймашинженеринг" в размер на 3508,04 лв., от които главница за периода от 25.05.2013 г. до 30.11.2020 г. в размер на 2487,78 лв. и законна лихва в размер на 1020,26 лв., начислена на основание чл.113 от КСО до 07.04.2021 г. Разпореждането е обжалвано пред директора на ТП на НОИ-София град, който с решение 2153-21-134/25.05.2021 г. е приел за основателно направеното възражение от жалбоподателя за погасяване по давност на вземането на ТП на НОИ-София град, установено с разпореждане РНП-1-4-21-00904769/07.04.2021 г. на ръководител ПО", произтичащо от неоснователно изплатена сума за пенсия за периода от 25.05.2013 г. до 31.12.2015 г. В останалата част, директорът на ТП на НОИ-София град е оставил без уважение подадената жалба вх. 2175-21-441/27.04.2021 г. на Й. Владов. С обжалваното в касационното производство решение 4049/16.06.2022 г., постановено по адм. дело 5821/2021 г., Административен съд София-град. е отхвърлил жалбата на лицето срещу решение 2153-21-134/25.05.2021 г. на директора на ТП на НОИ-София град. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки или с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя. На основание алинея 3 на чл. 40 документът се издава, въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. В процесния случай е представен документ удостоверение обр.УП-3 37/25.02.2003 г. от ДФ Строймашинженеринг" с отразен стаж за периодите 01.01.1985 г. - 31.05.1985 г. и 01.01.1996 г. 31.12.1996 г. за Й. Владов. От данните по делото се установява, че ДФ Строймашинжинеринг" е пререгистрирана служебно по Закона за търговския регистър на 15.06.2011г., като от тази дата е получила [ЕИК], а този момент дружеството се е идентифицирало с ЕФН, а не с ВУЛСТАТ или ЕИК. В случая датата на издаване на процесния документ значително предхожда датата на пререгистрацията. От горното съдът обоснова извод, че е налице несъответствие между посочената дата на издаване и отразеното в удостоверение обр.УП-3 37/25.02.2003 г. от ДФ Строймашинжинеринг". Правилно административният съд е приел, че за антидатиране на документа сочи и използваната бланка, в която фигурира графа "часове". Изчисляването на осигурителния стаж и в часове и включването им като реквизит в образците е след допълнението на чл.9, ал.1 от КСО. В образеца е вписана дата на издаване 25.02.2003 г., към която изискването за изчисляване на стажа в часове не е било още законодателно регламентирано. В удостоверението не е посочено къде се намират разплащателните документи, въз основа на които същото е издадено, което се явява липса на изискуем реквизит. Будещо съмнение у съда е още обстоятелството, че образецът е подпечатан с печат, в който неправилно е отразено наименованието на дружеството осигурител. Настоящият касационен състав намира, че с представянето на документи с оформен осигурителен стаж, който не е положен действително, с цел придобиване на право на лична пенсия за ОСВ, жалбоподателят е проявил недобросъвестност по смисъла на чл. 114, ал. 1 от КСО, поради което следва да възстанови неоснователно получените суми от пенсия, ведно със законната лихва по чл. 113 от КСО. В КСО не се съдържа легална дефиниция за понятието добросъвестност при получаване на осигурителни плащания. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното усещане, че му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността на жалбоподателя е необходимо да бъде безспорно установена, като тежестта за доказването й лежи върху административния орган, който в конкретната хипотеза е доказал този факт с правно значение. Видно от разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО , недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113, а според ал. 2 на чл. 114 КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на посочените в тази алинея случаи, които обаче изключения не са осъществени за настоящия казус. Както бе посочено по-горе, задължението на Й. Владов за възстановяване на суми по реда на чл.114, ал.1 от КСО е установено с влязло в сила разпореждане [номер]/261 от 18.12.2020 г. Същото не е било оспорено от касатора. Последващото разпореждане РПН-1-4-21-00904769/07.04.2021 г. е издадено в едномесечен срок, посочен в чл.10, ал.7 от НПОС, като с него е определен точният размер на подлежащата на възстановяване неправилно изплатена сума за отпусната пенсия за ОСВ. В настоящето производство не може да бъде преразглеждан въпроса за дължимостта на посочените парични суми, която е била предмет на първото разпореждане. Доказателство за недобросъвестността на жалбоподателя е обстоятелството, че към заявление обр. УП-1 вх. 064594/23.11.2005 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване Й. Владов не е представил обр.УП-3 37/25.02.2003 г., макар съобразно посочената дата на издаването му същият е разполагал с него. Обр.УП-3 37/25.02.2003 г. и отразеният в него стаж не са вписани в описа на документите за осигурителен стаж на стр.2 от заявлението, а лицето изрично е декларирало, че е запознато с документите, вписани в описа и няма неописан стаж. Горното води до извод, че за Й. Владов е налице недобросъвестност по смисъла на чл. 114, ал. 1 от КСО. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. При този изход на правния спор, в тежест на жалбоподателя следва да бъдат присъдени заявените от ответника по касационната жалба разноски за юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК, съдът определя в размер на 100,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,