Решение № 17699 от 27.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 788/2018 г.

Общинския съвет определя размера на таксите за административни услуги както следва: ал. 7. (изм. с Решение от Протокол № 15/20.12.2.0216 г. ). При сключване на разпоредителни сделки с имоти - общинска собственост, физическите и юридическите лица заплащат на общината разходите по производствата за отдаване под наем, продажби, замени, делби или учредяване на вещни права върху общинските имоти, както следва: т. 2 По производства по продажба, замяна, делба, учредяване на вещни права или дарение, на общински имот, се събират следните такси: т. 2. 1 При продажба и учредяване на вещни права приобретателите заплащат такса в размер на 2% пропорционално, върху основата определена по реда на чл. 46, ал. 2, т. 1 от ЗМДТ, но не повече от 1000 лева, т. 2. 2 При замяна и делба на недвижими имоти лицето поискало замяната или делбата заплаща такса в размер на 2% върху: 2.2.1 По- високата измежду данъчната или пазарна оценка на имота с по-висока данъчна или пазарна в случаите на замяна, но не повече от 1000 лева. 2.2.2. Стойността на получения реален дял, в случаите на делба, но не повече от 1000 лева. 2.2.3. При дарение на недвижими имот - надарения заплаща такса в размер на 2 % върху по-високата измежду пазарната и данъчната оценка, но не повече от 1000 лева. С обжалваното съдебно решение съдът е отхвърлил протеста на Окръжна прокуратура–гр. Б., като неоснователен. Мотивирал се е на база разпоредбата на чл. 111 от ЗМДТ, съгласно която разпоредба по производства по настаняване под наем, продажби, замени или учредяване на вещни права върху общински имоти се заплаща такса. Нормата е разположена в Раздел 7-ми " Такси за административни услуги " в Глава Трета "Местни такси ", поради което съдът е приел, че е спазено условието, така предвидените такси да са законово определени и е приел същите за законосъобразни. За да стигне до този правен резултат, АС- Б. от друга страна е приел, че Наредбата като подзаконов нормативен акт е приета от материално компетентен орган и при спазване на необходимия кворум и мнозинство. Решението е неправилно и необосновано. При постановяването му са допуснати цитираните в протеста пороци, явяващи се касационни основания за отмяната му по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Наредбата е подзаконов нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по-висока степен, неуредени с тях обществени отношения от местно значение - чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗМСМА. Местните такси, които общините събират, са изчерпателно посочени в чл. 6, ал. 1 от ЗМДТ. Според чл. 6, ал. 2 от ЗМДТ, общинският съвет определя цена за всички услуги и права, предоставяни от общината, с изключение на тези по ал. 1. Анализът на цитираните норми обоснова извод, че общинският съвет има право да определя цени за услуги и права, които са изрично предвидени в ЗМДТ или в друг закон, но няма правомощието да въвежда нови видове местни такси. Сред посочените в чл. 6, ал. 1 от ЗМДТ видове такси, които общините събират, е и таксата по буква "е" — такси за административни услуги. Съгласно чл. 111 от ЗМДТ, включена в раздел VІІ, озаглавен именно "такси за административни услуги", по производства за настаняване под наем, продажби, замени или учредяване на вещни права върху общински имоти се заплаща такса. Тази такса, е дължима за организирането и провеждането на производството по продажба, замяна или учредяване на вещни права, което се развива в две фази – административна и гражданска и размерът на таксата следва да съответства на разходите на общината за предоставяне на съответната услуга, а не и за самото учредяване на правото, чиито фактически състав завършва със сключването на договор. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗМДТ местните такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата. Според чл. 8, ал. 1 от същия нормативен акт общинските съвети приемат размера на таксите при спазване на посочените в разпоредбата принципи за възстановяване на пълните разходи на общината, които тя прави във връзка с предоставянето на услугата; създаване на условия за повишаване качеството й и разширяване на предлаганите от общината услуги и постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси. В протестирания текст общинският съвет не е посочил какви разходи се покриват в "производствата за настаняване под наем, продажби, замени или учредяване на вещни права върху общински имоти", с предвидените такси от по 2 % за сделка, за да ги обоснове. Подобна обосновка липсва и в мотивите към проекта приложени на л. 31 и л. 32 от делото относими за протестирания текст от наредбата, поради което както местната общественост, така и съдът, който следва да провери законосъобразността и съответствието на текста от наредбата с целта на закона, остават в неведение за икономическите съображенията, наложили необходимостта от въвеждането на пропорционалната такса. Изложените мотиви се явяват общи и схематични. След като общинският съвет не е посочил в Наредбата какви разходи се покриват с определените такси, следвало е това да се посочи поне в мотивите за приемане на наредбата, наред с пълна икономическа обосновка защо е необходимо събирането на такива такси, и то именно в посочения размер. Икономическа обосновка е необходима винаги, когато по нормативен ред се въвеждат парични задължения към държавния или общинския бюджет. Именно въз основа на такава икономическа обосновка може да се направи извод дали съответното парично задължение е необходимо за изпълнение на целите на закона и пропорционално на така преследваните цели. Предвид изложеното настоящата интанция приема, че не е спазено изискването за мотивиране на подзаконовия нормативен акт съгласно изискванията на чл. 28, ал. 2 ЗНА. Както се посочи по-горе в мотивите на решението липсват каквито и да било мотиви за приемане на оспорения текст и икономическа обосновка на необходимостта от налагане на предвидената финансова тежест на гражданите и организациите. Липсата на пълноценни мотиви по смисъла на посочената разпоредба има за последица невъзможност за съда, при осъществяване на проверката за законосъобразност, да определи какво включва определената такса за услугата и дали размерът, така както е фиксиран, отговаря на изискването за икономическа обоснованост, респективно за съответствие с целта на закона и пропорционалност. Не става ясно увеличават ли се тези такси с оглед изменението на тази разпоредба през 2016 г. и кое налага промяната. Това не се изяснява и от предложените мотиви в докладната на кмета на общината приложена на л. 30 от делото. В нея с едно изречение е посочено,.. " че общината прави разходи по издаване на скици, данъчни оценки, удостоверения.. и др., които следва да бъдат направени за да се приключи сделката и тази такса следва да включи реално направените разноски" и, че " режийните разноски са уредени, но тава са допълнителни други разходи "т. е. допълнителни такси. Няма спор, че таксата, която се прилага по закон от общинските съвети, винаги е свър зана с предоставянето на услуга, което е видно от изброените хипотези в разпоредбите на чл. 6 и чл. 7 от ЗМДТ. Рамката на предоставените услуги, съответно таксите обвързани с тях е законово определена и оБщините нямат правомощие дар въвеждат такси, които не са установени със закон, в случая ЗМДТ. Ето защо така формулирания текст на чл. 41, ал. 7, т. 2, т. 2. 1, т. 2. 2 и т. 2. 3 от Наредбата, след като не дава ясен отговор за вида и характера на определената такса се явява незаконо съобразен. След като не са налице мотиви, нито икономическа обосновка на въведената финансова тежест, съдът в конкретния казус е в невъзможност да провери съответствието на протестираната разпоредба от Наредбата със закона и затова съдебното решение на първоинстанциония съд е неправилно и следва да се отмени и да се уважи протеста, като се отмени разпоредбата на чл 41, ал. 7, т. 2, т. 2. 1, т. 22. и т. 2. 3 от същата наредба. В този смисъл е и трайната практика на ВАС по сходни дела: решение № 6252/24.04.2019 г. по адм. дело № 14457/2017 г.; решение № 5250/09.04.2019 г. по адм. дело № 12910/2017 г.; решение № 15534/12.12.2018 г. по адм. дело № 5344/2018 г., адм. д. № 14107/2017 г., адм. д. № 12910/2017 г.