Решение № 6365 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11943/2015 г.

Решение № 6365 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11943/2015 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Л. Т. М. от гр. София срещу решение № 4594/30.06.2015 г. по адм. д. № 11256/2014 г. по описа на Административен съд София град. Въвежда касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени наложената му на 05.11.2014 г. от контрольор "Автомобилен транспорт" при "Център за градска мобилност" ЕАД гр. София принудителна административна мярка /ПАМ/ "Блокиране на колелото на неправилно паркирано пътно превозно средство /ППС/ чрез използване на техническо средство /"скоба"/". Ответникът, контрольор "Автомобилен транспорт" при "Център за градска мобилност" ЕАД гр. София изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. По същество, жалбата е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по допустима жалба на Л. Т. М. от гр. София срещу наложената му на 5.11.2014 г. от контрольор "Автомобилен транспорт" при "Център за градска мобилност" ЕАД гр. София принудителна административна мярка "Блокиране на колелото на неправилно паркирано пътно превозно средство /ППС/ чрез използване на техническо средство /"скоба"/". В хода на производството съдът е събрал относими, допустими и необходими доказателствени средства, въз основа на които е установил фактическа обстановка, която като цяло се споделя от касационната инстанция. Фактите не се спорят между страните. Касаторът претендира неправилно приложение на материалния закон поради липса на елемент от фактическия състав за налагане на процесната ПАМ. Твърди, че от събраните по делото доказателства и от изслушаната експертиза безспорно се установява, че мястото на паркиране на автомобила му е извън уличното платно; част, която не представлява тротоар или част от улица, поради което не е налична и хипотезата на чл. 54 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община. Сочи, че съгласно последната норма, режим на почасово платено паркиране на ППС се въвежда със заповед на кмета на Столична община, съобразно схеми за местоположение и обхват, приети от Столичен общински съвет, на улици, булеварди, площади и паркинги - публична общинска собственост. Твърди, че по делото не са представени доказателства, от които да се установява статута на имота, върху който е паркиран автомобила. Нямало доказателства същият да е улица, булевард, площад или паркинг - публична общинска собственост. В тази насока, изводите на съда били необосновани. Касационната инстанция не споделя направените от касатора възражения. ПАМ е наложена на основание чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. Разпоредбата препраща към чл. 99, ал. 3 ЗДвП, който във връзка с чл. 99, ал. 1 от същия закон предвижда като възможни зони за платено паркиране определени от собственика или администрацията, управляваща пътя, райони, пътища или части от пътища. Приложението на нормата на чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата във връзка с чл. 99, ал. 1 от същия закон, позволява определяне на зона за платено паркиране и място, което не е със статут улица или булевард - публична общинска собственост. На следващо място, от изслушаната и приета като доказателство по делото експертиза, по безспорен начин се установява, че процесното място на паркиране попада в границите и обхвата на действие на т. 1.2 от Заповед № СО-РД-09-05-726/9.12.2013 г. на кмета на Столична община, с която се въвежда режим на почасово платено паркиране "зелена зона". Същата заповед е стабилен административен акт. Горното обосновава извод за неоснователност на възраженията на касатора, които следва да бъдат отхвърлени. АССГ прадвилно е приложил материалния закон като е приел, че наложената ПАМ е от компетентен орган, който правилно е приложил материалния и процесуалния закон, като същата е и в съответствие с целта на закона. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че на 5.11.2014 г. Й. Д., на длъжност контрольор "Автомобилен транспорт" при "Център за градска мобилност" ЕАД гр. София е установил паркиран от страна на оспорващия автомобил в зона за почасово платено паркиране без затова да е заплатена съответната цена. Мирчев не представя доказателства, от които да се установява плащането на почасовото платено паркиране. Горното е основание за налагане на процесната ПАМ, при налагането на която е спазена нормативно регламентираната процедура и същата съответства на целта на закона - да се предотврати паркирането на места, за които е предвидено почасово платено паркиране без да е заплатена съответната затова цена. Горното обосновава извод за правилност на обжалваното решение на АССГ, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника следва да се присъдят направените пред касационната инстанция разноски в размер на 600 лв. Съдът приема за неоснователно възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК настоящият състав на Върховен административен съд