Решение № 16573 от 15.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10032/2011 г.

Решение № 16573 от 15.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10032/2011 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Политическа партия "Атака", срещу решение № 949/28.05.2011 г., постановено по адм. дело № 2490/2010 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Изложени са съображения, че решението следва да се отмени като неправилно, поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. При това, касаторът моли съда да постанови друго решение по съществото на спора, с което изцяло да уважи жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, респективно делото бъде върнато за ново разглеждане. Ответната страна - кметът на Община - Пловдив не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав, като взе предвид приложените по делото доказателства и доводите на страните намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: В резултат на проведеното съдебно производство, Административен съд - Пловдив е отменил заповед № 10ОА2469/21.10.2010 г. на кмета на Община - Пловдив, с която е прекратено наемното правоотношение с Община Пловдив за недвижим имот, частна общинска собственост. В мотивите на съдебния акт е взето предвид, че оспорената заповед е издадена на основание чл. 15, ал. 1, т. 8 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) във връзка с чл. 17, ал. 3, т. 2 и т. 6 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество (НРПУРОИ) и чл. 32, ал. 2 от Закона за политическите партии (ЗПП). Въз основа представените по делото доказателства, обосновано е констатирано, че наетият общински имот - не се ползва по предназначение - заведение за обществено хранене - ресторант, стопанисвано от "Максимум" ООД", в нарушение на чл. 32, ал. 2 от ЗПП. Правилно съдът е приел, че с обжалваният акт е прекратен наемен договор, сключен относно нежилищен имот - частна общинска собственост, който не е бил необходим за нуждите на органите на общината или на юридически лица на издръжка на общинския бюджет, с общинско ръководство на политическа партия, при условията на чл. 14, ал. 4 ЗОбС. Осъществена е хипотезата по чл. 15, ал. 1, т. 8 във връзка с ал. 4 ЗОбС, при която прекратяването на наемното правоотношение става с индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване по реда на АПК, при наличието на определени с наемния договор основания, различни от останалите предвидени в чл. 15, ал. 1 (т. 1 до т. 7 вкл.) ЗОбС. В конкретния случай такова основание е констатираното от съда нарушение на начина на ползване на имота от наемателя. В подкрепа на направеният от съда краен извод за законосъобразността на обжалвания акт е и правилото на чл. 32, ал. 2 ЗПП, че предоставените на политическите партии помещения не могат да се отдават под наем и преотстъпват за ползване; те могат да се ползват съвместно с трети лица, само за цели, пряко свързани с партийната дейност, което изключение не е установено да е налице по отношение на процесния имот. Несъмнено развитието на ресторантьорска дейност не е дейност пряко свързани с партийната такава. Предвид изложеното, законосъобразно е прието, че заповедта е издадена без при това да са допуснати съществени процесуални нарушения, противоречие с приложимия материален закон или неговата цел. Не намират правно основание и наведените в касационната жалба оплаквания, че съдът не е зачел факта, че обсъжданият договор за сътрудничество с "Максимум" ООД - е непротивопоставим и не обвързва политическата партия, доколкото същият е сключен от името и за сметка на Политическа партия "Атака"- от лице без представителна власт. Този факт е ирелевантен за разглеждания спор, доколкото не променя основния факт- общинското имущество се ползва не за партийни цели, а за заведение за обществено хранене- дейност която не е пряко свързана с дейността на партията - каквото е императивното изискване на чл. 32, ал. 2 ЗПП - допускащ като изключение договор за сътрудничество. Водим от горното, настоящият състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение и то следва да бъде оставено в сила. Поради това, Върховният административен съд, трето отделение,