Решение № 310 от 23.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1459/2011 г.

Решение № 310 от 23.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1459/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Главна Дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" на Министерство на вътрешните работи [населено място], срещу решение от 11.07.2011 г., постановено по гр. д. № 1235/2011 г. на Софийски градски съд ГК, II А, в. състав, с което е потвърдено решението от 06.12.2010 г. по гр. д. № 36921/2010 г. на СРС, 53 състав в частта, в която е признато за незаконно и е отменено уволнението на Ц. М. К. от [населено място], извършено със заповед № ЧР -01-3/26.05.2010 г. на Председателя на комисията за уреждане на правоотношенията във връзка със закриването на Министерството на извънредните ситуации и същата е възстановена на длъжността, която е заемала до уволнението - главен инспектор "Управление на кризи" в отдел "Управление при кризи" на Държавна агенция "Гражданска защита" към Министерски съвет.

К. прави оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон.

Моли същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

Ответникът по касация Ц. М. К. от [населено място], чрез адв. С. Д. оспорва основателността на касационната жалба, в писмен отговор по делото.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

С определение № 810/06.06.2012 г. по делото касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. Имал ли е компетентност Председателя на комисията за уреждане на правоотношенията във връзка със закриване на Министерството на извънредните ситуации съгл. чл. 3, т. 3 от ПМС № 190/2009 г. "За назначаване на комисия за уреждане на правоотношенията във връзка със закриване на Министерството на извънредните ситуации" /обн. Д. в. бр. 62/2009 г./, да урежда служебните и трудовите правоотношения със служители на закритото министерство, в това число да издаде процесната заповед за уволнение, доколкото дейността на същия не е обвързана със срок и не е налице друг орган, който да го замести в тази му дейност.

1. Налице ли е правоприемство между Министерството на извънредните ситуации, закрито с решението на Народното събрание за приемане на структура на Министерския съвет на Република България /Д. В. бр. 60/2009 г./ и Министерство на вътрешните работи, респ. Главна дирекция " Гражданска защита", имаща качеството на самостоятелно юридическо лице в системата на МВР, по отношение на трудовите правоотношения на служителите на Главна дирекция "Национална служба "Гражданска защита" към Министерство на извънредните ситуации.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че уволнителната заповед № ЧР -01-3/26.05.2010 г. на Председателя на комисията за уреждане на правоотношенията във връзка със закриването на Министерството на извънредните ситуации, е незаконосъобразна доколкото правомощията на комисията са били прекратени с § 63 от З. в сила от 24.11.2009 г., поради което е издадена от некомпетентен орган. Прието е също така, че основанието по чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ / закриване на предприятието/, на което трудовото правоотношение на Ц. М. К. е прекратено, не е налице, доколкото дейността по осъществяване на гражданска защита и пожарна безопасност е преминала от закритото Министерство на извънредните ситуации към МВР по силата на З., в частност към обособено в него звено - Главна дирекция "Гражданска защита" / в последствие - в хода на делото/ към Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението"/ГД"ПБЗН/" на МВР.

В отговор на поставените правни въпроси Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о. приема следното:

В изпълнение на т. 6 от Решение на НС от 27.07.2009 г., с което е закрито Министерството на извънредните ситуации е прието ПМС № 190/30.07.2009 г. / Д. в. бр. 62/04.08.2009 г./, с коeто е назначена комисия за уреждане правоотношенията във връзка със закриване на МИС в това число и уреждането на трудовите правоотношения със служители на закритото министерство /чл. 3.3 /. Цитираното постановление не обвързва правомощията на комисията с определен срок. Застъпеното от въззивният съд становище, че правомощията на комисията се прекратяват с § 63 от ЗИДЗМВР, в сила от 24.11.2009 г., е голословно. В цитирания § е регламентирано правоприемството на активите, пасивите, правата и задълженията на закритото Министерство на извънредните ситуации от МВР, а не прекратяване на правомощията на Комисията. Поради липса на изрично регламентиран срок на действие на комисията следва да се приеме, че този срок е производен от предмета й на дейност, а именно уреждане на правоотношенията в това число и трудовите правоотношения във връзка със закриване на МИС. Доколкото издаването на процесната уволнителна заповед е във връзка с уреждане на такова трудово правоотношение, в отговор на поставения въпрос следва да се приеме, че Председателя на комисията е бил компетентен да издаде процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на Ц. К.

По отношение на втория правен въпрос следва да се посочи, че практиката е уеднаквена по задължителен начин с решение № 210/19.07.2012 г. по гр. д. № 1418/2011 г. на ВКС, 3-то ГО, постановено при условията на чл. 290 ГПК.

С цитираното решение е прието, че законът не предвижда правоприемство между Министерството на извънредните ситуации, закрито с решението на Народното събрание за приемане на структура на Министерския съвет на Република България /Д. В. бр. 60/2009 г./ и Министерство на вътрешните работи/ респ. между Главна дирекция " Гражданска защита", имаща качеството на самостоятелно юридическо лице в системата на МВР, по отношение на трудовите правоотношения на служителите на Главна дирекция "Национална служба "Гражданска защита" към Министерство на извънредните ситуации. Според решението разпоредбата на § 64 от ПЗР на ЗМВР не урежда такова правоприемство.

Този извод следва от текста на цитираната разпоредба, където се говори за "назначаване", което предполага създаване на ново трудово или служебно правоотношение, а не за преназначаване или автоматично преминаване на тези правоотношения към МВР. Следва и от систематичното тълкуване на разпоредбата във връзка с тази на § 61 от ПЗР на ЗИД на З., където законодателят изрично е посочил, че с влизането в сила на закона заварените трудови правоотношения на лицата, работещи по трудово правоотношение в МВР не се прекратяват, съгласно чл. 123 от КТ. Тоест законодателят изрично е посочил хипотезата, при която при условията на чл. 123 КТ трудовите правоотношения се запазват като в тази хипотеза не попадат служителите на бившето Министерство на извънредните ситуации в това число и тези извършващи дейност по защита при бедствия и пр.

С оглед този отговор на поставения правен въпрос, не може да се сподели застъпеното от въззивната инстанция становище, че доколкото дейността по осъществяване на гражданска защита и пожарна безопасност е преминала от закритото Министерства на извънредните ситуации към МВР по силата на З., в частност към обособено в нея звено - Главна дирекция "Гражданска защита" / в последствие - в хода на делото/ към ГД "ПБЗН" на МВР, хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ не е налице. С Решението на НС от 27.07.2009 г. / Д. в. бр. 60/30.07.2009 г./ Министерство на извънредните ситуации се закрива. С оглед на това в случая не е налице нито една от хипотезите на чл. 123 КТ, при които трудовото правоотношение се запазва в това число и хипотезата на чл. 123, ал. 1, т. 7 / преотстъпване или прехвърляне на дейност на едно предприятие на друго, в това число прехвърляне на материални активи/. Позоваването от страна на ищцата - ответница по касация на разпоредбата на § 63 от ПЗР на ЗМВР/ д. в бр. 93/2009 г., в сила от 24.11.2009 г./, с което е уредено правоприемството между МИС и МВР е неоснователно, доколкото разпоредбата на § 64 от ПЗР на ЗМВР/ д. в. бр. 93/2009 г. изключва от това правоприемство трудовите правоотношения между работниците и служителите от закритото МИС.

Предвид горното, въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови ново такова, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

С оглед изхода на делото ответницата по касация следва да бъде осъдена да заплати на касатора направените в производството пред трите инстанции разноски в размер на 219,64 лв.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.