Решение № 9515 от 26.10.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Временна комисия по чл.23, ал.1 от ЗНЧ за разпределение на средствата от годишната субсидия за дейността на читалищата на територията на Община Дряново за 2021 г., представлявана от председателя А. Ангелов против решение 110 от 05.08.2021 г., постановено по адм. дело 105/2021 г. по описа на Административен съд - Габрово. С обжалваното решение Административен съд - Габрово е отменил по жалба на Народно читалище "Св. Св. Кирил и Методий 1934", с.Гоздейка, общ.Дряново, Решение обективирано в Протокол 1 от 07.04.2021 г. на Временната комисия при община Дряново по чл.23 от ЗНЧ за разпределение на средствата от годишната субсидия за дейността на читалищата на територията на Община Дряново за 2021г. и е постановил връщане на преписката на същия орган за ново произнасяне при спазване на дадените със съдебния акт указания. Касационният жалбоподател поддържа, че атакуваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяната по чл.209, т.3 от АПК. Жалбоподателят намира изводите на първоинстанционния съд за неправилни, като посочва, че административният акт е издаден в предвидената форма, съдържа посочените в чл.59, ал.2 от АПК реквизити, вкл. изложение на фактически и правни основания за издаването му. Твърди, че правните изводи на решаващия съд не кореспондират с приложимата нормативна уредба, като в нормативните и подзаконови актове няма утвърдени правила, критерии или друг начин посредством които да се извърши разпределението на субсидията между читалищата и не е посочено, че комисията следва да изработи или приеме такива. Сочи се, че при приемане на решението по чл.23 от ЗНЧ комисията действа в условията на оперативна самостоятелност, поради което и решението й не е незаконосъобразно. Иска се от съда да отмени атакуваното решение и се отхвърли като неоснователно и недоказано оспорването на Решение по Протокол 1 от 07.04.2021г. на Комисия за разпределение на годишната субсидия за читалищата на територията на Община Дряново за 2021 г. Претендират се и направените по делото разноски. Ответникът по касация - Народно читалище "Св. Св. Кирил и Методий 1934", с.Гоздейка, общ.Дряново, представлявано от председателя К. Пенев оспорва касационната жалба и моли решението на Административен съд- Габрово да бъде оставено в сила. Останалите ответници: Народно читалище "Развитие-1869", гр.Дряново; Народно читалище "Дряновска пробуда 2008", гр.Дряново; Народно читалище "Върбан Генчев-1924", с.Царева ливада; Народно читалище "Христо Ботев-1894", с.Гостилица; ,,Народно читалище "Денчо Славов-1900", с.Ганчовец; Народно читалище "Наука-1922", с.Зая; Народно читалище "Ботьо Пенев -1900", с.Длъгня; Народно читалище "Надежда 1925", с.Туркинча; Народно читалище "Напредък-1884", с.Керека; Народно читалище "Селянин 1902", с Руня и Народно читалище "Кольо Фичето-2016", с.Туркинча не се представляват по делото и не изразяват становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема следното: Със заповед 132 от 12.03.2021 г., изменена със заповед 142 от 18.03.2021 г., кметът на община Дряново е назначил Комисията по чл. 23, ал. 1 от ЗНЧ. Същата е следвало да разпредели субсидията от общината за 2021 г. в размер на 321 552 лева / общо 27 субсидирани бройки/ на 12 читалища и 11 484 лева за глобални библиотеки при НЧ Христо Ботев 1894 г. с.Гостилица. Комисията е провела заседание на 07.04.2021 г., обективирано в Протокол 1, на което са присъствали 11 от 13-те члена на комисията, като е избран председател измежду членовете на комисията, раздадено е предложението на община Дряново за разпределение на субсидията, оформено в таблица с отразени в нея за всяко читалище субсидирана бройка и конкретна сума и същото е подложено на гласуване без обсъждане. Решението е прието с мнозинство 10 гласа за и 1 глас въздържал се. По делото, въпреки дадените от първоинстанционния съд подробни указания, не са представени приети от комисията правила за работата й и критерии за разпределение на субсидията за читалищна дейност между читалищата в Община Дряново. В протокола единствено е отразено, че ръководството на общината се е запознало с представената информация за дейността на читалищата през 2020 г. и въз основа на представените документи, препоръчителните указания и механизъм за разпределение на субсидията между читалищата, на основание чл.23 от ЗНЧ общината е предложила разпределение. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд постановил обжалваното решение. Съдът приел, че процесния акт не съдържа фактически основания въз основа на които да може да се направи извод за начина на разпределение на субсидията липсват определени коефициенти, точки, математически формули или друг алгоритъм, от които да е видно по какъв начин е работила комисията и какво е обосновало крайното й решение. Съдът посочил, че независимо че колективният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, същият е задължен да вземе решение при спазване изискванията на чл.13 от АПК, което в случая не е направено. Липсват критерии, които да изпълняват ролята на точен регулатор на изнесените сведения за дейността на читалищата чрез тяхното сравняване, степенуване, оценяване, класифициране на дейности и прояви като типични или нетипични за читалищната дейност, като такива не могат да се извлекат нито от таблицата към протокола от заседанието, нито се съдържат в подготвителните документи от административната преписка по приемането на решението. В заключение обобщил, че обжалваното решение на Комисията не съдържа фактически и правни основания за приемането му, с което не отговаря на изискванията за съдържание на административния акт, в каквато насока е цитирана и практика на ВАС. Върховният административен съд трето отделение напълно споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е твърдението, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в процеса не е препятствано и обжалваното решение е надлежно мотивирано. Доводите на касационният жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение също се явяват несъстоятелни. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е извършил правилна преценка относно приложението на закона, като несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за незаконосъобразност на Решението на Временната комисия при община Дряново по чл.23 от ЗНЧ за разпределение на средствата от годишната субсидия за дейността на читалищата на територията на Община Дряново за 2021 г. Съгласно чл. 22, ал. 1 ЗНЧ предложенията за годишната субсидия за читалищата по общини, нормативите и механизмът за нейното разпределяне се разработват от Министерството на културата съгласувано с областните администрации и общините. Правилно и обосновано съдът е приел, че обжалваното решение е прието от компетентен орган съгласно чл. 23, ал. 1 ЗНЧ, но не съответства на предвидената за него мотивирана писмена форма съгласно общото правило на чл. 59, ал. 2 АПК, както и липсват фактически основания, въз основа на които да се извърши преценка за материалната му законосъобразност и съответствието му с целта на закона. Основателен е извода на съда, че липсват критерии за разпределяне на субсидията - такива не са приети, нито е обсъждана дейността на читалищата и постигнатите от тях резултати. Комисията е приела разпределението на бюджетната субсидия по отделни читалища, без ясен и точен механизъм за оценяване на читалищата и е неясно как са били определени субсидиите. В случая е разрешен финансов въпрос при липса на ясни фактически и правни критерии за взетото решение, поради което обоснован се явява изводът, че решението не може да бъде проверено за законосъобразност. В тази връзка настоящият състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд, съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, препраща към тях, поради което не следва да ги преповтаря в настоящото изложение. Неоснователно е и твърдението на касатора, че решението на Комисията не е незаконосъобразно. тъй като същата е действала в условията на оперативна самостоятелност. Съгласно разпоредбата на чл.13 от АПК административните органи своевременно огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му. Така формулиран принципът на последователност и предвидимост в административното правораздаване е законова гаранция за ефективно упражняване на правата на гражданите и организациите. Същият следва да бъде спазен и в случая, когато в нормативните и подзаконови актове няма утвърдени правила, критерии или друг начин посредством които да се извърши разпределението на субсидията между читалищата. Ето защо приемането на процесното решение, при липсата на ясни критерии за разпределение на субсидията, представлява нарушение на материалния закон, тъй като решението е взето в нарушение на принципа на чл.13 от АПК,. В заключение следва да се посочи, че първоинстанционният съд, като е отменил оспореното решение на Комисията и е изпратил преписката на компетентния орган за произнасяне, е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение