Решение № 15642 от 17.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12315/2009 г.

Решение № 15642 от 17.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12315/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационните жалби на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) и Национален синдикат "Защита" (НС "Защита") със седалище в гр. София против решение № 10013 от 23.07.2009 г., постановено по адм. д. № 4472/2009 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което е отменено решение № 255 от 15.12.2008 г. на Комисията за защита от дискриминация в частта, с която е прието за установено, че "Кремиковци" АД в качеството на работодател е допуснало пряка дискриминация по отношение на НС "Защита" и дружеството е осъдено да заплати имуществена санкция в размер на 2500 лв., като му е дадено и задължително предписание за преустановяване на пряката дискриминация спрямо Национален синдикат "Защита". Жалбоподател Комисията за защита от дискриминация не излага конкретни касационни доводи и възражения за неправилност на съдебното решение, поради което последното подлежи на съдебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК. Претендират се разноски. Касационният жалбоподател Национален синдикат "Защита" поддържа доводи за неправилност на съдебния акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Според касатора, по преписката е безспорно установено наличието на пряка дискриминация по признак "синдикална принадлежност". Иска се отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на първоначално подадената от "Кремиковци" АД жалба. Претендират се разноски. Ответникът "Кремиковци" АД, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбите като неоснователни. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение и съобрази доводите на страните, намира касационните жалби за неоснователни по същество. Комисията за защита от дискриминация е провела производство, образувано по жалбата на Национален синдикат "Защита" с оплаквания за по-неблагоприятно третиране на синдикалната структура в "Кремиковци" АД в сравнение с другите синдикални структури на КНСБ и КТ "Подкрепа". С решение № 255 от 15.12.2008 г. е приела за безспорно установено от събраните по преписката данни, че дружеството-работодател третира неблагоприятно синдикалната структура на НС "Защита" в сравнение с представителите на другите два синдиката, както и неговия членски състав. Установила е, че "Кремиковци" АД е отказвало да събира членския им внос по ведомост, уволнявало е синдикални лидери, не е допускало техни представители в подготовката на проекти на всички вътрешни правилници и наредби, отнасящи се до трудовите правоотношения, не са създадени необходимите условия и не е оказвано съдействие за упражняване на тяхната дейност. За да отмени административния акт, първоинстанционният съдебен състав е приел, че не е налице неблагоприятно третиране на жалбоподателя по смисъла на специалния Закон за защита от дискриминация, тъй като твърденията за неправомерен диференциран подход не са насочени към конкретно лице или група лица и не са обвързани с някой от признаците по чл. 4 от ЗЗДискр. Съдът е изложил съображения за недоказаност на твърденията на НС "Защита" за проявена пряка дискриминация от страна на работодателя спрямо структурата и нейните членове по признак "синдикална принадлежност". Решението е правилно и изложените правни доводи се споделят от касационната инстанция. Законът за защита от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според някой от признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗД. Той дава защита от дискриминация на всички физически лица на територията на Република България. Законът повелява сдруженията на физическите лица, както и юридическите лица да се ползват от правата по този закон, но когато са дискриминирани на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 по отношение на техния членски състав или на заетите в тях лица (чл. 3 от ЗЗД). Съгласно разпоредбата на чл. 37 от КТ органите на синдикалните организации в предприятието имат право да участват в подготовката на проектите на всички вътрешни правилници и наредби, които се отнасят до трудовите отношения, за което работодателят задължително ги поканва. Те имат и правото да защитават синдикалните интереси на членовете си във връзка с условията на труд и заплащане и да изискват от работодателя да спазва чл. 46 от КТ, като им предостави безвъзмездно за ползване движими и недвижими имоти, сгради, помещения и други материални условия, необходими за изпълнение на техните функции. Трудовото законодателство урежда и правото на синдикалните организации да участват в преговори с работодателя по въпроси, които касаят техните членове. Фактическият състав на дискриминацията изисква пълно доказване на белези на конкретното лице, които съответстват на някой от изчерпателно изброените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. признаци; неблагоприятно третиране, съответно нежелано поведение и причинна връзка между двете - чл. 4, ал. 2 и 3, вр. чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Не всяко неравно третиране представлява дискриминация или тормоз по смисъла на специалния закон. В конкретния случай се твърди дискриминация по признак "синдикална принадлежност". Но за да се направи извод за неравно третиране, следва да се установят факти и обстоятелства, които да бъдат подведени по някой от изрично посочените в закона признаци. Както е посочил тричленния състав, по делото не е установено някой от членовете на синдиката да отговаря на такъв признак, който да го отличава от останалите лица, третирани по - благоприятно. Не би могла да се установи и причинна връзка между сочените от синдиката нарушения от страна на работодателя на разпоредбите, уреждащи свободата и защитата на синдикалните членове и признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Следователно, дори да са съществували, нарушенията не биха представлявали дискриминация или тормоз по смисъла на закона. Поради това и касационните оплаквания за необоснованост на констатациите за липсата им са неотносими към правилността на съдебното решение. Предвид изложеното касационната инстанция приема обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно като постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода на правния спор основателна се явява претенцията на ответника "Кремиковци" АД за заплащане на направените пред настоящата инстанция разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. В тежест на касационните жалбоподатели следва да се присъдят разноски в размер на 150 лв., на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК и чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав