Решение № 15261 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10308/2014 г.

ВАСIV отделение16.12.2014 г.докладчик Кремена Хараланова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 850/3.07.2014 г. по преписка № КЗК-619/2014 г. на Комисията за защита на конкуренцията. ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество Армеец" АД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Стефан Караджа" № 2, представлявано от председателя на УС и изпълнителен директор Румен Георгиев, да заплати на Министерството на науката и образованието, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 15261 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10308/2014 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 122е от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Застрахователно акционерно дружество Армеец" АД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Стефан Караджа" № 2, представлявано от председателя на УС и изпълнителен директор Румен Георгиев, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Боян Дачев, против решение № 850/3.07.2014 г. по преписка № КЗК-619/2014 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/. Оспорват се изводите на КЗК относно тълкуването и прилагането на ЗОП, като се твърди, че решението й е необосновано, постановено в нарушение на процесуални правила и в противоречие с материалния закон. Изложени са съображения, че не са спазени изискванията за обсъждане на всички наведени аргументи и релевантни за спора обстоятелства. В резултат, необоснован е направеният от КЗК, извод за липсата на допуснати при постановяване на атакуваното решение на възложителя, противоречие с принципите и целите на ЗОП, както и на нарушения по чл. 25, ал. 5 и ал. 10 от същия закон. По изложени подробни съображения в посочения смисъл, касаторът моли съда да отмени решението на КЗК със съответните последици. Ответникът Комисия за защита на конкуренцията, не изразява становище по жалбата, а министърът на образованието и науката, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Йовчев, в открито съдебно заседание по съществото на спора моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна, както и да присъди на министерството направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото приема, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 122е, ал. 1 ЗОП, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С решение № 850/3.07.2014 г. по преписка № КЗК-619/2014 г. на Комисията за защита на конкуренцията, е оставена без уважение жалбата на "Застрахователно акционерно дружество Армеец" АД, срещу решение № РО-1-22/29.04.2014 г. на министъра на образованието и науката, за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка, с предмет: "Застраховане на сградния фонд на МОН, държавните училища и обслужващите звена към МОН". При постановяване на посочения резултат, противно на наведените от касатора твърдения, КЗК е обсъдила всички негови възражения, при което е изложила правилни мотиви в подкрепа на извода, че при издаване на решението на възложителя не са допуснати съществени нарушения на процесуални норми, нито противоречие с приложимия материален закон и неговата цел. Във връзка с твърденията за въведено от възложителя условие към участниците в процедурата, в противоречие с принципите и целта на ЗОП, както и в нарушение на неговия чл. 25, ал. 5 от ЗОП, КЗК, е съобразено, че изискването към икономическото и финансово състояние на участниците, към 31.12.2013 г. да са разполагали с активи за обезпечаване на техническите резерви, изразяващи се в депозити в банки, парични наличности и парични еквиваленти, в размер не по-малък от 40 000 000 лв, кореспондира с правото на възложителя да включи условие, гарантиращо точното и своевременно изпълнение на обществената поръчка. Действително, в тази връзка е отбелязано неприложимото правило на чл. 2 от Наредбата за реда и методиката за образуване на застрахователните и здравноосигурителни резерви /отм. по ДВ бр. 36/2.05.2006 г./. Последното обаче не съставлява допуснато от КЗК съществено нарушение, доколкото цитираният в мотивите на атакуваното решение нормативен текст е идентичен с обективираното в чл. 63 от Кодекса за застраховането /КЗ/, легално определение, според което размерът на техническите резерви на застрахователя представлява стойността на поетите от него задължения, които се очаква да бъдат изпълнени в бъдеще по влезли в сила застрахователни договори, разходите, свързани с изпълнението на тези задължения, както и стойността на възможното неблагоприятно отклонение от това очакване. Правилно КЗК приема, че след като застрахователно-техническите резерви са предназначени да осигурят всички плащания на застрахователни обезщетения или суми, които е възможно да възникнат текущо и в бъдеще, за да покрият стойността на поетите от застраховател задължения при настъпването на застрахователните събития, разходите, свързани с изпълнението на такива задължения и стойността на възможните неблагоприятни отклонения от това очакване, /които при това имат задължителен характер, доколкото се създават в изпълнение на чл. 66 от Кодекса за застраховането/ то обосновано възложителят е възприел наличието на по-големи заделени технически резерви, като обезпечаващо евентуалното предлагане на по-добра цена на застрахователния договор и своевременното изплащане на застрахователното обезщетение. Така направеният извод кореспондира изцяло с нормативноустановената цел на образуването на достатъчни по вид и размер технически резерви, съгласно чл. 63 от глава VI "Изисквания към финансовото състояние", раздел I "Изисквания за платежоспособност на застрахователя и презастрахователя" от Кодекса за застраховането, а именно - гарантирането на възможността за точно изпълнение на задълженията по сключените застрахователни договори. В случая от възложителя е изискано част от техническите резерви да бъдат обезпечени с бързо ликвидни активи - депозити в банки, парични наличности или парични еквиваленти, попадащи в кръга на видовете обезпечения, които следва да използват застрахователите според чл. 73 КЗ. Поради това правилно е прието, че въведеното условие не противоречи на императивни правила по КЗ или ЗОП, още повече, че предметът на поръчката включва застраховане на огромно по обем и стойност имущество на МОН, в т. ч. обекти с разгъната застроена площ над 2 000 000 кв. м, на стойност, многократно надхвърляща размера на техническите резерви, по отношение на който е установено изискване за обезпечаване по горепосочения начин. Обосновано е прието и, че с въвеждането като критерий за оценка на "икономически най-изгодната оферта", определена включително по показателя "застрахователна сума", не сочи на получено от някой от участниците необосновано предимство - всеки от тях по своя преценка може да оферира сума, съобразявайки се с описанието на обектите, местонахождението им и тяхната застроена, и разгъната площ. При това е отчетено, че липсата на горепосочения показател, би могъл да доведе до предлагане на по-ниски от възстановителните стойности на застрахованото имущество, застрахователни суми, в ущърб на интересите на възложителя, доколкото бездруго с текста на чл. 203 КЗ, стойността на последните е императивно ограничена до действителната или възстановителната стойност на застрахованото имущество. Още повече, че освен този показател, при определяне на икономически най-изгодната оферта се отчита и показателя "застрахователна премия", предполагащ офериране като застрахователни суми на максимално реални стойности. В резултат правилно е прието, че не се установява твърдяното противоречие с принципите и целта на ЗОП, нито конкретно с текстовете на чл. 25, ал. 5 и ал. 10 от същия закон. Предвид гореизложеното, обоснован е направеният от КЗК извод, че в случая не се установяват допуснати от възложителя нарушения при постановяване на атакуваното решение за откриване на процедурата за възлагане на обществена поръчка, нито противоречие с приложимия материален закон, поради което и обжалваният акт на КЗК, като валиден, допустим и правилен следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода от спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Министерството на образованието и науката, направените по това дело разноски за юрисконсултско възнаграждение, определени от съда съобразно приложимата редакция на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 122е ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,

Цитирани разпоредби

2