Решение № 3699 от 18.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11628/2012 г.
ВАСV отделение18.03.2013 г.докладчик т Илияна Дойчева
Диспозитив
ОТМЕНЯ заповед РД 49-163/15.05.2012 г. на министъра на земеделието и храните в частта й, с която е определен като поземлен имот в горска територия имот № 012131. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на "Комплектстрой" ЕООД против заповед РД 49-163/15.05.2012 г. на министъра на земеделието и храните в останалата й част и ПРЕКРАТЯВА производството поделото в тази му част. Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Мотиви
Решение № 3699 от 18.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11628/2012 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. § 4, ал. 6 от Закона за горите (ЗГ). Образувано е по жалба на "Комплектстрой" ЕООД, гр. Бургас, против заповед № РД 49-163/15.05.2012 г. на министъра на земеделието и храните. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед като постановена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Моли за отмяната й. Ответникът - министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Заинтересуваната страна - Изпълнителна агенция по горите, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима в частта й за имот с идентификатор 0121131, за който са налице доказателства, че дружеството е съсобственик и респективно по отношение, на който е налице правен интерес от обжалването. Останалите посочени в жалбата имоти с идентификатори 12233 и 12234 не са предмет на оспорената заповед, поради което същата в тази й част е недопустима. Жалбата е недопустима и в частта й, с която се иска отмяна на заповедта изцяло, тъй като за жалбоподателя не е налице правен интерес да оспорва административния акт в частта му относно имотите, които не са негова собственост. С оглед на изложеното и на основание чл. 159, т. 4 от АПК жалбата в тази й част следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Жалбата й в частта относно имот с идентификатор 12131 е допустима, като подадена в срок и от лице с правен интерес от обжалването. За да се произнесе, Върховният административен съд, състав на пето отделение, прие за установена следната фактическа обстановка: Със заповед № РД 49-248/27.06.2011 г. министърът на земеделието и храните е създал областна комисия за област с административен център гр. Бургас в състав от 29 члена и е определил четири резервни члена. Със заповедта е разпоредено комисията да извърши на място по документи и чрез цифрова ортофотокарта проверка за наличието на поземлени имоти в горски територии, притежаващи характеристиката на гора по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗГ, които към деня на влизане на закона в сила не са отразени като такива в кадастралната карта или в картата на възстановената собственост, в териториалния обхват на дейност на съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство на територията на областта. Наредено е да се изготви протокол за работата на комисията, към който да се приложи списък на имотите, като в протоколът се опишат размера на имотите, видът и произходът на гората и се приложат скици на имотите и таксационни характеристики. С протокол без дата, от който е видно, че е обобщена работа на комисията от няколко заседания, са описани затрудненията които среща комисията при изпълнение на възложените й задачи. Отбелязано е, че след приемане на картата на възстановената собственост не е извършена актуализация на данните за новоприетите лесоустройствени проекти; при установяване на имотите масово се наблюдават случаи, при които само част от имота е гора, което налага разделяне на фондовата граница между поземления и горския фонд и води до обособяването на нови имоти, несъответстващи на документите за собственост; в землищата, за които има приета и влязла в сила кадастрална карта не се актуализират данните за новоприетите лесоустройствени проекти, тъй като СГКК поддържат само поземлените имоти; не е извършено съгласуване преди окончателно приемане на лесоустройствения проект с картата на възстановената собственост и съответно след приемане да бъде въведен актуалния лесоустройствен проект в картата на възстановената собственост. Към протокола е отбелязано, че се прилага списък на имотите по общини и таксационни характеристики. Относно издаването на скици, които са неразделна част от таксационната характеристика е отбелязано, че се очакват указания от министерството на земеделието и храните. Видно от представеният списък на имоти в горска територия, е че за процесния имот 12131 е посочено, че е друг вид недървопроизводствена площ, като е посочена площта на имота, а в графа част от имота, която е гора не е отбелязано нищо. Списъкът не е подписан и не става ясно от кого е изготвен. Таксационната характеристика също не е подписана и не е ясно от кого е изготвена, а скица на имота не е представена. С оглед на така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи. Заповедта е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, но същата е в нарушение на материалноправните норми на ЗГ и при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно § 4, ал. 1 от ПР на ЗГ в едномесечен срок от влизането в сила на закона министърът на земеделието и храните със заповед назначава областни комисии, които изготвят списъци на поземлени имоти в горски територии, притежаващи характеристиката на гора, по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1, които към деня на влизане в сила на закона не са отразени като такива в кадастралната карта или в картата на възстановената собственост. Правилото на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗГ регламентира, че гори по смисъла на този закон са: земи, заети от горскодървесна растителност с площ не по-малка от един декар, височина на дървостоя в зряла възраст не по-малко от 5 м, широчина на насаждението, измерена между стъблата на крайните дървета, не по-малко от 10 м, и проекция на короните не по-малка от 10 на сто от площта на насаждението. Съдът е указал доказателствената тежест на страните, но от представените по делото доказателства не се установява процесния имот да е гора по смисъла на цитираната норма. Тези обстоятелства не се установяват нито с протокола на комисията, нито с представения списък на имотите, нито с таксационната характеристика. Следователно като е приел, че имотът е горска територия административният орган е постановил акт в нарушение на материалния закон. Съгласно нормата на § 4, ал. 3 от ЗГ областната комисия извършва на място по документи и чрез цифровата ортофотокарта проверка за наличието на имоти по ал. 1 в териториалния обхват на дейност на съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство и изготвя протокол за работата си, към който прилага списък на имотите. В протокола се описват размерът на имотите, видът и произходът на гората и се прилага скица на имота и таксационна характеристика. По делото не са ангажирани доказателства назначената комисия да е извършила проверка на място по документи и чрез цифровата ортофотокарта. В приложения по делото протокол не е описан размера на имотите, видът и произходът на гората, като липсва и скица на имота. Следователно заповедта е постановена и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че заповедта в оспорената й част е постановена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,