Решение № 434 от 12.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7701/2009 г.

Решение № 434 от 12.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7701/2009 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Еринка Горчова Зиновиева, чрез пълномощника адв. Михайлова срещу Решение № 11 от 06.02.2009 г. по адм. дело № 2860/2006 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III "Ж" състав, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № РД-64-45/22.07.2003 г. на кмета на Столична община, район " Младост", като неоснователна. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът не е възприел заключението на тройната съдебно - техническа експертиза (СТЕ), с което е определено, че за недовършени сгради не се полага сервитут за ползване, а е приел заключението на единичната експертиза. Твърди, че частта от имота с площ от 512 кв. м. не е застроена и не представлява прилежащ терен. Моли, да се отмени обжалваното решение и се определи частта от 512 кв. м. за свободна от застрояване част. Ответникът - кметът на район "Младост", Столична община, редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Ответникът - Рашка Филипова Вучкова, редовно призована не се явява и не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна - "Мей Лили Фария Импорт - Експорт", ЕООД, редовно призована не се явява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище, че жалбата е основателна, поради това, че съдът не е спазил указанията на касационната инстанция за установяване на прилежащия терен на сградата в имота, с оглед нейното предназначение и не е съобразил тройната СТЕ, която е дала заключение, че за сграда не се предвижда прилежащ терен. Смята, че обжалваното решение следва да бъде отменено и делото се върне на същия съд за ново разглеждане. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С Решение № 11 от 06.02.2009 г. по адм. дело № 2860/2006 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, III "Ж" състав, е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № РД - 64 - 45/22.07.2003 г. на кмета на Столична община, район "Младост", с която е одобрено решение по преписка № АГ 94 00 247 от 22.04.2003 г. за имот пл. № 42311, кв. 24 по регулационния план на Югоизточен град, район 4, зона 5 на София. В производството проведено по реда на чл. 33 - чл. 45 от Закона за административното производство (ЗАП) отм., във връзка с чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, съдът е приел, че съобразно единичната съдебно - техническа експертиза площта от 390 кв. м. за застроена със сграда, към която има прилежащ терен от 512 кв. м., поради което е приел, че заповедта е законосъобразна, предвид липсата на свободна от застрояване част. Обжалваното решение е правилно, при постановяването не са допуснати нарушения, които да обуславят касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С Решение № 5460 от 22.05.2006 г. по адм. д. № 2434/2006 г. на Върховния административен съд е отменено решение от 18.07.2005 г. по адм. д. № 250/2004 г. на Софийския градски съд, Административно отделение, III "А" състав, с което е била отхвърлена жалбата на Еринка Горчова Зиновиева и Рашка Филипова Вучкова против Заповед № РД-64-45/22.07.2003 г. на кмета на Столична община, район "Младост", и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд, с указания да се изследва въпроса за размера на необходимата площ като прилежащ терен към сградата с оглед предназначението й след промяната на отреждането на имота със Заповед № РД-09-50-459/13.09.1996 г. на главния архитект на София и скица към нея, за "КОО" на основание чл. 80, ал. 2, т. 2 от ППЗТСУ (отм.). От доказателствата по делото и приетата СТЕ се установява, че процесният имот пл. № 42311, кв. 24, с площ от 1 000 кв. м., попада в урбанизирана територия в парцел IХ, кв. 24 по регулационния план на Югоизточен град, район 4, зона 5 на София по плана от 1980 г., в терен отреден "за училище", през 1982 г. - "за улица", а със Заповед № РД-09-50-459/13.09.1996 г. имота попада в парцел IХ - за "КОО", кв. 24 по плана на гр. София. Установено е от единичната СТЕ, че мероприятието - изграждане на училище е започнало въз основа на разрешение за строеж № 355 от 17.10.1996 г. и разрешение за строеж № 453 от 14.12.1987 г. за "Училище, трафопост и ограда". По договор от 02.06.1997 г. Столична община е прехвърлила на "Мей Лили Фария Импорт - Експорт", ЕООД сграда - незавършено строителство, в жк "Младост IV, Зона 5, парцел IХ, кв. 24, със застроена площ 4 910 кв. м. и разгъната застроена площ 12074 кв. м., със съответното право на строеж, върху терен общинска собственост по АЧОС № 42 от 04.11.1996 г. Единичната СТЕ е приела, че процесния имот попада в терен, в който застроената сграда го засяга с площ от 390 кв. м., а 512 кв. м. представлява прилежащ терен. С тройната СТЕ е дадено заключение, че след като със Заповед № РД-09-50-459 от 13.09.1996 г. имота е преотреден за "КОО" и в проекта е изчертано петно за бъдещо застрояване, различно от петното на съществуващата недовършена сграда, последната е предвидена за събаряне и за нея не се полага сервитут, поради което е прието, че целия процесен имот е незастроен. Въз основа на тези данни и констатации първоинстанционният съд правилно е приел, че липсват свободни от застрояване части и е възприел заключението на единичната СТЕ, поради и което е отхвърлил жалбата. Доводите на касаторката за неправилност на обжалваното решение са неоснователни. Действително първоинстанционният съд не е осъществил прецизен съдебен контрол по оспорения административен акт, като не е изпълнил точно указанието на касационната инстанция за определяне прилежащия терен към недовършената сграда, която засяга частично процесния имот, но в съответствие с чл. 218 и чл. 220 от АПК следва да се приеме, че като краен резултат обжалваното решение е правилно. По реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се определя единствено от техническа страна застроената и свободната от застрояване площ по смисъла на чл. 11, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, във връзка с ал. 2, т. 2 и 3, която процедура е само етап от процеса на възстановяване на собствеността, като единственото относимо в случая обстоятелство е дали върху процесния имот има реализирана строителна дейност по смисъла на § 1в от ППЗСПЗЗ. В § 1в, ал. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ при условията на примерно изброяване са посочени строителните дейности и съоръженията, които не позволяват възстановяване на земеделска земя, включена в урбанизирани територии, които са относими към преценката за наличие на застрояване в имота, като самото определяне на застроена част, съгласно чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е предвидено да се извърши от техническата служба в общината при спазване на Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (обн., ДВ, бр. 3/13. 01. 2004 г.) и на хигиенните и противопожарните норми, а до приемането й, какъвто е процесния случай от Наредба № 5/2001 г. за правила и нормативи за устройство на територията. В конкретния случай се установява, че в парцел IХ, кв. 24, първоначално отреден по регулация - "за училище", а впоследствие "за КОО" е реализирано строителство - сграда - недовършено строителство, със застроена площ от 4910 кв. м., която сграда с част от 390 кв. м. попада в процесния имот, а част от 512 кв. м. от процесния имот попада в прилежащия терен към сградата в парцел IХ, кв. 24, отреден за "КОО". Липсват данни по делото, че сградата е предвидена за събаряне и е отредено друго предназначение. Промяната в предвиждането по регулация за парцела не променя извода, че е извършено застрояване в терена, което засяга процесния имот, както и че за изградената сграда следва да се предвиди прилежащ терен. От друга страна предвиждане за комплексно обществено обслужване на целия терен обуславя извода, че по отношение на изградената незавършена сграда, следва да се предвиди прилежащ терен и този терен не следва да е само към частта от 390 кв. м., който е от 512 кв. м., с който е засегнат процесния имот, а по отношение на цялостното строителство от 4 910 кв. м. Правилно първоинстанционният съд не е възприел заключението на тройната СТЕ, която изключва прилежащ терен към изградената сграда - незавършено строителство в нарушение на чл. 11, ал. 3, във връзка с ал. 2, т. 2 от ППЗСПЗЗ, която норма е специална и относима в производството по издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 - ал. 6 от ППЗСПЗЗ. Процесният имот попада в урегулиран парцел и е засегнат от изградена сграда - незавършено строителство, която представлява застрояване по смисъла на § 1в, ал. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ и за която следва да се отреди прилежащ терен, необходим за нормалното й функциониране, както и за осъществяване на цялостното предвиждане за "КОО". С оглед на изложеното са неоснователни доводите на касаторката, че по отношение на изградената сграда-незавършено строителство не се полага прилежащ терен и площта от 512 кв. м. от имота следва да се определи като незастроена част. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените с касационната жалба отменителни основания и обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение