Решение № 8242 от 25.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3527/2020 г.

Решение № 8242 от 25.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3527/2020 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, срещу Решение № 297 от 04.02.2020 г., постановено по адм. дело № 518/2019 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-16001618003803-091-001/09.11.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, изменен с Решение № 61 от 04.02.2019 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. Пловдив. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че в ревизионното производство е установено наличието на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, с оглед на което проведеното облагане по аналог е законосъобразно. В подкрепа на тезата си, че спорните доставки са реално извършени и приходите от последващата реализация на получените стоки са укрити излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на жалбата, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационна жалба - "Зона стил" ООД гр. Пловдив, чрез процесуален представител, с писмен отговор и в о. с. з. оспорва основателността й и претендира присъждане на осъществените разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбите касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: За да достигне до извод за основателност на релевираната жалба първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК поради наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Изводът за неговата установеност е формиран след като в хода на ревизията е констатирано, че през процесните данъчни периоди ревизираното лице е осъществявало търговска дейност - търговия на дребно с цигари и други стоки в 5 бр. магазини, находящи се в с. Цалапица, с. Оризари и с. Кадиево в област Пловдив. След съпоставка на представените от "Зона стил" ООД първични счетоводни документи и данните в информационната система на НАП, органите по приходите са констатирали, че част от издадените от "Диливъри" ООД фактури не са отразени от ревизираното лице в счетоводните регистри за отчитане на стоките. След извършена насрещна проверка на доставчика ревизиращите са приели, че получател по процесните фактури е ревизираният, плащанията по тях са извършени в брой, като стоките са транспортирани по заявка от конкретно посочени служители в дружествата. След анализ на приобщените от предходна ревизия писмени доказателства, сред които заверени копия на процесиите фактури, ведно с приемо - предавателни протоколи, инвентарна книга на сметка 205 "Транспортни средства", хронология на сметка 411 "Клиенти", аналитична партида "Зона стил" ООД, както и доказателства относно наличието на кадрова и техническа обезпеченост ревизиращите са приели, че доставките по спорните фактури са реално извършени. Този извод е обоснован и с писмените обяснения на шофьорите — снабдителите на доставчика П. Христов и С. Писов, съгласно които те са доставяли цигари до търговските обекти на "Зона стил" ООД. Доставките се извършвани по предварителна заявка, като при предаване на стоките са съставяни приемо - предавателни протоколи, подписвани от представител на получателя в търговския обект на място, разплащанията са извършвани в брой, чрез издаване на фискални бонове от мобилен касов апарат. В пътните листове за движение на МПС не са посочвани конкретните търговски обекти, а само населените места, в които се намират. В обобщение органите по приходите са приели, че стоките по процесните фактури са получени от ревизираното лице, но не са заприходени, нито са осчетоводени като липси. Възприет е извода, че закупените стоки са реализирани на вътрешния пазар, като за тяхната продажба не е издаден документ, а получените приходи от тях са укрити. Преценили са, че тази констатация се субсумира в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, обуславяща приложението на особения ред по чл. 122 от ДОПК. След съобразяване на относимите към лицето обстоятелства ревизиращите са определили основата за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, прилагайки средна надценка в размер на 5% за тютюневите изделия за 2015 г. и 2016 г. Приспадайки отчетната стойност на стоките по неосчетоводените покупки от размера на изчислените недаклирарани приходи те са изчислили данъчните основи за облагане с корпоративен данък. Приели са, че стоките са реализирани към м. 12 от годината, в която са закупени, в резултат на което и съобразно чл. 67, ал. 2 от ЗДДС са определили размера на допълнително начисления ДДС за данъчен период м. 12. 2015 г. в размер на 6382, 96 лв., при данъчна основа в размер на 38 297, 80 лв. и за периода м. 12. 2016 г. в размер на 7 320, 10 лв., при данъчна основа 43 920, 59 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1826, 70 лв. и в размер на 1350, 26 лв. При оспорването на РА по административен ред решаващият орган е приел, че неправилно в общата сума на неотчетените продажби са включени и фактури, придружени с приемо - предавателни протоколи, които са подписани само от шофьора - снабдител в "Деливъри" ООД, но не и от представител на получателя. В резултат на това той е преизчислил данъчните основи за облагане с преки и косвени данъци, като е изключил 25 бр. фактури, издадени през 2015 г. и 2 бр. фактури, издадени през 2016 г. Така е установил неотчетени приходи от ревизирания за 2015 г. в размер на 12 636, 62 лв. и за 2016 г. в размер на 42 661, 65 лв. Данъчната основа по ЗКПО е определена за 2015 г. в размер на 601, 76 лв. и за 2016 г. в размер на 2031, 55 лв. и дължими суми за корпоративен данък за 2015 г. в размер на 60, 17 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 15, 93 лв. и за 2016 г. в размер на 202, 15 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на ЗЗ, 02 лв. При прилагане на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС е преизчислен размерът на допълнително начисления ДДС за данъчен период м. 12. 2015 г. в размер на 2 106, 10 лв., формиран при данъчна основа от 12 636, 62 лв. и за данъчен период м. 12. 2016 г. в размер на 7 110, 25 лв. при данъчна основа от 42 661, 65 лв. и дължимите лихви за забава в размер на 602, 73 лв., и в размер на 1311, 55 лв. В хода на съдебното производство ревизираното дружество е оспорило автентичността на положения подпис за получател във всички спорни 85 бр. фактури, издадени от "Деливъри" ООД, придружени с касови бонове и приемо – предавателни протоколи. За проверка на истинността им е проведена СТрЕ, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Според експерта, положените в графа "получател" подписи в касовите бонове, както и в приемо-предавтелните протоколи не са изпълнени от служителките на ревизираното лице Е. Пеева и Г. Мокова. Съгласно заключението на вещото лице по проведената ССчЕ, спорните представени в оригинал 85 бр. касови бележки/бонове, придружени с приемо - предавателни протоколи не са намерили отражение в счетоводството на ревизираното лице, което е водено в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и счетоводните стандарти за малки и средни предприятия. Първоинстанционният съд е разпитал като свидетел Е. Пеева - консултант в магазина на "Зона стил" ООД в с. Оризари, чиито показанията е кредитирал като обективни и непротиворечиви. Същата е заявила, че доставките от "Деливъри" ООД са се осъществявали чрез разносна търговия от шофьори — снабдители по заявки за определени количества цигари. За всички тях са издавани фактури в оригинал и касови бонове, като разплащанията са извършвани в брой. След анализ на събраните доказателства първоинстанционният съд е приел, че те не подкрепят наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - данни за укрити приходи, обуславящо провеждането на ревизионното производство по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Решаващият състав е счел, че автентичността на положените за получател подписи в 85 бр. от спорните фактури и приемо-предавателни протоколи е опровергана, поради което не може да се приеме за установено, че фактурираните доставки са реално извършени. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. След анализ на становищата на страните и събраните по делото доказателства първоинстанционният съд правилно е формулирал въпроса, върху който се концентрира спорът - подкрепят ли събраните доказателства наличието на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Отговорът му е обусловен от установеността на получаването на стоките по процесните фактури от ревизираното лице и последващата им реализация. В този контекст изцяло споделими са мотивите на решаващия състав, че сами по себе си издадените фактури не доказват реалността на обективираните в тях доставки, нито последващата реализация на тези стоки, респективно - не са налице данни за укрити приходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. При неустановеност на основанието за прилагането на особения ред за облагане по аналог, законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че фактическите констатации в РА не се ползват с материална доказателствена сила. Именно с презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК са свързани основните доводи в касационната жалба, но нейното приложение е обусловено от установяването на положителните факти на получаване на стоките, предмет на доставките по процесните фактури и последващата им продажба. Доказателствената тежест за това лежи върху приходните органи и след като те не са събрали относими доказателства в тази връзка, то обосновано решаващият състав е приел неустановените факти за неосъществени. Неоснователно касаторът поддържа, че положените подписи в представените частни документи са на четиримата управители на ревизираното дружество, тъй като доказването на тези факти е в тежест на ревизиращите. При липсата на подписани от получателя или негов служител фактури и приемо- предавателни протоколи за прехвърлянето на фактическата власт върху стоките от доставчика на получателя и при заключението по СГрЕ, не би могло да се формира еднозначен извод, че спорните фактури обективират доставки, които са действително извършени, а от там, че тези стоки са предмет на последващи стопански операции. Неоснователни са доводите на касатора, че при постановяване на съдебния акт изводите на съда се обосновават изцяло на доказателствата, представени от "Зона стил" ООД, без да са обсъдени тези събрани по време на ревизията от доставчика "Диливъри" ООД. Решаващият състав е указал доказателствената тежест на страните по спора, назначил е две съдебни експертизи и е събрал гласни доказателства, които подробно е анализирал и въз основа на тях е приел, че събраните по време на ревизията от доставчика "Деливъри" ООД доказателства не установяват главно и пълно реалното извършване на фактурираните доставки. Ето защо, като е отменил РА, в частта, изменена от решаващия орган при обжалването по административен ред, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на спора и направено искане в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски, възлизащи на сумата от 2000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед заявеното от касатора възражение настоящият състав намира, че уговореното и заплатеното адвокатско възнаграждение съобразно материалния интерес по делото двукратно надвишава минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това и предвид фактическата и правна сложност на делото не би могло възнаграждението да се квалифицира като прекомерно. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение