Решение № 15769 от 30.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6352/2011 г.

Решение № 15769 от 30.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6352/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Гераминежад Камран, гражданин на Иран, против решение № 4223/24.03.2011 г., постановено по адм. дело № 4943/2010 г. на Върховния административен съд - трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 127 от 11.03.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради, нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага, че съдът безкритично е възпроизвел аргументите на административния орган и не са обсъдени представените под опис доказателства - справка от 15.09.2010 г., резолюциите на Европейския парламент, карта за участия в Народния изборен център и свидетелство за съдимост. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяването на друго, с което да бъде върната преписката на ДАБ със задължителни указания за предоставяне на закрила. Ответникът по жалбата - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, представляван от юрк. Станкова, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в установения от закона срок, поради което е допустима. По същество е неоснователна. С обжалваното решение, тричленният състав на Върховния административен съд, е отхвърлил жалбата на Гераминежад Камран против решение № 4223 от 24.03.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което му е отказан предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 вр. чл. 8 и 9 ЗУБ. Съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно като постановено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон. След съвкупна преценка на доказателствата по делото е прието, че спрямо кандидата правилно административният орган е възприел, че поддържаната бежанска история е недостоверна и не са налице предпоставките на чл. 8 и 9 от ЗУБ за предоставяне на международна закрила. С оглед на поддържаната бежанска история, съдът се е мотивирал, че участието в предизборния щаб на Мусави не е достатъчно да се приеме, че сигурността на молителя би била застрашена при завръщане в страната при условие, че не са налице данни за преследване от страна на официалните власти по повод политическата принадлежност на кандидата, поради което и не може да се приеме наличието на основания за обоснован страх от преследване съгласно Конвенцията от 1951 г. По отношение на приложението на чл. 9 ЗУБ е посочено, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства и не се позовава на обстоятелства, от които да се направи извод, че завръщането му в Иран би представлявало заплаха за него, следствие от въоръжен конфликт или опасност от изтезание, насилие или унизително отношение. Решението е правилно, като настоящата инстанция напълно споделя изводите на тричленния състав. По делото не са налице данни, въз основа на които, първоинстанционният съд е следвало да достигне до извод за незаконосъобразност на обжалваното пред него административно решение. Съдът правилно е възприел като кореспондиращи и обосновани изводите на административния орган за недостоверност на бежанската история на молителя, респ. са липса на основателен страх от преследване поради политическите му убеждения. Не е спорно и от наличните данни за Иран е установено, че официалните власти в страната преследват лица с опозиционна политическа принадлежност и убеждения, но доколкото бежанската история на молителя е очевидно недостоверна и са налице съмнения за подборното излагане на факти от същата, то съдът правилно е приел оспорвания административен акт за законосъобразен. Що се касае до незачитане на трудностите в доказването на бежанската история от страна на съда, такова не е налице. Принципът "съмнението в полза на кандидата" намира своето приложение тогава, когато търсещия закрила обоснове по разумен и аргументиран начин причините, поради които е възпрепятстван да докаже сочените от него факти, относими към една или друга хипотеза, предполагаща предоставянето на закрила. Такова обосноваване не е налице и правилно съдът е кредитирал изводите на административния орган за липса на условия за предоставяне на закрила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - петчленен състав, на първа колегия,