Решение № 5819 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11982/2013 г.
ВАСV отделение29.04.2014 г.докладчик Илиана Славовска
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 1266 от 10.07.2013 г., постановено по административно дело № 371/2013 г. от Административен съд Благоевград и ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Стефан Иванов Ковачев против заповед № 757/9.04.2013 г., издадена от директора на ОДМВР Благоевград, с която в качеството му на Главен инспектор - Началник на Районно управление "Полиция" Разлог му е наложено дисциплинарно наказание "порицание", като неоснователна. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 5819 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11982/2013 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на МВР (ОДМВР) Благоевград срещу решение № 1266 от 10.07.2013 г., постановено по административно дело № 371/2013 г. от Административен съд Благоевград, с което е отменена негова Заповед рег. № 757/9.04.2013 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата на Ковачев бъде отхвърлена. Ответникът по касационната жалба - Стефан Иванов Ковачев, в представено писмено становище и писмена защита от процесуалния му представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил оспорената пред него заповед рег. № 757/9.04.2013 г. на директора на ОДМВР Благоевград, с която на Ковачев, в качеството му на държавен служител в МВР за извършени нарушения на служебната дисциплина е наложена наказание "порицание" за срок от една година. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена при допуснато съществено нарушение на предвидените административнопроизводствени правила, а именно не е определено наказание за всяко едно от вменените на Ковачев дисциплинарни нарушения, съгласно изискванията на чл. 19 от Инструкция № Iз-2813 от 4.11.2011 г. за дисциплината и дисциплинарната практика на МВР. Освен това в обжалваното решение е прието, че в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание неточно е посочено извършеното нарушение, което е довело до неговата неустановеност от обективна и субективна страна и съответно до недоказаност на извършеното нарушение от страна на служителя. Решението е неправилно. Няма спор между страните по фактите, а именно - че подадената с вх. № 8599 на 1.08.2012 г. в РУП - Разлог жалба от Аспарух Ковачев, в която се съдържат твърдения (данни) за извършени престъпления от общ характер е регистрирана в дневник обр. 3, като още същия ден с резолюция на ответника е възложена за проверка на Пенджаков. Последният е поставил върху молбата резолюция "Г-н Сп. Парапунов" без да посочи дата. Парапунов е извършил проверка по жалбата, но я регистрирал в дневник обр. 1 под № ЗМ 607 едва на 2.11.2012 г. Като краен резултат преписката е изпратена в сектор "БОП" - Благоевград по компетентност на 9.01.2013 г. Въз основа на така описаните факти дисциплинарно наказващият орган е приел, че с това от страна на Ковачев са извършени две нарушения на служебната дисциплина, изразени в неизпълнение на подзаконовите разпоредби на чл. 4, т. 4; чл. 6 и чл. 33 от Инструкция рег. № Iз-2843/29.11.2010 - неупражнен контрол над подчинени и неизпълнение на служебни задължения, вменени му с длъжностна характеристика. И двете нарушения са квалифицирани от дисциплинарнонаказващия орган като такива по чл. 224, ал. ЗМВР, като първото от тях е квалифицирано по т. 1, а второто по т. 2, и съответно по чл. 227, ал. 1, т. 6 ППЗМВР и чл. 227, ал. 1, т. 11 ППЗМВР, за които е предвидено налагане на дисциплинарно наказание "порицание". При това неправилен е изводът на съда, че е налице нарушение на административно производствените правила, предвидени в разпоредбата на чл. 19 от Инструкция № Iз-2813 от 4.11.2011 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, задължаваща дисциплинарнонаказващия орган, в случаите когато държавният служител в МВР е извършил едновременно две установени нарушения на служебната дисциплина да определи наказание за всяко от тях, след което да наложи най-тежкото от тях, като са предвидени различни наказания за различните нарушения или едно общо наказание за максимален срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания. В случая, в заповедта за всяко от вменените нарушения е извършена квалификация и доколкото и двете нарушения попадат в хипотезата на чл. 227 ППЗМВР - т.е. са от категорията на тези, за които в нормативният акт е предвидено наказание "порицание", в съответствие с изискванията на чл. 19, т. 2 от цитираната по горе Инструкция дисциплинарно наказващият орган е наложил това наказание за предвидения в чл. 227, ал. 2 ППЗМВР максимален срок от една година. Неправилен е и изводът на съда, че в административният акт липсва конкретно описание на извършените от Ковачев нарушения. От съдържанието на заповедта се установява, че в същата се съдържат задължителните реквизити по чл. 246, ал. 1 ППЗМВР, доколкото в нея са посочени извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които са извършени нарушенията. В същата се съдържа подробно описание на приемането, работата и регистрирането на жалбата на Аспарух Ковачев, посочени са нарушените разпоредби, както и доказателствата, въз основа на които са установени нарушенията. В случая съдът не е съобразил, че съгласно чл. 2 от Инструкция Iз-2843/2010 г. заявителски материал (ЗМ) е получено в структурите на МВР съобщение, съдържащо данни за престъпление от общ характер, което се регистрира в регистър обр. 1, който се води в деловодството на структурата по чл. 4, като по т. 4 са включени и всички районни управления (чл. 3, ал. 1). Текстът на чл. 3, ал. 2 от тази инструкция предвижда освен датата на регистрация в този регистър да се отразява и вида на работа, датата на започване на проверка или образуване на досъдебно производство и срока за изпълнението й. Редът за приемане, докладване и регистриране на ЗМ е уреден в Глава втора, като редът за извършване на проверка по ЗМ е уреден в чл. 9 и не може да бъде по-дълъг от 30 дни. Същевременно чл. 11, т. 2 предвижда, че не се допуска регистриране на ЗМ чрез вписването му в регистър обр. 1 на дата, различна от получаването му в деловодството. Цялостният контрол по организацията на работата по ЗМ се осъществява от ръководителите на структурите по чл. 4, какъвто безспорно е и ответникът, съгласно чл. 33, ал. 1, макар по силата на ал. 2 ръководителят на съответната структура да е задължен да определи със заповед служители, които да осъществяват непосредствен контрол по изпълнение на дейностите, регламентирани в инструкцията. При така установения нормативно ред за регистриране и работа със ЗМ и предвид безспорно установените факти, че преписката образувана по жалба на Аспарух Ковачев е постъпила в ръководената от Стефан Ковачев структура по чл. 4, т. 4 от инструкцията на 1.08.2012 г. е регистрирана едва на 2.11.2012 г. в рег. обр. 1, като освен това следва извод, че служителят Парапунов е работил по същата, без дейността му да бъде отразена в този регистър и далеч извън нормативно установените срокове. Не без значение е и фактът, че макар преписката да е престояла в РУП Разлог повече от четири месеца преди да бъде изпратена на компетентната служба "БОП" - Благоевград. При тези факти безспорно Стефан Ковачев в качеството му на началник на РУП - Разлог не е изпълнил задълженията си по чл. 33 от Инструкция рег. Iз-2843/29.11.2010 г., така както е посочено в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание - не е упражнил контрол над подчинените му служители по организацията на работата по ЗМ. Същевременно е налице и неизпълнение на първото от посочените в типова длъжностна характеристика, за заеманата от него длъжност основно задължение да организира, ръководи и контролира цялостната дейност на районното управление. Обстоятелството, че със своя заповед рег. № 21/10.02.2012 г. жалбоподателят е определил инспектор Пенджаков да осъществява непосредствен контрол в РУП Разлог по изпълнение на дейностите, регламентирани в Инструкция № Iз-2843/29.11.2010 г. не освобождава същия от задълженията вменени му по силата на същата инструкция. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като постановено в нарушение на материалния закон. Вместо него следва да бъде постановено ново, с което жалбата на Стефан Ковачев против Заповед рег. № 757/9.04.2013 г. на директора на ОДМВР Благоевград, с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" следва да бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,