Решение № 152 от 8.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 592/2008 г.

Решение № 152 от 8.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 592/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Елса Ташева Производството е по чл. 218а , във вр. с чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.), образувано по касационната жалба на И. Й. С. и Н. К. С. от гр. К. против решение от 27.06.2007 г. по гр. дело № 944/2005 г. на К. окръжен съд. Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, затова настояват за отмяната му. От ответниците по касационната жалба З. С. А., Р. И. М. и Е. С. М., всички от гр. К., последният изразява становище за нейната неоснователност и моли да се остави без уважение. Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията по чл. 218в, ал. 1 и 2 ГПК (отм.), но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение от 4.12.2003 г. по гр. дело № 370/2001 г. на К. районен съд, в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение на ползването на терен, представляващ парцел ****, отреден за имот пл. № 2* кв.157 по плана на гр. К., въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за неговата неоснователност и недоказаност. Обсъждайки уточнението към исковата молба на ищците С, касаещ обема от права в съсобствения между страните недвижим имот, представляващ парцел **** пл. № 2* и изразяващи се в 4/12 ид. части за тях, 5/12 ид. части - за Б. М. и по 1/12 ид. част за З. А., Е. М. и Р. М., съдът е обосновал правен извод, съобразявайки се със заключенията на техническите експертизи за невъзможност да бъде извършено ново разпределение на ползването на незастроената част от процесния имот, с оглед на правата на страните и постигнатата през 1974 г. между тях съдебна спогодба за това, поради извършеното след спогодбата строителство на допълнителни сгради, както от ищците, така и от ответниците. Всеки от вариантите, предложен от техническите експертизи подробно е изследван, но с оглед на минималния размер на оставащата свободна площ и след съобразяване със застроената такава от страните, за чието ползване се налагат преустройства въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение на съсобствения терен, съобразно правата на съсобствениците върху него. По отношение на доводите на ищците, че сградите на ответниците са незаконни и следва да се премахнат, въззивният съд е констатирал, че не е сезиран с негаторен иск по чл. 109 ЗС и ги е приел за неоснователни. Въззивното решение е правилно, защото е съобразено с материалния закон и правните изводи са обосновани при изяснена фактическа обстановка, поради което не се налага отмяната му. Неоснователен е касационният довод, че въззивният съд е оставил без разглеждане и не се е съобразил с възражението на касаторите, в качеството на ищци по иска по чл. 32, ал. 2 ЗС, оспорвайки законността на извършеното от ответниците допълнително застрояване в съсобствения терен след постигнатата между страните спогодба от 1974 г. за ползването му. Правилно решаващият съд е отказал да изложи съображения за това, поради отсъствие на предявен негаторен иск по чл. 109 ЗС, затова не са събирани доказателства и не е изслушана защитната позиция на ответниците. В този смисъл правилни са изводите на въззивния съд, съобразени и с практиката на касационния съд, че при разпределение на ползването следва да се изхожда не само от законно извършените строежи, а и от фактическото положение, като се зачете включително и незаконните постройки, както и начина на ползването им. Пред съсобственика на недвижим имот, комуто са нарушени правата в пълния им обем от неоснователни действия на друг съсобственик е открита възможността да се защити, освен чрез иск за разпределение на ползването, за който въззивният съд е приел правна невъзможност за реализирането му, така и с иск за заплащане на обезщетение за лишаването му от ползване на съответстващата на правата му площ, както и с негаторния иск по чл. 109 ЗС. С тези искове разполагат касаторите за защита на накърненото си право на съсобственост. По тези съображения, касационният съд счете, че неоснователната касационна жалба следва да се остави без уважение, затова