Решение № 114 от 13.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1682/2010 г.

ВКСIII гражданско отделение13.03.2012 г.докладчик Ани Саралиева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 562 от 08.06.2010 г. по гр. д. № 104/2010 г. на Софийски апелативен съд.

Мотиви

Решение № 114 от 13.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1682/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е по чл. 247 АЛ. 4 ГПК. Образувано е по жалба на Г. Т. С., чрез пълномощника му адв. Д. Г., против решение № 562 от 08.06.2010 г. по гр. д. № 104/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което на основание чл. 247, ал. 1 ГПК е допуснал отстраняване на очевидна фактическа грешка в решението от 21.04.2010 г. по същото дело, като същото следва да се чете: обезсилва решение на Врачанския ОС по гр. д. № 195/1995 г. от 03.07.2009 г. и това за отстраняване на ОФГ от 06.01.2010 г. В жалбата са изложени оплаквания за нарушения на съдопроизводствени правила - чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.) във вр. с § 2 ПЗР на ГПК и чл. 247, ал. 2 ГПК и за липса на очевидна фактическа грешка по смисъла на закона. Ответната страна не изразява становище по жалбата. Жалбата е постъпила в срока по чл. 283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разглеждането й е извън приложното поле на чл. 280, ал. 1 вр. с чл. 288 ГПК, тъй като в случая ВКС е произнася като втора и последна инстанция по отношение на постановеното по чл. 247, ал. 1 ГПК решение на САС. За да постанови обжалваното решение Софийският апелативен съд е приел, че в постановеното въззивно решение- диспозитива е допуснал очевидна фактическа грешка, като е пропуснал да изпише първоинстанционното решение от 03.07.2009 г., за което в мотивите на решението си е изложил съображения за пороците, обуславящи извода му за недопустимостта му, а е изписал само функционално свързаното с него решение на първата инстанция от 06.01.2010 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в първото решение. Върховният касационен съд, състав на III г. о., намира, че жалбата е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. В случая постановеното в производство по чл. 196 и сл. ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 1 ПЗР на ГПК решение е от 21.04.2010 г. и за поправката му е приложим редът по чл. 247 ГПК в сила от 01.03.2008 г., както правилно е приел Софийският апелативен съд. Редът по чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.) е приложим за производство за поправка на очевидна грешка, инициирано до 01.03.2008 г., съгласно разпоредбата на § 2, ал. 14 ПЗР на ГПК. Не е налице нарушение на чл. 247, ал. 2 ГПК, тъй като в случая производството е образувано не по молба на някоя от страните, която да трябва да се съобщи на останалите с указание за отговор, а по инициатива на въззивния съд. Правилна е преценката на съда за допусната очевидна фактическа грешка във въззивното решение. Такава грешка е и пропускането да се отрази в решението- диспозитива формирана воля на съда, изразена в мотивите на решението, какъвто именно е настоящият случай. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение

Цитирани разпоредби

1