Решение № 797 от 19.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10638/2008 г.

Решение № 797 от 19.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10638/2008 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Софийската РДНСК чрез нейния пълномощник срещу решение № 461/1.08.2008 г. по адм. д. № 349/2008 г. на Административен съд София-област. Счита обжалваното решение за неправилно и претендира отмяната му. Ответникът по касационната жалба- "Голф клуб Ибър" АД чрез своя представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна при следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Голф клуб Ибър" срещу мълчаливия отказ на началника на Софийската РДНСК да се произнесе по негова жалба срещу мълчалив отказ на гладния архитект на община Долна Баня по искането му за издаване на разрешение за строеж. С обжалваното решение решаващият съд е отменил мълчаливия отказ и е върнал преписката на касатора за произнасяне с мотивирана заповед. Развил е доводи, че срокът за произнасяне на началника на съответната РДНСК тече от датата на постъпване на жалбата, поради което е приел, че към датата на сезиране на съда е формиран мълчалив отказ. Същият като немотивиран подлежи на отмяна. Така постановеното решение е правилно : Основният поддържан в касационната жалба довод, че срокът за обжалване на мълчалив отказ на началника на съответната РДНСК започва да тече от момента на постъпване на административната преписка при него, не се споделя от настоящата инстанция. Законът за устройство на територията (ЗУТ) е специален закон и началникът на РДНСК, съгласно чл. 216, ал. 5 от ЗУТ, се произнася по жалби срещу посочените в ал. 1 актове на главните архитекти на общините (районите), в 15-дневен срок от постъпването на жалбите. В производството по жалби началникът действа като особена юрисдикция, а не като горестоящ орган спрямо главния архитект, тъй като не е в правоотношение на субординация с него. В този аспект разпоредбата на общия процесуален закон - чл. 97, ал. 1 АПК, не намира приложение. Обратното тълкуване на срока би означавало толериране бездействието на администрацията по изпращане на преписката и задължение на засегнатите от административния акт субекти да следят кога преписката е постъпила в РДНСК под страх да просрочат жалбата си срещу евентуален мълчалив отказ на началника на РДНСК. В случая новелата на чл. 216, ал. 5 изисква произнасяне с мотивирана заповед. Това изискване за изрично мотивирано произнасяне от компетентния орган е с оглед осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност. При проверката на постановената от началника на РДНСК заповед за отмяна на акта или отхвърляне на жалбата следва да се изходи от изразената воля на този орган. В случая няма яснота дали началникът на РДНСК заявява основателност или не на подадената пред него жалба, тъй като не може да се изходи от евентуалните предполагаеми съображения като мотиви на неговата заповед. Това налага отмяна на мълчаливия му отказ, в какъвто смисъл е и постановеното решение. Поради това решението не страда от визираните в касационната жалба основания за отмяна и същото като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение