Решение № 1993 от 20.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2404/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Пилибосян, [ЕГН], гр.София, чрез процесуалния й представител адв.Т. Тодоров, срещу Решение 1319/24.10.2022г., постановено по адм. д. 818/2021г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата й против Виза за проектиране 8/15.02.2021г., издадена от главния архитект на Община Варна. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния и процесуалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че с процесната Виза се разрешава извършването на инвестиционно проектиране в УПИ, за който вече съществуват одобрени технически и работни проекти и има издадено Разрешение за строеж на подземни гаражи и паркоместа. И в тази връзка Визата за проектиране имала за предмет изграждането на същите обекти, поради което счита същата за незаконосъобразна. Претендира се отмяна на решението и се иска постановяване на друго по същество, с което да се отмени заповедта на главния архитект на град Варна за издаване на процесната виза за проектиране. В съдебно заседание, чрез адв. Тодоров, поддържа жалбата. Ответникът - Главният архитект на Община Варна не взима становище по касационната жалба. Ответникът - Община Варна не взима становище по касационната жалба. Ответниците - Р. Салмон, Ю. Каменова Костадинова, И. Котев, А. Стоянов, Т. Тодоров и Д. Радев, в представени писмени отговори, чрез процесуалните си представители, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба, като последните четирима претендират и присъждане на направените по делото разноски за адвокатски хонорар. Ответниците - К. Иванова - Господинова, С. Христова, чрез адв. Гроздев, в съдебно заседание взимат становище за неоснователност на касационната жалба и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответниците - А. Калчева, Е. Калчева, Й. Петрова, В. Петкова, Б. Драганов, П. Петков, Ч. Петков, Р. Костов, И. Борисов, Н. Иванова, К. Попжелева, С. Попжелев, Б. Богословов, Г. Богословова-Янева, К. Богословова, П. Костадинов, А. Павлова, Т. Танкова, Г. Нихризов, И. Нихризов, Д. Влахова, Н. Янков, С. Вичева, Л. Вичев, М. Харизанова, П. Матев, Ю. Иванов, А. Мачев, Р. Добрева, Н. Котев, Г. Стоянова, С. Вълчева, С. Лазарова, Д. Дилов, Н. Дилов, П. Недков, Р. Недкова, К. Задикян, И. Баева, Я. Боянова, П. Златаров, В. Василева, Т. Илиева, К. Георгиева, Н. Славов, Д. Добрева, Кантора Домоуправител БП ООД, Ж. Желев, С. Димитрова, Т. Калчева, И. Шафир, Е. Борисова, И. Близнакова, Стат ООД, Д. Радев, В. Соколов, М. Стоянова, Д. Енева, Р. Пеева, С. Вартанян, Д. Шуликов, Ж. Василев, А. Василева, Р. Мерилкова, К. Райков, О. Сарова, Б. Савова, В. Стефанова, Р. Стефанов, К. Бербенков, Ф. Бакьов, Д. Андонов, Б. Мачева, Г. Жекова, С. Жеков, не взимат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на С. Пилибосян, против Виза за проектиране 8/15.02.2021г., издадена от главния архитект на Община Варна, с която на основание чл.140, ал.1, ал.3 и чл.134, ал.6 от ЗУТ, въз основа на влезлия в сила и действащ РП, одобрен със Заповед Р-242/26.06.1995 г. и ЧКЗСП, одобрен със Заповед Г-274/07.12.1993 г. на кмета на Община Варна, съгласно §2 от ПЗР към ПН за прилагане на ОУП на гр.Варна, е разрешено изготвянето на проект за подземни гаражи и паркоместа и надземни паркоместа в УПИ Х-11а, 11, 12, 13, кв.133 /ПИ с идентификатор 10135.1506.238/ по плана на 7 м.р. гр.Варна, [улица] /ул.Козлодуй, в съответствие с показаното с червен пунктир на копието /извадка/ от действащия ПУП. Съгласно приложени по делото писмени доказателства визата е издадена по Заявление рег. АУ0112920Д/01.02.2021г., подадено от И. Котев за извършване на услуга 2, код - 29099, за издаване на скица за недвижим имот с указан начин на застрояване /виза за проектиране/ за ПИ 10135.1506.238, гр. Варна, [улица]. - А/ нов строеж, подземни и надземни паркинги. За да отхвърли жалбата срещу процесната виза за проектиране първоинстанционният съд е приел, че са налице както условията по чл.140, така и тези по чл.134, ал.6 от ЗУТ и административния орган законосъобразно е издал визата за проектиране. Основавайки се на първоначалното заключение на СТЕ и обясненията на вещото лице в с.з., съдът е развил съображения, че предвиденото с визата подземно застрояване представлява пристройка към съществуващото строителство, като предвиденото подземно строителство ще бъде съобразено с изграденото до момента и ще бъде функционално свързано с него. От правна страна е приел, че предвиденото с визата строителство е за допълващо застрояване по смисъла на чл.41, ал.2 от ЗУТ и са налице условията по чл.140, ал.3 от ЗУТ за издаване на виза за проектиране. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият касационен състав напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената виза за проектиране. Съгласно чл.140 от ЗУТ, визата за проектиране представлява копие /извадка/ от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване. Когато кадастралната карта е влязла в сила след влизане в сила на подробния устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план. На основание на отговорите дадени от вещото лице по поставената му основна СТЕ, съдът е приел, че всички посочени в чл.140 от ЗУТ условия са изпълнени и визата съдържа посочените в законовия текст реквизити. Според чл.134 ал.6 от ЗУТ, когато при прилагане на действащи подробни устройствени планове се променят само разположението и конфигурацията на предвидените сгради, в т.ч. при пристрояване и надстрояване на съществуващи сгради, без да се променят начинът и характерът на застрояването и правилата и нормативите за съответната устройствена зона, конкретното застрояване се определя с виза по чл.140 от ЗУТ. Правилно е счел и, че в случая визата отговаря и на условията по чл.134, ал. 6 от ЗУТ - не се променят начина и характера на застрояването, както и предвидената плътност и интензивност. До това заключение съдът е стигнал след като е съобразил заключенията на СТЕ. Правилно е приел и, че подземното застрояване няма отношение към плътността и интензивността на застрояването, както е указано в §5, т.17 от ДР на ЗУТ. Обстоятелството, че върху визата не са нанесени показатели за плътност и интензивност, съдът е обяснил с нормативната уредба към 1993 и 1995 г., когато е одобрен, съответно изменен ЧКЗСП. Към този момент в сила са били ЗТСУ и ППЗТСУ, като в чл.48 и чл.61 и следващите от ППЗТСУ, регламентиращи кварталнозастроителните и силуетните планове, няма изискване за посочване на плътност и интензивност. Такива са въведени с влезлия в сила през 2001г. ЗУТ. Следователно, след като визата представлява копие /извадка/ от плана, няма как в нея да се посочват параметри, които липсват в самия план. Неоснователни са твърденията на касаторът, че тъй като вече съществуват одобрени технически и работни проекти и има издадено Разрешение за строеж на подземни гаражи и паркоместа, то не било необходимо да бъде издавана виза за проектиране за обекти, за чието изграждане вече има влязло в сила разрешение за строеж. Действително за гаражите и паркоместата, предвидени с обжалваната виза, е имало издадено разрешение за строеж 155/22.09.1994 г. Както се вижда от приетото по делото писмо 011-9400-258 от 16.01.2004 г. на главния архитект на район Одесос, проектирани и разрешени за изграждане са две жилищни шестетажни сгради и подземен гараж в свободната дворна част, като всеки от тези три обема е разделен конструктивно с фуга от останалите. Към 2004 г. в груб вид са били изградени двете жилищни сгради, а гаражите не са завършени в груб вид, което се установява от заключението по допуснатата и приета СТЕ. Строителното разрешение е било презаверено на 16.02.1999г. Строителното разрешение обаче правилно е установено от съда, че е загубило правното си действие съгласно чл.153, ал.2, т.9 от 3УT, защото в срок до 5 години след като е било презаверено, строителството не е завършено в груб вид. А съгласно чл.153, ал. 10 от ЗУТ, когато презавереното разрешение за строеж загуби правното си действие, одобрения инвестиционен проект също губи своето правно действие. Подобно е разрешението на този въпрос и по време на действие на ЗТСУ /отм./ - според чл. 227, ал.З от ППЗТСУ /отм./, действал между 1994 и 1999г., разрешението за строеж губи правното си действие, когато в продължение на 5 години от издаването му не е завършен грубия строеж. А съгласно чл.226, ал.2 от ППЗТСУ /отм./, одобрените проекти съставляват неразделна част от разрешението за строеж. Следователно, с отпадане на правното действие на разрешение за строеж 155/1994 г., отпада и действието на представляващите неразделна част от него проекти. Това налага ново проектиране, началото на което е поставено с визата за проектиране. Не се споделят от настоящия съдебен състав и доводите на касатора, че предвиденото застрояване не можело да бъде определено като свързано и допълващо застрояване, тъй като не се намирало на границите на имота и представлявало част от един недостроен обект. По делото са допуснати, изготвени и приети без оспорване от страните основно и допълнително заключения по СТЕ. И в двете заключения вещото лице посочва, че предвиденото с визата подземно строителство е свързано със съседните сгради, както и, че в ЧКЗСП, одобрен със заповед Г-274/07.12.1993г., изменен със заповед Р-242/26.06.1995г., е предвидено свързано застрояване. Оспорената виза за проектиране представлява копие /извадка/ от действащия план, поради което неизбежно и тя предвижда свързано застрояване. Възражението по жалбата, че предвиденото строителство на подземни гаражи не е свързано, се опровергава от СТЕ. Предвидените за проектиране подземни гаражи с оспорената виза представляват допълващо застрояване, тъй като попадат в определението за допълващо застрояване по чл. 41 ал.1 от ЗУТ. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетите съдебно-технически експертизи са обсъдени заедно с останалите доказателства. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - Варна е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявените и подкрепени с доказателства искания от процесуалните представители на част от ответниците за присъждане на разноски за тази инстанция, касаторът ще следва да бъде осъден да им заплати такива, както следва: на И. Котев, А. Стоянов, Т. Тодоров и Д. Радев в размер на по 1200 /хиляда и двеста/ лева, на К. Иванова - Господинова, С. Христова в размер на по 500 /петстотин/ лева, представляващи реално заплатени от тях адвокатски хонорари. На адвокат С. Дочева, в качеството ѝ на назначен от съда особен представител на Р. Салмон, на осн. чл.137, ал.6 от АПК, се дължи от касатора възнаграждение за настоящата инстанция, в размер, който съдът определя на Ѕ от определения в Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 625 /шестстотин двадесет и пет/ лева, с оглед обстоятелството, че особения представител е изготвил само отговор на касационната жалба, но не е осъществил реално представителство в нито едно от откритите съдебни заседания пред касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение,