Решение № 1488 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13222/2015 г.

Решение № 1488 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13222/2015 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на директора на Областна дирекция на МВР-П. срещу решение по адм. д. № 655/2015 г. по описа на АС-П.. Навежда доводи за материална незаконосъобразност . Твърди, че по делото е установено, че лицата Х. Д. М. и Д. Б., служители на "П. П." ООД са посетили сградата на областната дирекция и са допуснати от служителя А. Н. К., който е бил дежурен на 9.01. и 29.01.2015 г., но без да има списък на тези лица с техните данни, без проверка на документи за самоличност, без справка в АИС на МВР и без да са вписани в книгата за пропускателния режим. Вписаните различни квалификации в заповедта на нарушението по чл. 194, ал. 2, т. 2 и по чл. 194, ал. 2, т. 3 от АПК представлява техническа грешка, която не е довела до неяснота в правната квалификация. Нарушението правилно е изписано като такова по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, за което се налага наказание по чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР пропуски в изучаване и прилагане на разпоредбите регламентиращи служебната дейност. Ответната страна А. Н. К. оспорва касационната жалба. Посоченото в заповедта нарушение невписване в книга за пропускателен режим имена на лица, извършващи ремонтна дейност е квалифицирано по три различни текста - чл. 194, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3, което създава неяснота и затруднява защитата. Претендира разноски за касационната инстанция и представя списък на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 445 от 21.10.2015 г. по адм. д. № 655/2015 г. по описа на АС-П. по жалба на А. Н. К., държавен служител младши инспектор при ОДМВР - П., е отменена заповед № 316з-1919/13.07.15 г. на директора на ОД на МВР - П., с която е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. За да отмени заповедта, административният съд е приел, че служителят не е извършил нарушение на чл. 9, ал. 9, т. 2 от Инструкция за организацията на охраната и пропускателния режим в обектите на МВР, административният орган е допуснал неправилно квалифициране на извършеното дисциплинарно нарушение, защото са извършени две отделни нарушения на служебната дисциплина, което не е взето предвид от дисциплинарно наказващия орган. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Разпоредбата на чл. 9, ал. 9, т. 2 от Инструкцията за организацията на охраната и пропускателния режим в обектите на МВР, приложена по делото, задължава служителите с възложени функции по охраната на обектите на МВР да пропускат по списък работници за ремонт от външни организации само с придружител и след проверка по АИС - МВР, като не е разписано задължение за вписване на имената на тези лица в книгата за пропускателен режим. В обстоятелствената част на оспорената заповед обаче е посочено, че на 9 и 29 януари 2015 г. служителят е допуснал нарушение, защото не е вписал в книгата за пропускателен режим лица, извършващи ремонтни дейности в сградата на ОД на МВР-П. в съответствие с посочената Инструкция. Поради това правният проблем по делото е дали фактите установяват описаното нарушение на неспазено задължение по чл. 9, ал. 9, т. 2 от Инструкцията. Правната квалификация, която административният орган е дал на нарушение на служебната дисциплина е по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, за което поради пропуски в изучаване и прилагане на разпоредби, регламентиращи служебната дейност е предвидено наказание по чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР "писмено предупреждение". В мотивите са посочени още като правно основание чл. 194, ал. 2, т. 3 и чл. 197, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. В съответствие с установените факти по делото правилно съдът приема, че не е налице неизпълнение на подзаконови нормативни актове., в случая на чл. 9, ал. 9, т. 2 от Инструкцията, защото разпоредбата задължава пропускане по списък на работници и специалисти за ремонт и поддръжка от външни организации, която хипотеза е различна от тази по чл. 13 от Инструкцията за пропускане на граждани в обекти на МВР само след издаване на еднократен пропуск и вписване в книга за пропускателен режим и с придружител при влизане и излизане. Следователно макар като факти в заповедта да е посочено, че нарушението е незаписване в книгата за пропускателен режим на посочените две физически лица осъществявали ремонт на територията на областната дирекция, разпоредбата на чл. 9, ал. 9, т. 2 от Инструкцията не създава такова задължение и следователно не е налице посоченото нарушение. Посоченото разминаване между твърдяното дисциплинарно нарушение и разпоредбата на чл. 9, ал. 9, т. 2 от Инструкцията е достатъчно основание за отмяна на заповедта, в какъвто смисъл е постановения съдебен акт. Установеното от съда дисциплинарно нарушение на чл. 27, ал. 1 от Инструкцията е без правно значение, защото административният орган не се е позовал на тази разпоредба. Неправилната правна квалификация на дисциплинарното нарушение има за правна последица материална незаконосъобразност на оспорения административен акт и е основание за неговата отмяна. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответната страна за присъждане на направените разноски по делото в размер на 100 лева платено в брой адвокатско възнаграждение по договор от 12.11.2015 г. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение