Решение № 8517 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16587/2009 г.

Решение № 8517 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16587/2009 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Софка Атанасова Спасова, чрез пълномощника й адв. Йордан Александров, срещу решението от 10 ноември 2009 г., постановено по адм. д. № 470/2009 г. по описа на Административен съд Монтана, с което е отхвърлена жалбата й против отказа на главния архитект на община Монтана, обективиран в писмо изх. № 94-С-512/25 юни 2009 г.. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От община Монтана, чрез адв. Дафинка Станева, е постъпило писмено възражение, в което са изложени доводи за неоснователност на касационната жалба. Останалите ответници - Иванка Чавдарова Спасова и Огнян Чавдаров Спасов, не са заявили становищата си по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд Монтана Софка Атанасова Спасова е оспорила отказа на главния архитект на община Монтана, обективиран в писмо изх. № 94-С-512/25 юни 2009 г., за издаване на удостоверение за търпимост на стопанска постройка в УПИ II, кв. 116 по плана на гр. Монтана, намираща се на дворищната регулация с УПИ III и УПИ ХV. Съдът е приел, че отказът е законосъобразен и е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на представените по делото доказателства и заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Установено е, че се касае за извършен през 1970 г. строеж - стопанска постройка, навес с изградени под него три по-малки стопански постройки. Установено е също така, че стопанската постройка е изградена на калкан с друга постройка в УПИ ХV, както и че откъм УПИ III няма изградена на калкан сграда. Процесният строеж не е бил допустим нито по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, нито по сега действащите правила. Поради това законосъобразно е отказано издаването на удостоверение за търпимост по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ за процесната сграда. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба оплаквания, обжалваното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,