Решение № 2648 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7257/2011 г.

Решение № 2648 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7257/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Дакон Риъл Истейт Дивелопмънт" ЕООД - гр. София срещу решение № 1575/04.04.2011 г., постановено по адм. дело № 4490/2010 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично общинско вземане (АУПОВ) № РД-22-40/08.06.2010 г., издаден от Кмета на Столична община за такса битови отпадъци (ТБО) за период 01.03.2008 г. - 31.12.2009 г. в общ размер от 32 128,65 лв. и лихви за просрочие в размер на 4 244,75 лв. Оплакванията на касатора са за неправилност, нищожност и недопустимост на обжалваното съдебно решение, като са посочени нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оплаква се, че по делото не са му приложени писмените бележки и списъка с разноските, като по този начин бил лишен от възможността да представи на съдията-докладчик съдебна практика по идентични казуси. Друго оплакване на касатора е, че съдът не е мотивирал съдебния си акт. Твърди, че съдът не е обсъдил множество аргументи и факти от значение за изхода на делото, както и решението му е противоречиво. Неправилно съдът е приел, че не следва да се взема предвид декларацията му по чл. 27, ал. 2 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Столична община, тъй като е подадена извън срока, посочен в тази разпоредба, без да взема под внимание факта, че и декларацията по чл. 17 ЗМДТ е подадена извън срока, но това не е попречило на административния орган да начисли такси. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба и в кратки писмени бележки от адв. Любомир Александров, който поддържа касационната жалба и в съдебното заседание пред ВАС, I отделение. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на административния акт на Кмета на Столична община и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба Кмета на Столична община чрез процесуалния си представител адв. Тодор Пасков я оспорва с аргументи, че общината е предоставила услугите по трите компоненти по чл. 62 ЗМДТ, както и съдът е обсъдил всички представени доказателства. Относно заповед № РД-09-229/29.10.2010 г. твърди, че е допусната техническа грешка, тъй като заповедта е от 2009 г., а не от 2010 г. и затова е цитирана в обжалвания административен акт. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно съдът е приел, че в случая не са налице предпоставките по чл. 71 ЗМДТ, като се дължи такса, както и че жалбоподателят не е подал в срок декларация по чл. 27, ал. 2 от общинската наредба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд, София-град е бил АУПОВ № РД-22-40/08.06.2010 г., издаден от Кмета на Столична община за такса битови отпадъци (ТБО) на "Дакон Риъл Истейт Дивелопмънт" ЕООД за период 01.03.2008 г. - 31.12.2009 г. в общ размер от 32 128,65 лв. и лихви за просрочие в размер на 4 244,75 лв. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че имотът на дружеството за 2008 г. и 2009 г. се намира в границите на райони, в които общината предоставя услугите по чл. 62 ЗМДТ. Освен това съдът се е позовал на подадена от дружеството декларация по чл. 17 ЗМДТ при придобиване на недвижимия имот. За неоснователно е прието възражението на жалбоподателя, че придобития от него недвижим имот представлява "земя" и е незастроен, поради което не генерира отпадъци и затова ТБО е недължима. Съдът е приел, че по делото не е установена липса на такова генериране на отпадъци по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗМДТ. Съдът е счел въз основа на представените от столична община писмени доказателства, че услугата в район "Сердика" е извършена относно почистване и поддържане на териториите за обществено ползване, както и че административният орган е доказал обезвреждането на битови отпадъци в депа. Според съда в конкретния случай не са налице условията по чл. 71 ЗМДТ. Първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от Наредба за за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Столична община, приемайки че декларация от дружеството не е подадена в указания в посочената разпоредба срок - от 1 ноември до 31 декември на предходната година, а едва на 09.04.2009 г. Обжалваното решение е правилно постановено. При определяне на местните такси важи принципа на съответствие между определения им размер с направените разходи, тъй като таксите се заплащат за предоставена услуга в съответствие с материално-техническите и административните разходи. Това е разликата между таксите и данъците, при които, както е при патентните данъци например не се изисква резултатност и се събират независимо от това дали лицето, което е регистрирано за патентен данък е извършвал през годината такава дейност. По делото са представени множество доказателства, подробно обсъдени от първоинстанционния съд, че общината е предоставяла услугата по сметосъбиране и сметоизвозване в район "Сердика", гр. София, където се намира недвижимия имот, собственост на касатора. В чл. 27, ал. 2 от Наредба за за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Столична община е предвиден срок (от 1 ноември до 31 декември на предходната година) за подаване на декларация, че имотът няма да се ползва. При наличието на такава декларация в указания в общинската наредба срок задълженото по силата на закона лице за ТБО се освобождава от заплащане на първия компонент от ТБО по смисъла на чл. 62 ЗМДТ. В процесния случай касаторът не се е възползвал от предоставеното му от общинската наредба субективно право да се освободи от заплащане на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, поради което за него не е приложим редът, предвиден в общинската наредба за освобождаване. Декларация е подадена от дружеството-касатор едва на 09.04.2008 г., което не сочи на изпълнение на чл. 27, ал. 2 от цитираната наредба. Тази декларация може да го ползва евентуално за 2010 г., а не за 2011, както е приел администартивния орган, но нито 2010 г., нито 2011 г. са включени в обжалвания административен акт, в който ТБО е определена за периода 01.03.2008 г. - 31.12.2009 г. Неоснователно е оплакването за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд, тъй като по делото не били приложени представените от него писмени бележки и списък за разноските, като твърди, че по този начин бил лишен да представи съдебна практика на съдията-докладчик от административния съд. Това оплакване е неоснователно, тъй като дори да се приеме, че по вина на съда не са представени писмените бележки и списъка за разноски, не е накърнено правото на защита на дружеството. Не отговаря на истината, че първоинстанционното решение е немотивирано, поради което и това оплакване е неоснователно. Касаторът не е бил лишен и от право да се запознае с доказателствата, представляващи административната преписка. При неподаване в срока на декларация по чл. 27, ал. 2 от наредбата, за касатора е преклудирана възможността да бъде освободен от ТБО и то за първия й компонент, поради което без значение е твърдението за неползването на процесния имот. Нещо повече със съдебно-техническата експертиза не е установен твърдяния факт за неползване на имота, поради това че експертът няма удостоверителни функции. Обстоятелството, че имотът е незастроен, автоматично не освобождава лицето от неплащане на ТБО. Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора пороци, които да водят до отмяна на съдебното решение. Последното като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото на ответника по касационната жалба не се присъждат разноски, тъй като такива не са поискани. Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,