Решение № 6887 от 21.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 382/2013 г.

Решение № 6887 от 21.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 382/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив, чрез процесуален представител, срещу Решение № 2471/13.11.2012 г., постановено по адм. дело № 2325/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 261000577/11.06.2010 г. издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, ИРМ - Хасково, в частта, потвърдена с Решение № 605 от 11.08.2010 г. на Заместник-директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на "ХДМ" ООД, гр. Хасково е начислен допълнително ДДС в размер от 13 772,18 лв. за месец август на 2009 г., ведно с лихви за забава и е осъдена Дирекцията да заплати на "ХДМ" ООД сумата от 2 575 лв. разноски по делото. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че съдът неправилно е приел за установена хипотезата на чл. 80, ал. 1, т. 3 от ЗДДС по отношение на бракуваните от ревизираното лице стоки, за които не е установено, че ползването на правото на данъчен кредит е упражнено преди повече от пет години, считано от началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит. Намира, че представените протоколи за брак са съставени за целите на ревизионното производство, а въз основа на заключението на вещото лице по проведената ССчЕ не може да се направи категоричен извод, че стоките, придобити по митническите декларации през периода 1999 - 2003 г. са идентични с бракуваните. Поради това счита, че по отношение на същите следва да се приложи чл. 79, ал. 3 от ЗДДС, с оглед на което законосъобразно с оспорения РА е начислен ДДС за тях в размера на приспаднатия данъчен кредит. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли оспорването на издадения РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Релевира и възражение за прекомерност на присъденото с първоинстанционното решение адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "ХДМ" ООД, гр. Хасково, с писмено становище оспорва нейната основателност и моли съда да остави в сила обжалваното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като на основание чл. 218 от АПК прецени валидността и допустимостта на атакуваното решение, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отменил Ревизионен акт /РА/ № 261000577/11.06.2010 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, ИРМ - Хасково, в частта, потвърдена с Решение № 605 от 11.08.2010 г. на Заместник-директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на "ХДМ" ООД, гр. Хасково е начислен допълнително ДДС в размер от 13 772,18 лв. за месец август на 2009 г., ведно със следващите се лихви за забава. За да обоснове формирания краен правен извод за основателност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон. До това заключение той е достигнал, след като е приел, че не е налице посоченото от органа по приходите основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Преценил е, че представените 6 броя протоколи за брак на стоки, всички от 3.08.2009 г. опровергават извода на орана по приходите, че стоките по тях са реализирани, без да бъдат отчетени и приходите от това са укрити. Решаващият състав е кредитирал като обосновано и компетентно дадени основното и допълнителното заключение на вещото лице по проведената ССчЕ и въз основа на него е приел, че счетоводството на дружеството е водено редовно, заприходените други стоки по cметка "материали" са идентични по вид и количество с бракуваните, както и че те са изписани като разход на 3.08.2009 г. с основание "брак над 5 години", а с размера на стойността им е увеличен финансовият резултат за 2009 г. Съдът е възприел изводът на експерта, че бракуваните стоки са идентични със стоките, описани в представените митнически декларации и фактури за придобиването им, по които правото на приспадане на данъчен кредит е упражнено в периода януари 1999 г. - декември 2003 г. При тези фактически констатации, съдът е изложил мотиви, че приложението на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС е дерогирано от установената хипотеза на чл. 80, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, поради което с РА незаконосъобразно е начислен ДДС в размер на приспаднатия данъчен кредит за бракуваните стоки. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради съществено нарушение на съдопроизвдствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон. Независимо от изричните указания на ВАС, обективирани в мотивите на Решение № 10301/13.07.2012 г. по адм. дело № 11736/2011 г. и отнасящи се до необходимостта от изясняване на твърдяните от ревизираното лице факти и обстоятелства, при новото разглеждане на делото дружеството, чрез процесуалния си представител, изрично е заявило, че няма доказателствени искания и смята спора за изяснен от фактическа страна. При тази процесуална пасивност, съдът е следвало да приложи правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса и да приеме неустановените факти за неосъществени, както и да съобрази доказателствената сила на представените от дружеството протоколи за брак в съвкупност с всички ангажирани доказателства, включително и заключението на вещото лице. От тях се установява, че констатираното изписване на стоки като разход по сметка 304 "Стоки" към 31.08.2009 г. за обекти, в които дружеството е преустановило дейността си и противоречивите обяснения на лицето във връзка с оспорените протоколи за брак, обосновават извода на ревизиращите за наличие на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - данни за укрити приходи или доходи. Той се подкрепя и от констатациите при извършената впоследствие физическа проверка на място, при която не са открити стоките, бракувани с представените протоколи, по отношение на част от които /тези от ПВЦ и метал/ управителят на дружеството изрично е твърдял, че се съхраняват в обекта. Необосновано съдът е кредитирал основното и допълнителното заключението на вещото лице по проведената ССчЕ, което съдържа взаимно противоречиви констатации и нееднозначни отговори, които не се подкрепят от останалите доказателства по делото. От една страна експертът е посочил, че счетоводството на ревизираното лице е редовно водено, а от друга, няколкократно е заявил, че информацията в счетоводството е непълна и нечетлива. Въпреки, че изрично е уточнил, че не притежава компетентност, която да му позволи да идентифицира индивидуализиращите белези на стоките, описани в митническите декларации и фактурите, съответно в протоколите за брак, то в допълнителното си заключение е приел, че бракуваните стоки са идентични с тези, описани в митническите декларации и фактурите, както и, че правото на данъчен кредит за тях е упражнено в периода 1999 - 2003 г. В пряко противоречие с приложената ГДД за 2009 г. е и отговорът на вещото лице за осъществено увеличение на финансовия резултат на дружеството с разходите за брак по представените протоколи. То не е осъществило и анализ на данните по съставения при инвентаризацията Протокол № 1005054/5.03.2010 г. за установени липси в размер на 5539,96 лв. и не е изяснило на какво се дължи разликата в декларираното от лицето и установеното на място. При всички тези несъответствия не следва да се дава вяра на заключението на експерта, което от своя страна обуславя извода, че както основанието за извършения брак, така и идентичността на бракуваните стоки с тези по митническите декларации от периода 1999 - 2003 г. не са установени. Поради това обосновано е заключението на органа по приходите, че тези стоки са реализирани, без да бъдат отчетени, респективно - че са налице данни за укрити приходи. При установеност на едно от алтернативно предвидените в чл. 122, ал. 1 от ДОПК основания, ревизията законосъобразно е извършена по особения ред на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. При определянето на данъчната основа са взети предвид относимите към лицето и дейността му обстоятелства, а установеният размер от 80 695,53 лв. е съобразен с обясненията на ревизираното лице относно пазарните цени на стоките и данните от протоколите за брак. В съответствие с разпоредбата на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС върху стойността на тези стоки законосъобразно е начислен данък в размер на приспаднатия данъчен кредит, а неустановената идентичност на стоките по митническите декларации от 1999 - 2003 г. с тези по протоколите за брак изключва приложението на чл. 80, ал. 1, т. 3 от ЗДДС. Ето защо, като е приел обратното, решаващият състав е постановил неправилно решение, което при установените касационни основания следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по съществото на спора, с което жалбата срещу РА бъде отхвърлена. Съобразно изхода на спора и направеното искане, на основание чл. 161, ал. 1, пр. 3 от ДОПК, в полза на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение въз основа на материалния интерес по делото до размера на минималното възнаграждение за един адвокат, възлизащо на сумата от 725 лв. /седемстотин двадесет и пет лв./ Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение