Решение № 2811 от 21.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7372/2019 г.

Решение № 2811 от 21.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7372/2019 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на "Доктор В. Декалска-АПМП-ИППМП" гр. София против решение № 1853 от 19.03.2019 г., постановено по адм. д. № 12297/2018 г. по описа на Административен съд – София-град, Второ отделение, 40 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната на решението и уважаване на жалбата. Претендират се разноски по настоящото производство. Ответникът - Директорът на Столична здравноосигурителна каса не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което я възприема като процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С процесната заповед № РД-12-268 от 2.11.2018 г. на Директора на Столична здравноосигурителна каса на лечебното заведение е наложена санкция финансова неустойка в размер на 100 лв. В оспорения административен акт и във връзка с в протокол № РД-18-1684-2 от 17.10.2018 г. са изложени мотиви, че ЗОЛ М. Г. К. е с прекратена регистрация от 9.09.2018 г., когато е документирана смъртта й, като е налице извършена актуализация на записа на 11.09.2018 г. В електронния отчет за м. септември 2018 г., лечебното заведение е отчело два прегледа по диспансерно наблюдение на същото лице, съответно на 12.09.2018 г. и на 20.09.2018 г. Посочено е също така, че при изискване на здравното досие на ЗОЛ М. Г. К., което трябва да се съхранява на адреса на практиката, е установено че липсват издавани на хартиен носител, респ. приложени в досието амбулаторни листове за медицински дейности през календарната 2018 г., които обстоятелства били потвърдени от д-р Декалска. Прието е, че е извършено нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО и чл. 142 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2018 г. Последният текст се отнася до задължението на общопрактикуващия лекар да създава и съхранява здравно (медицинско) досие на пациентите с определено съдържание, включващо и амбулаторни листове за извършени прегледи. Към протокол № РД-18-1684-2 от 17.10.2018 г. са приложени 11 броя амбулаторни листове, описани като разпечатка от програмния продукт на лечебното заведение. Неиздаването на амбулаторен лист на хартиен носител е друго нарушение на Националния рамков договор за 2018 г., а именно за работа с първични медицински документи. Като не е издаден амбулаторен лист на хартиен носител, то такъв очевидно не може да бъде приложен към здравното досие на ЗОЛ. При твърдени две нарушения - неиздаването на амбулаторни листове на хартиен носител и на задължението на общопрактикуващия лекар да създава и съхранява здравно (медицинско) досие на пациента, включващо амбулаторни листове, е наложена санкция за второто. С административната преписка по делото са представени амбулаторни листове № 16 от 3.01.2018 г., № 68 от 10.01.2018 г., № 782 от 4.04.2018 г., № 809 от 10.04.2018 г., № 974 от 23.04.2018 г., № 1484 от 27.06.2018 г., № 1493 от 29.06.2018 г., № 1831 от 7.08.2018 г., № 2025 от 29.08.2018 г., № 2103 от 12.09.2018 г. и № 2177 от 20.09.2018 г. За последните два е установено, че са след смъртта на ЗОЛ. Тези амбулаторни листове са посочени в протокол № РД-18-1684-2 от 17.10.2018 г., като разпечатка от програмния продукт на лечебното заведение. В тази връзка не е установено дали по първите девет броя амбулаторни листове реално са извършени прегледи на лицето и защо тези листове са се съдържали само в информационната система на лекаря. В протокола и заповедта няма констатации, че тези девет амбулаторни листове са изпратени на Столична здравноосигурителна каса със съответните отчети за извършени медицински дейности. Пред касационната инстанция д-р Декалска твърди, че при проверката е представено диспансерно досие, от което е видно, че през 2018 г., във връзка с процесния договор, не е извършен нито един преглед, поради неявяване на лицето. Данните са въвеждани от неин технически сътрудник с оглед датите, на които ЗОЛ е трябвало да се яви на преглед, но не са използвани във взаимоотношенията с Касата. Оплаква се от "фактологически грешки" и недоразумения при проверката. В хода на административното производство не е изяснен въпросът извършени ли са реално прегледи по деветте броя амбулаторни листове, което е в нарушение на чл. 35 АПК. Ако не са извършени прегледи, то липсват задължения за издаване на амбулаторен лист и прилагането му към досието на пациента. Казаното се отнася в най-голяма степен за амбулаторни листове № 2103 от 12.09.2018 г. и № 2177 от 20.09.2018 г., за които е установено, че са издадени когато ЗОЛ вече е било починало. При това положение не е съществувало задължение за лечебното заведение да издава амбулаторни листове и да ги съхранява в медицинското досие на лицето. По т. 2 от протокол № РД-18-1684-2 от 17.10.2018 г., относно тези два случая е предложено на Директора на Столична здравноосигурителна каса отчетените диспансерни прегледи да не бъдат закупувани, тъй като е отчетена медицинска дейност, която не е извършена. Процесната заповед не се отнася до санкция за подобно нарушение. От съдържанието на заповедта не става ясно отговорността за неизпълнение на задължението на общопрактикуващия лекар да създава и съхранява здравно (медицинско) досие на пациентката за какъв период се отнася - от 3.01.2018 г. до 29.08.2018 г. или включва съответно и датите 12.09.2018 г. и 20.09.2018 г. Разграничаването на двете групи амбулаторни листове, посочени по-горе, е съществено с оглед различните обстоятелства, при които са били издадени. Така изложените мотиви налагат извода, че процесната заповед № РД-12-268 от 2.11.2018 г. на Директора на Столична здравноосигурителна каса е издадена при неизяснени факти и обстоятелства от значение за случая, което е в противоречие с нормата на чл. 35 АПК. В заповедта не се съдържа точно, ясно и безпротиворечиво описание на вмененото нарушение, което съставлява фактическо основание за издаване на административния акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, отразяващо се на установяването на соченото в него правно основание. Цитираните съществени нарушения на административнопроизводствените правила рефлектират върху правото на защита на лечебното заведение. Налице е самостоятелно основание за отмяна на административния акт по чл. 146, т. 3 АПК. Първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, тъй като не е съобразил изложеното и не е изследвал доказателствата по делото в съответствие с нормата на чл. 142 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2018 г. Ето защо оспореният съдебен акт следва да бъде отменен. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което касационната инстанция следва да се произнесе по съществото на спора. Предвид изложените в настоящите мотиви съображения процесната заповед следва да бъде отменена, като издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. С оглед изхода по спора, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, направеното с касационната жалба искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция следва да бъде уважено в размера на внесените държавна такса и адвокатски хонорар. Ето защо в полза на "Доктор В. Декалска-АПМП-ИППМП" гр. София се присъжда сумата 330 лв., представляваща сбор от 30 лв. ДТ и 300 лв. адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,