Решение № 7500 от 7.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Електроразпределение Север" срещу Решение 7782/ 19.12.2022 г., постановено по адм. дело 7392/ 2022г. на Административен съд - София - град (АССГ). В касационната жалба са изложени доводи за необоснованост и неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът не е проверил дали административната дейност на КЕВР съответства на изискването на чл.4, ал.2 от АПК- административният акт да е издаден за целите, установени от закона и е постановил обжалваното съдебно решение в нарушение на процесуалния закон. Излага доводи, че съдът е повторил допуснатото от Комисията нарушение на материалния закон смесил е защитата на интересите на потребителите с тези на производителите. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество, като се отмени Решение Ж- 293 от 28.06.2022 г. на КЕВР. Касационният жалбоподател- "Електроразпределение Север" ЕАД в съдебно заседание чрез адв. Кирилова моли да се уважи касационната жалба и отмени съдебното решение и акта на КЕВР. Ответникът- Комисия за енергийно и водно регулиране в открито съдебно заседание, чрез юрисконсулт Бельова моли да се отхвърли касационната жалба на "Електроразпределение Север" АД, като недоказана, неоснователна и се потвърди съдебното решение на АССГ, като правилно и законосъобразно. Подробни доводи за това са развити в представените писмени бележки. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът- "Клийн Планет Солар Енерджи" ЕООД не представя становище по касационната жалба. Процесуалният представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Върховният административен съд, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество, на основанията по чл. 218, ал. 1 АПК, за НЕОСНОВАТЕЛНА. От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че Клийн Планет Солар Енерджи ЕООД е подало искане до Електроразпределение Север АД за проучване на условията за присъединяване на ФЕЦ, предвидена за изграждане в собствен имот. На основание чл. 53 Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителната мрежа и след извършена проверка на техническите параметри от електроразпределителното дружество е издадено становище за присъединяване на заявения обект към електроразпределителната мрежа средно напрежение. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционният съд е било Решение Ж 293 от 28.06.2022г. на КЕВР, с което тя е приела жалбата на Клийн Планет Солар Енерджи" ЕООД за основателна и на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал.7 от ЗЕ във вр. с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3/ 21.03.2013г. за лицензиране дейностите в енергетиката, на "ЕР Север"- АД са дадени следните задължителни указания: 1. В 7-дневен срок от получаване на настоящото решение да издаде Становище за присъединяване на ФЕЦ с мощност 70 kW, предвидена за изграждане в УПИ III, кв. 72, село Иванчево, общ. Полски Тръмбеш, обл. Велико Търново, съгласно Наредба 6, Глава пета, Раздел I, отговарящо на изисквания на чл. 3.2.2 от Лицензията с посочени условия за присъединяване към страна ниско напрежение на ТП 5 Запад Иванча; 2. В 7-дневен срок след приключване на дейностите по т. 1 да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им. Комисията се е аргументирала, че разстоянието от имота, в който е предвидено изграждането на заявената ФЕЦ до съществуващия в района трафопост с диспечерско наименование ТП 5 Запад Иванча", е 70 м. В ТП в момента има монтиран ТМ с мощност 160 kVА. Към мрежа ниско напрежение на ТП няма присъединена ЕЦ. С обжалваното решение съдът е ОТХВЪРЛИЛ жалбата на "Електроразпределение Север" ЕАД, срещу Решение Ж 293 от 28.06.2022г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. За да приеме този резултат съдът e приел, че административното решение е издадено от компетентен орган КЕВР и при спазване на установената писмена форма. Изложил съображения водещи до извод, че не са допуснати процесуални нарушения в хода на административното производство. Счел, че в случая в определените условия за присъединяване на заявената ФЕЦ не са отчетени интересите на потребителите на услугата, предоставяна им от разпределителната мрежа. Не е обоснована необходимостта от съгласуване на условията за присъединяване към електроразпределителната мрежа на средно напрежение с ЕР Север ЕАД. Обобщил, че в случая КЕВР е постановил законосъобразен акт и не са констатирани наличието на основания от посочените в чл. 146 от АПК за отмяна на оспореното решение, поради което отхвърлил жалбата, като неоснователна. Решението на адм. съд е ПРАВИЛНО. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на обжалваното съдебно решение. Съдебният акт е постановен при точно изяснена фактическа обстановка, и след всеобхватен анализ на приложените доказателства. Съдът е обсъдил установените факти, тяхната взаимна връзка и възраженията на страните- чл.172 а, ал.2 АПК. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон. Според чл.76, ал. 4, т. 2 от Закона за енергетиката, КЕВР контролира съответствието на изпълнението на лицензионната дейност с условията на лицензията, включително изпълнението на задълженията за предоставяне на достъп до мрежите, както и правилното прилагане на условията за предоставяне на достъп. Съобразно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката, в правомощието на КЕВР е да разглежда подадени жалби от клиенти срещу лицензианти, като при нужда осъществява контрол за спазване на условията по издадените лицензии и съответствието на извършените лицензионни дейности, с предвидените в тях условия. В случая с процесното решение това изискване на посочената разпоредба от ЗЕ е спазено от административния орган. Eдна от целите на енергийната политика на Европейския съюз, е насърчаването на възобновяемите видове енергия и увеличеното й използване (член 1 от Директива (ЕС) 2018/ 2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници). Основната цел на Общността, посочена в Съображение 17 от Директива 2009/28/ ЕО, е именно подобряването на енергийната ефективност. Един от принципите в този сектор е повишаване на енергийната ефективност при производството, преноса, разпределението и крайното потребление на енергия и природен газ, по аргумент от чл.23, т.14 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Безспорно е, че в унисон с посочените принципи енергийните обекти по чл.24, ал.1, т.1 ЗЕВИ ползват облекчена процедура за присъединяване към електроразпределителната мрежа. Според транспонираната в закона Директива 2009/28/ЕО, държавите членки могат да установят такива опростени и облекчени процедури за Малките проекти и за децентрализираните устройства за производство на енергия от възобновяеми източници. Неоснователно е твърдението на касатора за неспазване, както от съда, така и от Комисията на разпоредбите на приложимите законови норми. Съгласно чл. 116, ал. 1 ЗЕ, oператорът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа, е длъжен да присъедини всеки обект на производител на електрическа енергия, разположен на съответната територия. В случая приложими са разпоредби на Наредба 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи и по-конкретно в раздел II на Глава пета, озаглавен Присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по реда на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ". Съгласно чл. 87, ал. 2 от Наредбата, изискванията за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници са следните: 1. лицето следва да е титуляр на право на собственост или на друго вещно право върху имота/сградата или да е наемател на имот, в който се предвижда да бъдат изградени обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии; 2. лицето да е заплатило цена за проучване на условията и реда на присъединяване по ценоразписа на услугите на съответния мрежови оператор. Мрежовият оператор отговаря за надеждното функциониране на мрежата и поради това има капацитета да определя условията и реда за присъединяване на нови обекти. Това задължение произтича от разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 5 от ЗЕ, чл. 28, ал. 1 ЗЕВИ и чл. 97, ал. 1 от Наредба 6 от 24.02.2014г. Съгласно ЗЕ на Електроразпределение Север АД е въведено задължение при условията на всеобщо предлагана услуга да осъществява дейността по разпределение на електрическа енергия през мрежата на територията на лицензията, дадена му от КЕВР. Съобразно чл. 91, ал. 1 от Наредба 6 от 24.02.2014 г. операторът на разпределителната мрежа извършва проучване, определя условията, изготвя и предоставя писмено становище за присъединяване на лицето, подало искане за присъединяване, в срок до 14 дни от датата на постъпване на искането. Правилно съдът е приел, че условията, поставени от електроразпределителното дружество да предложи присъединяване на обекта към мрежа средно напрежение са неоснователни и необосновани. Съдът намира за правилен извода на Комисията, че ЕР Север е допуснало неизпълнение на задълженията си по издадената му лицензия за разпределение на електрическата енергия. Определените условия заприсъединяване към мрежа средно напрежение с изграждане на нов ТП от и за сметкана клиента не водят до намаляване на технологичните разходи за енергийнатасистема. Според чл. 27, ал. 2 от ЗЕВИ, разходите за изграждане на съоръженията за присъединяване на енергийния обект на производител към съответната мрежа от границата на собственост на електрическите съоръжения до мястото на присъединяване, както и разходите за развитие, включително реконструкция и модернизация, на електрическите мрежи във връзка с присъединяването, са за сметка на собственика на съответната мрежа. Съгласно чл. 109, ал. 1, т. 1 ЗЕ операторът на електропреносната мрежа е длъжен да осигурява сигурно, безопасно и ефективно функциониране на електроенергийната система. Административният съд е постановил правилен и обоснован съдебен акт, като е преценил процесното решение на КЕВР за законосъобразно и е отхвърлил жалбата на ЕР Север. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на направените в производството разноски е основателно. Касаторът следва да заплати на КЕВР сума в размер на 100 лв., определени, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Трето отделение