Решение № 7276 от 3.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 899/2009 г.

Решение № 7276 от 3.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 899/2009 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Мариян Петков Химирски, от гр. Червен бряг, против решение № 1005 от 24.10.2008 г., постановено по адм. д. № 3167/2008 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което обжалваната заповед бъде отменена. Ответникът - изпълнителният директор на Агенция по заетостта не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Мариян Петков Химирски против заповед № 30/18.04.2008 г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебно правоотношение на жалбоподателя е прекратено поради съкращаване на длъжността. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган - изпълнителният директор на Агенцията по заетостта, съгласно правомощията му по чл. 5, ал. 1, т. 15 от Устройствения правилник на Агенцията, в предписаната от закона форма, в съответствие с материално правните разпоредби, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена при осъществяване на материалноправните основания за това, е законосъобразен. По несъмнен начин по делото е установено, че касаторът е работил на длъжност "младши експерт", дирекция Бюро по труда Червен бряг, филиал Койнаре на Агенцията по заетостта. По силата на длъжностно разписание от 12.11.2007 г. във филиал Койнаре са работили двама държавни служители, единият на длъжност "младши експерт" (жалбоподателят) и другият на длъжност "старши специалист". Служебното правоотношение на Мариян Химирски е прекратено след като органът по назначаването е утвърдил длъжностно разписание в сила от 01.04.2008 г., съобразно което длъжността "младши експерт" във филиал Койнаре е премахната. Въз основа на събраните по делото доказателства, а именно длъжностни разписания, длъжностна характеристики и заключението на назначената по делото експертиза първоинстанционният съд е направил законосъобразен извод, че длъжността на Химирски е престанала да съществува, както като нормативно определена позиция, така и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Обстоятелството, че част от функциите, присъщи на длъжността, заемана от касатора са преразпределени на други длъжности, без те да са идентични или подобни със съкратената, не води до извода, че не е налице съкращаване на длъжността "младши експерт". Определени функции не могат да бъдат постоянно отъждествявани с конкретна длъжност, тя е съвкупност от такива при определен ред на организация, като при промяната му те могат да бъдат извадени от длъжността и комбинирани с други, даващи основание за създаване на нови длъжности или да допълнят характеристиките на заварени такива, и съкращаване на старите. Това зависи от преценката на органа по назначаването, която е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Тази преценка е свързана с оперативната самостоятелност на управляващия дейността, да я организира по най - ефикасен, според собственото му виждане начин. Съкращаването на определена длъжност, прехвърлянето на част от присъщите й дейности към други длъжности е вид преструктуриране, попадащо изцяло в сферата на оперативната самостоятелност на органа по назначаването и не подлежи на съдебен контрол. Ето защо като е достигнал до извода, че е налице реално съкращаване на длъжността, което предпоставя и правото на органа да прекрати служебното правоотношение, съдът е постановил съдебен акт в съответствие със закона. Законосъобразни и в съответствие със събраните по делото доказателства са и изводите на съда, че оспорената заповед е издадена в предписаната от закона форма. Фактическите основания за прекратяване на служебното правоотношение са изложени в писменото предизвестие (изхождащо от органа по назначаването), връчено на касатора едновременно с обжалваната заповед. Правилно съдът се е позовал на ТР 16/1975 г. на ОСГК на ВС, съобразно което мотивите на индивидуалния административен акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта. Следователно доводите на касатора, че неправилно съдът е приел, че заповедта е мотивирана, са неоснователни. Обжалваното решение е и обосновано. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните. Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предписаната форма, при спазване на административнопроизводствените правила. На тази база е и заключението, че е налице реално съкращаване на заеманата от жалбоподателя длъжност, поради което правото на органа да прекрати служебното му правоотношение, е упражнено законосъобразно. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон и е обосновано, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,