Решение № 10425 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8750/2019 г.

Решение № 10425 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8750/2019 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. Веселинов от [населено място], насочена срещу Решение № 1235/26.02.2019 г. по административно дело № 10828/2018 г. на Административен съд- София- град (АССГ). В жалбата са релевирани доводи за нищожност на решението, като постановено в "драстично противоречие с основополагащи принципни свръхповелителни правни норми и/ или в състояние на очевидна невменяемост". Посочва се и неправилност на съдебното решение, като издадено при противоречие с приложимия материален закон- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли за обявяване за нищожно решението на АССГ, евентуално за неговото обезсилване като недопустимо или за отмяната му като неправилно. Ответникът- Кмет на район "Лозенец" - Столична община в съдебно заседание не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на съда е обосновано и постановено при липса на нарушения на материалния и процесуалния закон и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и данните по делото, приема касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. С обжалвания съдебен акт на АССГ е бил отхвърлен искът, предявен от Н. Веселинов, за прогласяване нищожност на Решение № 7540/06.06.2018 г. по адм. дело № 3098/2017 г. по описа на Върховен административен съд. Административният съд, за да постанови посочения резултат, е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 128, ал. 1 АПК, за прогласяване на нищожност на съдебно решение, постановено от ВАС. Посочил е, че с Решение № 7540/06.06.2018 г. по административно дело № 3098/2017 г. по описа на Върховен административен съд- Пето отделение, съдът е оставил в сила протоколно определение № 199 от 19.12.2016 г., постановено по административно дело № 4391/2016 г. по описа на Административен съд София- град, с което е оставено без уважение искането на Н. Веселинов за допълване на Решение № 4191 от 16.06.2016 година. Съдът постановил определението е бил в състав от трима съдии – Д. Добрева, А. Димитрова и Е. Митев. В мотивите на решението е отразил, че искът за прогласяване на нищожност на съдебен акт е изрично, предвиден в чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК. Приел е искът за процесуално допустим, като подаден от лице с правен интерес от завеждането му– участник в производството по административно дело № 3098/2017 г. по описа на ВАС, като този акт не е била предмет на касационна проверка. По съществото му съдът е обсъдил различни хипотези на нищожност на съдебно решение, при което с оглед данните по делото е направил извод за неоснователността на предявения иск, тъй като не е допуснат нито един тежък порок на решението, водещ до нищожност. В заключение адм. съд е приел иска за изцяло неоснователен, поради което същият е бил отхвърлен. Така постановеното решение на адм. съд е валидно, допустимо и ПРАВИЛНО. Направените оплаквания в касационната жалба са напълно бланкетни и не се сочат конкретни пороци на оспорения съдебен акт, които да съставляват отменителни касационни основания по чл. 209 АПК. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за нищожност на съдебния акт- Решение № 1235/26.02.2019 г. по адм. дело № 10828/2018 г. на АССГ, като постановено в "драстично противоречие с основополагащи принципни свръхповелителни правни норми и/ или в състояние на очевидна невменяемост". Оспореното решение не е нищожно, като същото е постановено в рамките на правораздавателната власт на съответния съдебен състав. Същото е издадено от АССГ съобразно изрично регламентираната в чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК компетентност на административните съдилища за произнасяне по искове за нищожност на съдебни решения, постановени по административни дела. Исковият ред е самостоятелна форма на защита срещу нищожните решения, като такива, засегнати от най- тежкия порок на съдебни актове. В доктрината и съдебната практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 270, ал. 2 ГПК, респ. чл. 209, ал. 3 ГПК (отм.); и на Върховния административен съд по чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК се посочва, че нищожност на съдебното решение е налице, когато решението е постановено извън правораздавателната власт на съда, в незаконен състав, при неспазване на писмената форма или неразбираемост на волята на съда, която не може да бъде разкрита по пътя на тълкуването и др. Оспореното решение на АССГ е изготвено в необходимата и изискуема от закона писмена форма, съдържа всички реквизити за такъв акт и е подписано надлежно от съдията- докладчик. Волята на съда е ясна и е изразена недвусмислено, като в случая не са налични процесуални нарушения, водещи до нищожност на това решение. Неоснователни са исканията на касатора за обезсилване на решението като недопустимо или за отмяната му като неправилно (на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК). Решението на първоинстанционния съд е допустимо, като същото отговаря и на изискванията, при които делото може да се реши по същество. В случая АССГ е съдът, който е бил компетентен да разгледа спора, като делото е образувано пред него след препратена по подсъдност (от ВАС-петчленен състав) жалба на касатора за обявяване нищожност на Решение № 7540/06.06.18 г. по административно дело № 3098/17 г. по описа на ВАС. В конкретния казус и съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК, жалбата (искът) срещу решението на ВАС е подсъдна на административния съд, съобразно – на АССГ. Първоинстанционният съд точно и законосъобразно е приложил материалноправните норми. Решението е правилно, като е постановено при липсата на твърдените пороци, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Видно от представените по делото доказателства, липсват данни при постановяване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е установил надлежно правно релевантните в случая факти, като правилно не е уважил искане за събиране на доказателства по делото чрез разпит на членовете на съдебния състав на ВАС и назначаването на съдебна психиатрична експертиза. Първоинстанционният съд се е съобразил със съдебната практика на Върховния административен съд и Върховния касационен съд по тези искове, според която нищожност на съдебно решение се обявява тогава, когато съдебният акт е произнесен, съответно подписан от лице, което не е на длъжност, даваща му право да го издаде; когато е извън правораздавателната власт на съда; решението не е подписано от мнозинството от съдебния състав; не е изложено в писмена форма; при абсолютна неразбираемост волята на съда; при невъзможно изпълнение с оглед научните и технически постижения на съвременната цивилизация; касае изпълнение на действие, съставляващо престъпление или е несъвместимо с основите на действащия правен ред. Съдът е направил обосновани и правилни изводи за неоснователността на предявения иск за нищожност на решението на ВАС. В случая не се установяват изключително тежки пороци свързани с функционирането на съда, с овластяване да разрешава съдебни спорове, с формата на съдебното решение или изразената воля, като липсват основания за обявяване на нищожността на съдебния акт. Правилно от адм. съд е прието, че при постановяване на Решение № 7540/06.06.2018 г. по адм. дело № 3098/2017 г. по описа на Върховен административен съд, не е осъществено нарушение, обуславящо извод за нищожността на съдебния акт. Решението на АССГ е обосновано и постановено при спазване на материалния и процесуалния закон и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от горното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от посочените с касационната жалба пороци, което налага отхвърлянето й като неоснователна. Върховният административен съд, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК,