Решение № 5619 от 14.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10835/2019 г.
ВАСV отделение14.05.2020 г.докладчик Юлия Ковачева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4896 от 12.07.2019 г. по адм. дело № 8878/2018 г. на Административен съд – София град в обжалваната част. ОСЪЖДА 35 СУ "Добри Войников" гр. София да заплати на Комисията за защита от дискриминация сумата 100 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5619 от 14.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10835/2019 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на 35 СЕУ "Добри Войников" гр. София, представлявано от директора А. К., срещу решение № 4896 от 12.07.2019 г. по адм. дело № 8878/2018 г. на Административен съд – София град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на училището против решение № 264/27.06.2018 г. на Комисията за защита от дискриминация. В касационната жалба са развити доводи за недопустимост на съдебния акт и се иска обезсилването му, а при преценка за допустимост се излагат доводи за неправилност на решението поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът по касационната жалба – Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че обжалваното решение е допустимо и правилно и иска да се остави в сила.
Ответната страна по касационната жалба – А. М., не е представила становище по същата.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Съдебното производство пред административния съд е образувано по жалба на 35 СУ "Добри Войников" гр. София, представлявано от директора, срещу решение № 264/27.06.2018 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е установено, че приетите с решение по протокол № 6/07.04.2017 г. на Педагогическия съвет допълнителни критерии за прием в първи клас за учебната 2017/2018 г. в 35-то Средно училище "Добри Войников" представляват форма на непряка дискриминация по признак "лично положение" и "образование" по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр. и е препоръчано на директора на училището, в рамките на своите правомощия, да предприеме съответни мерки и правила с цел недопускане на дискриминация и нарушение на разпоредбите на Закона за защита от дискриминация.
С обжалваното решение Административен съд – София град е постановил следното:
- Отменил е решение № 264/27.06.2018 г. на Комисията за защита от дискриминация, в частта, с която установява, че приетите с решение по Протокол № 6/07.04.2017 г. на Педагогическия съвет допълнителни критерии по т. 15 и т. 16 за прием в първи клас за учебната 2017/2018 г. в 35-то Средно училище "Добри Войников "представляват форма на непряка дискриминация по признак "лично положение" и "образование" по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр.
- Отхвърлил е жалбата на 35-то Средно училище "Добри Войников", представлявано от директора, срещу решение № 264/27.06.2018 г. на Комисията за защита от дискриминация в частта, с която установява, че приетият с решение по протокол № 6/07.04.2017 г. на Педагогическия съвет допълнителен критерий по т. 14 за прием в първи клас за учебната 2017/2018 г. в 35-то Средно училище "Добри Войников", представлява форма на непряка дискриминация по признак "образование" по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр. и препоръчва на директора на училището, в рамките на своите правомощия, да предприеме съответни мерки и правила, с цел недопускане на дискриминация и нарушение на разпоредбите на ЗЗДискр.
Решението на Административен съд – София град в частта, с която е отменено частично решение № 264/27.06.2018 г. на Комисията за защита от дискриминация не е обжалвано и е влязло в сила, съответно не е предмет на касационна проверка.
Съдът е установил от фактическа страна следното:
Производството пред Комисията е започнало по жалба вх. № 44-00-1675/08.06.2017 г. на А. М., с искане да установи дискриминационни ли са критериите за прием в 1-ви клас в 35 СУ "Добри Войников" през учебната 2017 – 2018 г., приети от Педагогическия съвет на училището с Протокол № 6/07.04.2017 г. В жалбата са изложени твърдения, че единият от критериите, утвърдени от Педагогическия съвет, дава предимство от 5 точки за деца, завършили подготвителна група в Детска градина № 19 "Света София" или в Детска градина № 192 "Лозичка". Според последното райониране на административен район "Лозенец" в прилежащата територия на 35-то СУ попадат три детски градини – изброените две и Детска градина № 141 "Славейкова поляна". Според жалбоподателката, посоченото предимство накърнява правата на детето й, тъй като решаващ за класирането се оказва допълнителен критерии за посещавана детска градина в същия квартал, а не адресната регистрация на родителите в близост до училището.
Комисията за защита от дискриминация е провела производство, в което е събрала относими към спора писмени доказателства, изискала е становища от страните и компетентните органи и институции. Процедурата по установяване на релевантните обстоятелства е приключила с доклад – заключение, след което е проведено открито заседание с участие на страните.
С решение № 264/27.06.2018 г. Комисията за защита от дискриминация, след като е обсъдила позициите на страните, събраните писмени доказателства и приложимата нормативна уредба, е установила, че със заповед № УД-110/15.03.2017 г. на директора на 35-то СУ, на основание чл. 45, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 10/01.09.2016 г. за организация на дейностите в училищното образование и решение на Педагогическия съвет по протокол № 8/10.03.2017 г. е определен ред за прием на ученици в първи клас за учебната 2017/2018 г. В т. 2 от цитираната заповед са установени критерии за прием, обособени в три групи: А) Общи критерии; Б) Социални критерии и В) Допълнителни критерии, посочени в т. 14 – т. 16.
С писмо изх. № РУ01-4230/17.03.2017 г. началникът на РУО е уведомил директорите на училища, че не следва да се допускат допълнителни критерии за прием в първи клас като: "родител, който е част от педагогическия и непедагогическия персонал в училището", "родители на деца – бивши възпитаници на училището" и др. подобни, прилагането на които би довело до дискриминационно отношение към децата, кандидатстващи за прием.
В резултат на указанията, Педагогическият съвет на 35-то СУ е приел на 07.04.2017 г. решение за промени в утвърдените допълнителни критерии за прием, като: 1) за критерия по т. 14 – "Дете завършило подготвителна група в ДГ № 19 "Света София" или ДГ № 192 "Лозичка" са предвидени 5 точки, вместо установените преди това 10 точки; 2) за критерия по т. 16 "Близнаци" са предвидени 2, вместо 4 точки и 3) критерият по т. 15 е изцяло променен от "Дете на родител, учил в 35-то СУ – 8 точки ", на "Настоящ адрес, съвпадащ с постоянния адрес на родителя/настойника в границите на микрорайона на училището – 15 точки". Промяната в допълнителните критерии е отразена в заповед №УД-136/10.04.2017 г. на директора на 35-то СУ.
Комисията е установила също, че детето на жалбоподателката е завършило подготвителна група в детска градина № 141 "Славейкови поляни", находяща се в квартал "Лозенец". Подадено заявление за прием на детето на жалбоподателката в първи клас за учебната 2017/2018 година в 35-то СУ, в което родителите са посочили, че желаят детето да участва в класирането за английски, немски и френски език, т. е. и трите възможни варианти. Съгласно списъка на приетите в училището ученици в първи клас с немски език, детето на жалбоподателката фигурира в същия и е записано на 16.06.2017 година. На 19.06.2017 г. документите на детето са изтеглени и е записано в друго училище в същия район.
Комисията е приела, че решението за избор на допълнителни критерии по решение на Педагогическия съвет с протокол № 6/07.04.2017 г., с които е прието, че такъв е: само дете завършило подготвителна група в Детска градина № 192 "Лозичка" или Детска градина № 19 "Света София" в кв. "Лозенец" и изключването на други детски заведения в квартала, в т. ч. Детска градина № 141 "Славейкова поляна", не е подкрепено с ясни и непротиворечиви аргументи. Намерила е, че предвиденият допълнителен критерий дава предимство за класиране и записване в първи клас за учебната 2017/2018 г. и не може да се разглежда като обективно оправдан. Достигнала е до извод, че с този подход ръководството на училището е допуснало чрез привидно неутрални допълнителни критерии лица в сходно положение да се третират различно, като даването на предпочитания за това, че дадено дете е преминало предучилищно обучение в конкретни детски градини води до различно третиране по признак "образование". В заключение е приела, че със създаване на правило, което е привидно неутрално, но засяга група хора несъразмерно в съпоставка с други лица и на основата на някой от признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., без това да е оправдано от законна цел или необходимост, представлява непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр.
Съдът е обсъдил изложените фактически установявания и е приел, че обжалваното решение на Комисията е прието от компетентния административен орган, в предписаната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон в обсъжданата част.
Съдът е намерил за законосъобразен извода на административния орган, че въведеният допълнителен критерий по т. 14 "Дете завършило подготвителна група в ДГ № 19 "Света София " или ДГ № 192 "Лозичка" се отразява по-зле на онези деца, чието предучилищно образование по една или друга причина, не е придобито в посочените детски заведения, без да са налице данни, че въпросният критерий е обективно оправдан за постигане на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. Позовал се е на изричната норма на чл. 8, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование, според която предучилищното образование е задължително от учебната година, която е с начало в годината на навършване на 5-годишна възраст на детето, като родителите избират една от формите по чл. 67 (целодневна, полудневна, почасова или в самостоятелна организация по избор на родителя), а държавата и общините се задължават да осигурят условия за обхват на децата в детските градини и групите за предучилищно образование. При това фактическо и правно положение е достигнал до извод, че не е обективно оправдано въвеждането на образователен критерий за мястото на придобиване на предучилищно образование, който дава предимство на едни и злепоставя други деца. Посочил е, че в случая учебното заведение е разширил без основание, по собствена преценка, приетата с решение № 83/23.02.2017 г. на Столичния общински съвет Система за прием на ученици в първи клас в общинските училища на територията на СО, която предвижда 20 бонус точки за "Дете, завършило подготвителна група в избраното училище", чрез въвеждане на образователно изискване детето да е посещавало точно определена подготвителна група. Така мотивиран съдът е постановил обжалвания резултат.
Върховният административен съд, пето отделение, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което не са налице касационни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК за обезсилването му, респ. отмяната му като неправилно.
- По допустимостта на решението:
Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че Комисията за защита от дискриминация, съответно първоинстанционният съд са се произнесели по недопустима жалба на А. М. поради липса на правен интерес от търсената защита. Доводите на касатора, че след като детето на жалбоподателката е било прието в училището на второ класиране, записано е в училището и след това са изтеглени документите му, за А. М. не е налице правен интерес от оспорването, са неоснователни. За жалбоподателката е налице фактическо основание да сезира комисията с искане да установи наличието на непряка дискриминация, осъществена чрез въвеждането на допълнителни критерии от ответното училище, по силата на които счита, че детето й е било поставено в по-неблагоприятно положение. Настъпилите по-късно обстоятелства не обуславят извод за отпаднал правен интерес, още повече същите според изявленията на страната са пряк неблагоприятен резултат от класирането на детето, което различно от заявената предпочитана поредност от родителите именно поради прилагане на оспорения допълнителен критерий. На следващо място, с жалба вх. № 44-00-2628/11.09.2017 г. А. М. е заявила същата да се счита и като сигнал по проблем, който засяга правата на цяла обществена група – всички родители на първокласници, чиято приоритетна адресна уседналост не е била достатъчна за прием в желаното училище и/или желаната паралелка през 2017 година. При това положение, Комисията правилно е разгледала по същество искането, с което е сезирана и постановила оспорения пред съда административен акт. Съдът, при разглеждане на жалбата на ответното пред комисията училище се е произнесъл по редовно и допустимо оспорване на страна, за която административният акт е неблагоприятен и има правен интерес от търсената съдебна защита. Съдът правилно е определил надлежните страни по делото и е решил спора по същество съобразно очертания предмет и формулирания петитум в жалбата. Поради това постановеното решение е валидно и не са налице основания за обезсилването му.
- По правилността на решението:
Правилно съдът е приел, че решението на Комисията за защита от дискриминация в обсъжданата част е законосъобразно и прието в съответствие с целта на закона.
Според определението, дадено в чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр., непряка дискриминация е поставянето на лица, носители на защитен признак, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. В контекста на законовата дефиниция съдът правилно е приел, че въвеждането като образователен критерий мястото на придобиване на предучилищно образование дава предимство на едни и поставя в неблагоприятно положение други деца без това да е обективно оправдано. С прилагането на този допълнителен критерии се дава предимство на родителите с настоящ и постоянен адрес в близост до учебното заведение, чиито деца са завършили точно определени детски заведения и този начин се поставят в различен режим родителите на деца, които също имат настоящ и постоянен адрес в близост до училището, но децата им не са преминали предучилищна подготовка в конкретните детски градини.
Неоснователни са доводите в касационната жалба за липса на защитен признак "образование" и позоваването на чл. 7, ал. 1, т. 11 ЗЗДискр., съгласно който не представлява дискриминация определянето на изисквания за минимална и максимална възраст за достъп до обучение и образование, при условие че това е обективно оправдано за постигане на законна цел с оглед естеството на обучението или образованието, или условията, при които то се осъществява, и средствата за постигането на тази цел не надвишават необходимото. Съдът правилно е приел за верен извода на комисията, че осъществената непряка дискриминация е по признак "образование". С въведения допълнителен критерий учебното заведение е създало правило, което е привидно неутрално, но поставя в различно фактическо и правно положение родителите на деца, кандидатстващи за първи клас, в зависимост от придобитата предучилищна подготовка в точно определени детски заведения. Учебното заведение, представлявано от директора си, не е успяло да докаже съгласно правилото на чл. 9 ЗЗДискр., че правото на равно третиране не е нарушено и да посочи законна цел, която се преследва с въведения допълнителен критерии, както и че прилагането му е пропорционално и обективно оправдано.
Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора касационният жалбоподател следва да заплати на Комисията за защита от дискриминация разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за касационната инстанция, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 144 АПК.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,