Решение № 13730 от 15.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15545/2014 г.

Решение № 13730 от 15.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15545/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Кодаг ЕООД град Пловдив, чрез адв. Стоян Янков против решение № 1649 от 15.10.2014 г. на Административен съд, гр. Бургас, постановено по адм. дело № 2526/2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 4788 от 14.08.2013 г. към ЕАД 11BG001007Н0015137/20110715 на началник Митнически пункт Пристанище Бургас - Център, потвърдено с решение № 2601-1015/23.09.2013 г. на началник митница Бургас. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател оспорва фактическите и правни изводи на съда относно произхода на стоката. Твърди, че сертификатът за произход от Малайзия е проверен от митническите власти /ЦМУ/ чрез изрично запитване към малайзийските митнически власти. В отговорът е посочено изрично, че сертификатът отговоря на действителността. В тази връзка твърди, че съдът не е обсъдил възражението на дружеството и не се е произнесъл дали представените по делото извлечения от доклад на ОЛАФ представляват годно доказателство. Посочва, че представените по делото преписи от този документ не са надлежно заверени от представител на митницата. Няма данни представените извлечения да са част от доклада и да се свързват с него. Твърди, че стоката е изцяло получена в Малайзия, поради което в нарушение на чл. 23, параграф 1 от Регламент 2913/92 съдът е приел, че произходът е от Китай и че не е налице преференциален внос. Позовава се на писмо № 4425/110 от 21.02.2013 г. на началника на митница Столична, в което се посочва, че с оглед момента на влизане в сила на Регламент № 672/2012 г., антидъмпинговите мерки са неприложими. В тази връзка в касационната жалба се посочва, че общата уредба на възможните мерки за защита от антидъмпингов внос на стоки от трети държави на митническата територия на ЕС се съдържа в Регламент 1225/2009, който е базов. Според този регламент при установяване на дъмпинг, който вреди на промишлеността в ЕС, следва да започне разследване за определена страна и период, след което се определя антидъмпингово мито. Съгласно чл. 10, § 4 от Регламент 1225/2009 антидъмпинговото мито не може да се наложи преди датата на вземане на решение за разследване на антидъмпинговия внос. В конкретния случай откриването на процедурата по разследването е извършено с регламент на Комисията № 1135/2011 г. в сила от 11.11.2011 г. В резултат на проведеното разследване е издаден регламент № 672/2012 г. в сила от 25.07.2012 г., който разширява наложените с първоначалния регламент № 791/2011 г. антидъмпингови мита за Китай върху вноса на същите стоки, изпращани от Малайзия. В конкретния случай вносът, осъществен от Кодаг ЕООД е преди този период и съответно не подлежи на допълнително обмитяване. Според касационния жалбоподател само на това основание решението на Бургаския административен съд се явява незаконосъобразно и следва да се отмени. В касационната жалба се оспорва решението и в частта за разноските с твърдения за неправилно приложение на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й действаща към момента на приключване на първоинстанционното производство. Искането е за отмяна на решението изцяло. Претендират се сторените по делото разноски. Ответникът - началник на митнически пункт Пристанище Бургас - Център, не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид посочените касационни основания и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба на Кодаг ЕООД е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд - Бургас е било решение № 4788 от 14.08.2013 г. на началник Митнически пункт Пристанище Бургас - Център, потвърдено с решение № 2601-1015/23.09.2013 г. на началник митница Бургас, с което на Кодаг ЕООД определен нов размер на възникналото митническо задължение и дължимите публични държавни вземания за стоките по ЕАД 11BG001007Н0015137/20110715 след неприемане на тарифна преференция от деклариран произход Малайзия и са определени за внасяне допълнителни задължения, както следва: мито (А00) 7 % - 1378.43 лева, антидъмпингово мито (А30) - 24772.45 лева и ДДС (В00) - 5230.18 лева. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата изцяло, като е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен митнически орган по чл. 30 от ППЗМ, мотивиран е и съответства на процесуалните разпоредби, регламентиращи издаването му. По приложението на материалния закон съдът е приел, че основният спорен въпрос по делото е относно произхода на стоката, предмет на внос по процесния ЕАД. От доказателствата по делото съдът е направил извод, че стоката не е с произход от Малайзия, както е декларирано, тъй като не е получена или произведена в тази страна по смисъла на чл. 23, § 1 от Регламент 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на общността. От доказателствата, събрани при проведеното разследване на Европейската служба за борба с измамите на ЕС /ОЛАФ/ в Малайзия, съдът е приел, че произходът на стоката е от Китай. При тези фактически установявания относно произхода на стоката, в обжалваното решение е обоснован извод за законосъобразност на приетото от митническите органи, че стоката не следва да се ползва от Общата система за преференции /ОСП/, съгласно чл. 6, § 2 от Регламент (ЕО) 732/2008 на Съвета, допълнен с решение № 2008/938/ЕО на Комисията, в което е поместен списък на бенефициерите на специалния насърчителен режим на ОСП за устойчиво развитие и добро управление, известен като "ОСП +", предвидена за стоките по глава 70 от ТАРИК с произход от Малайзия. Решението е неправилно в частта, в която са потвърдени задълженията за антидъмпингово мито (А30) и допълнителен размер на ДДС (В00) за сумата над 275.69 лева и правилно в останалата част, в която е отхвърлена жалбата на Кодаг ЕООД, гр. Пловдив относно установените допълнителни задължения за конвенционално мито при ставка от 7 % и за ДДС в размер на 275.69 лева, изчислен върху данъчна основа по чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Съображенията за това са следните: АС - Бургас е обсъдил подробно фактите по спора и е направил законосъобразен извод, че не се доказва произходът на стоката от Малайзия и основание за ползване на преференциално мито от 3,5 % по Общата система за преференции по регламент № 732/2008 г. на Съвета. По делото е установено, че с процесния ЕАД от 15.07.2011 г. при режим допускане за свободно обращение е декларирана стока ""мрежа от фибростъкло, 95200 кв. м., 4х4мм, 15170кг бруто тегло, с код по ТАРИК 7019510010. Получател на стоката е Кодаг ЕООД гр. Пловдив. Няма спор по делото, че въз основа на представен сертификат за произход FORM A KL 2011/15651 от 09.06.2011 г. е ползвана тарифна преференция в рамките на Общата система за преференции. В съответствие с чл. 9, § 2 от Регламент (ЕО) 1073/1999 г. на ЕП и на Съвета от 25 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите правилно съдът е приел, че докладът съдържа конкретни фактически констатации относно вноса на процесната стока, осъществен с контейнер № CZZU 48600110 и съставлява годно писмено доказателство. Въз основа на подробно обсъдените констатации, правилно е прието, че процесната стока не е произведена или получена в Малайзия по смисъла на чл. 23, § 1 от Регламент 2913/92г, тъй като е доставена в Свободната търговска зона /FCZ/ на пристанището Port Klang, Малайзия от Китай и съобразно данните за внесени и изнесени стоки от регистрите ZB1 и ZB2, е трансбордирана за ЕС, без да бъде преработвана в СТЗ на Малайзия. В последната съгласно доклада на ОЛАФ е забранено извършването на всякаква производствена дейност, а позволените обичайни търговски операции като търговия, опаковане, преопаковане, сортиране, оценяване, етикиране, последващо етикиране или поправки на складирани или транзитни стоки подлежат на предварително разрешаване. В тази връзка съдът правилно е съобразил и констатациите от доклада на ОЛАФ по отношение на изпраща на стоката - Gold Fiberglass SDH. BHD, според които дружеството е декларирало за експорт общо 3296т мрежи от фибростъкло, от които 2996.80т са регистрирани паралелно в регистрите ZB1/ ZB2 на FCZ в пристанището Port Klang като трансбордирани в ЕС от Китай. При тези доказателства правилно е прието, че произходът на стока от Малайзия, установен от представения сертификат, е оборен, чрез събраните по делото писмени доказателства, поради което стоката не попада в Общата система за преференции на ЕС и подлежи на облагане със стандартно мито от 7 % по общата митническа тарифа на продуктите. На това основание решението в частта, в която е отхвърлена жалбата относно установено допълнително задължение за внасяне на мито (А00) в размер на 1 378.43 лева е постановено в съответствие с фактите по делото и при правилно приложение на материалния закон и следва да се остави в сила. По отношение на установените задължения за антидъмпингово мито при ставка от 62,9 % в размер на 24 772.45 лева, решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Основателно е възражението в касационната жалба, че въведените с регламент № 672/2012 антидъмпингови мерки са неприложими към процесния внос, който е осъществен на 15.07.2011 г., преди започване на разследването на антидъмпинговия внос на стоки от вида на процесните от Малайзия. В конкретния случай първоинстанционният съд изобщо не е изследвал механизма за налагане на антидъмпингови мита по Регламент № 1225/2009 от 30 ноември 2009 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност, който включва искане от производители, издаване на регламент за започване на разследване, с който се налага временно антидъмпингово мито върху мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от Китай /Регламент (ЕС) № 138/2011 на Комисията от 16.02.2011 г./ и издаване на регламент за налагане на окончателно антидъмпингово мито след проведеното разследване /Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011/. В тази връзка съдът не е обсъдил основанието за определяне на антидъмпингово мито за процесната стока по регламент № 791/2011, посочено в оспорения административен акт и в решението на началника на митница Бургас. След влизане в сила на Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 за определяне на окончателно антидъмпингово мито, е констатирано увеличение на вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна с размер на отворите от повече от 1,8мм от Малайзия (съгласно т. 39 от мотивите на Регламент за изпълнение (ЕС) № 672/2012 на Съвета - от 20 000 кв. м. през 2010 г. на 76 000 000 кв. м. за периода м. 4 - 9.2011 г.) и намаление на вноса на същата стока от Китай, поради което е издаден Регламент № 1135/2011 г. на Комисията от 9 ноември 2011 г. за започване на разследване във връзка с възможното заобикаляне на антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент (ЕС) № 791/2011 на Съвета върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от Китайската народна република (КНР), чрез вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна, изпращан от Малайзия, независимо дали е деклариран с произход от Малайзия или не, и за въвеждане на регистрационен режим за този внос. Регламентът влиза в сила на 11.11.2011 г. съгласно чл. 4 от същия. С него е въведен регистрационен режим за 9 месеца за внос на мрежести тъкани от стъклени влакна с размер на отворите от повече от 1,8мм с тегло над 35гр./кв. м. изпращан от Малайзия. След проведеното разследване е приет Регламент за изпълнение (ЕС) № 672/2012 на Съвета от 16 юли 2012 г. за разширяване на обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от КНР, към вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна, изпращани от Малайзия, независимо дали са декларирани с произход от Малайзия. Регламентът влиза в сила на 25.07.2012 г., като в чл. 1 от него е разширен обхвата на окончателното антидъмпингово мито по Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 върху вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна с размер на отворите от повече от 1,8мм с тегло над 35 гр./кв. м. с произход от КНР върху вноса на такива стоки, класирани в кодове по КН ех70195100 и ех70195900 /кодове по ТАРИК 7019510011 и 7019590011/, изпращани от Малайзия, независимо дали са декларирани с произход от Малайзия. По чл. 2 от Регламента митото се събира върху регистрирания внос на изпращани от Малайзия мрежести тъкани от стъклени влакна, независимо дали са декларирани с произход от Малайзия. При така действащата правна уредба, съдът неправилно е приел, че се дължи антидъмпингово мито за процесния внос, който е осъществен на 15.07.2011 г., преди започване на процедурата по разследване с Регламент № 1135/2011, в сила от 11.11.2009 г. и преди въвеждане на регистрационен режим на вноса на стоки от стъклени влакна, изпращани от Малайзия, независимо дали е деклариран с произход от Малайзия или не. Основателно е възражението в касационната жалба за нарушение на чл. 10, § 4 от регламент 1225/2009 г. Цитираната норма урежда ретроактивност на предприетите временни и окончателни антидъмпингови мерки и предвижда, че окончателното антидъмпингово мито може да се наложи на продукти, въведени за целите на потреблението до 90 дни преди датата на прилагане на временни мерки, но не и преди датата на откриване на разследването, ако вносът е регистриран в съответствие с чл. 14 § 5 от същия регламент. В конкретния случай откриването на процедурата по разследването и въвеждането на регистрационен режим, е извършено с регламент на Комисията № 1135/2011 г., който е в сила от 11.11.2011 г., а процесната стока е въведена на територията на ЕС при режим допускане до свободно обращение на 15.07.2011 г. т. е. преди началото на разследването и преди въвеждането на регистрационния режим, поради което за него не намират приложение установените антидъмпингови временни и окончателни мерки по регламент № 1135/2011 и регламент за изпълнение № 672/2012, с които се разширява приложението на мерките по отношение на мрежести тъкани, изпрати от Малайзия. Цитираната правна уредба е специална за антидъмпинговите мерки върху стоки като процесните с произход от Китай, изпращани от Малайзия, по отношение антидъмпинговите мерки по регламент № 791/2011 г., върху мрежести тъкани с произход от Китай, поради което неправилно в оспорения административен акт е прието, че антидъмпинговото мито се дължи на основание първоначално издадения регламент. От изложеното следва, че решението в частта, в която е отхвърлена жалба на Кодаг ЕООД относно установените задължения за антидъмпингово мито в размер на 24 772.45 лева е постановено при допуснати съществени нарушения на чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменено в тази част. Законосъобразността на определените задължения за ДДС в случая е в зависимост от законосъобразността на определената данъчна основа при внос съгласно чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗДДС /ред. ДВ бр. 63/2006 г./. Съгласно цитираната норма данъчната основа при внос по чл. 16 от същия закон е митническата стойност на стоката, увеличена с митните сборове, акциза и другите такси, дължими във връзка с вноса на стоките на територията на ЕС, както и дължимите при внос на територията на страната. В разглеждания случай не е спорно, че митническата стойност на стоката е в размер на декларираната - 39 383.86 лева. Предвид законосъобразността на установеното задължение за мито и незаконосъобразността на установеното антидъмпингово мито, от определената с оспорения административна акт данъчната основа по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗДДС в размер на 66 913.18 лева, следва да изключи антидъмпинговото мито от 24 772.45 лева, по съображенията изложени по - горе за неговата недължимост. по този начин данъчната основа по чл. 55, ал. 1 ЗДДС е в размер на 42 140.73 лева. Така определената данъчна основа съответства на сбора от митническата стойност на стоката - 39 383.86 лева и дължимото мито в общ размер от 2 756.87 лева. При това положение дължимият ДДС при ставка от 20 % е в размер на 8428.15 лева. След приспадане на внесения ДДС по ЕАД в размер на 8 152.46 лева, допълнително дължимият данък е в размер на 275.69 лева. За разликата до пълния размер от 5230.18 лева, съдебното решение се явява постановено в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменено и в тази част. Предвид всичко изложено, настоящият състав намира, че са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за частична отмяна на атакувания първоинстанционен акт - в частта, в която е отхвърлена жалбата на Кодаг ЕООД, град Пловдив против решение № 4788 от 14.08.2013 г. към ЕАД 11BG001007Н0015137/20110715 на началник Митнически пункт Пристанище Бургас - Център, потвърдено с решение № 2601-1015/23.09.2013 г. на началник митница Бургас относно установеното задължение за внасяне на антидъмпингово мито в размер на 24 772.45 лева и ДДС за разликата над 275.69 лева до пълния установен в административния акт данък от 5230.18 лева. Спорът е изяснен от фактически страна, поради което следва да се реши по съществено като се отмени оспореният административен акт по отношение на посочените задължения. В останалата част първоинстанционното решение е правилно постановено и следва да се остави в сила на основание чл. 221, ал. 2 АПК. При този изход на спора следва да се отмени решението и в частта на присъдените в полза на митническата администрация разноски, за сумата над 345.79 лева, определена на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно материалния интерес, за който касационната жалба се явява неоснователна. Възраженията на касационния жалбоподател срещу приложението на чл. 8 от цитираната наредба, са неоснователни. Нормата е действащ материален закон към момента на приключване на първоинстанционното производство и постановяване на съдебния акт, поради което съдът не е допуснал нарушение, като е приложил установените в тази норма размери на минималните адвокатски възнаграждения. На касационния жалбоподател се дължат разноски за двете съдебни инстанции в размер на 2723.46 лева съобразно материалния интерес по уважената част от жалбата и представените по делото доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение и държавни такси за двете съдебни инстанции. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,