Решение № 10346 от 24.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2404/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби против решение 74/13.01.2025 г. по адм. д. 1253/2024 г. на Административен съд София-област. В касационната жалба от Областна дирекция на МВР - София се оспорва решението в осъдителната му част. Възразява се, че по делото не са били доказани претърпените от ищеца неимуществени вреди и се иска в тази част решението да бъде отменено, а в условията на алтернативност - да бъде намален размера на обезщетението. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт Георгиева, която прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба на К. М. И. се оспорва решението в отхвърлителната му част. Посочва се, че от отменените като незаконосъобразни административни актове И. е претърпял значителни неимуществени вреди, с които не е съобразен размерът на претендираното обезщетение. Претендират се разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че и двете касационни жалби са неоснователни. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Производството пред административния съд е образувано по искова молба, с която е предявен иск от К. М. И. от гр. София срещу ОДМВР - София за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва, вследствие на издадени заповеди за прилагане на ПАМ, съответно заповед 23-0353-000089/01.05.2023 г. по чл. 171, т. 1, буква б от ЗДвП, с която е приложена ПАМ временно отнемане на СУМПС и заповед 23-0353-000090/01.05.2023 г. по чл. 171, т. 2а, буква б от ЗДвП, с която е приложена ПАМ прекратяване на регистрацията на ППС чрез отнемане на СРМПС и на 2 бр. регистрационни табели за срок от 6 месеца. Освен наложените ПАМ, срещу ищеца е образувано и ДП 78/2023 г. по описа на РУ - Своге. Съдът е осъдил ОДМВР София да заплати на К. М. И. на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 2000 лева, в резултат на Заповед за прилагане на ПАМ 23-0353-000089/01.05.2023 г. и Заповед за прилагане на ПАМ 23-0353-000090/01.05.2023 г., оттеглени със Заповед УРИ 353р - 14595/16.11.2023 г. и Заповед УРИ 353р - 14594/16.11.2023 г. на началник група ОП при РУ - Своге и законната лихва върху сумата от 17.10.2024 г. до окончателното плащане. Съдът е отхвърил иска в останалата му част до размера на претендираните 10 000 лева като неоснователен и недоказан. Решението е правилно. Съдът е анализирал подробно събраните доказателства и е изложил обосновани изводи, които се споделят от касационната инстанция. От фактическа страна по делото е установено, че на 01.05.2023 година, около 11.45 часа в [населено място], община Своге, област Софийска, на път SFO 2604 срещу Ловен дом" - [населено място], автопатрул при РУ - Своге е спрял за рутинна проверка лек автомобил марка Фолсфаген" модел Поло с рег. [рег. номер]. При извършената проверка е установен водача на моторното превозно средство - К. М. И., който е изпробван с техническо средство за наличие на наркотични вещества. Техническото средство отчело положителен резултат на употреба на канабис. На ищеца е съставен акт за установяване на административно нарушение 172132/01.05.203 г. и издаден талон за медицинско изследване 0177651, след което е освидетелстван от дежурния лекар при ФСМП - Своге и е съставен протокол за това. Иззети са СУМПС на шофьора, СРМПС и 2 бр. регистрационни табели. Със заповед за прилагане на ПАМ 23-0353-000089/01.05.2023 г. на И. е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, буква б от ЗДвП временно отнемане на свидетелството за управление на МПС за срок от 18 месеца. Със заповед за прилагане на ПАМ 23-0353-000090/01.05.2023 г. на К. И. е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, буква б от ЗДвП прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като са отнети СРМПС и 2 бр. регистрационни табели. На 10.10.2023 г. с протокол за химическо изследване И 9059/10.10.2023 г. на ВМА се установява, че същият е управлявал МПС на 01.05.2023 г. без да има наличие на наркотични вещества в кръвта и урината. На 13.11.2023 г. с постановление 1019/2023 г. е прекратено ДП 78/2023 г. по описа на РУ - Своге. Със заповед УРИ 353р - 14594/16.11.2023 г. е отменена заповед за прилагане на ПАМ 23-0353-000090/01.05.2023 г., с която на И. е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, буква б от ЗДвП. Със заповед УРИ 353р - 14595/16.11.2023 г. е отменена заповед за прилагане на ПАМ 23-0353-000089/01.05.2023 г., с която на И. е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, буква б от ЗДвП. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата, респ. ОДМВР - София. В случая, както правилно е приел решаващият съд, безспорно е установено наличието на всички предпоставки за основателност на исковата молба на К. М. И.. Заповедите за принудителни административни мерки са били отменени от административния орган, след установяването по безспорен начин, че кръвната проба е отчела липсата на каквито и да е наркотични вещества в кръвта на ищеца. Въз основа на събраните доказателства, както и от разпита на свидетелите по делото, е установено, че ищецът е понесъл вреда от горепосочените незаконосъобразни актове и действия на държавен орган болки и страдания, които се изразяват в състояние на непрекъснато напрежение и стрес, притеснение относно придвижването си до Клиниката по хематология без собствен транспорт, както и връщането от болницата след проведените му процедури на [заличен текст], притеснение относно придвижването му до работа поради това ,че работи на смени. Всички тези неприятни емоционални състояния съставляват неимуществени вреди, която вреда е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните актове и действия. Обосновано административният съд е уважил частично исковата претенция за неимуществени вреди. Настоящият състав счита, че при определянето на размера на дължимото обезщетението за неимуществени вреди, причинени на И. съдът е определил размера на обезщетението в съответствие с принципа на справедливост, съгласно чл 52 ЗЗД. В случая касационният съд отчита, че на ищеца са причинени неимуществени вреди от два отменени административни акта, но които имат едни и същи субективни и обективни последици за ищеца. Поради това настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на страните не се дължат разноски за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,