Решение № 13748 от 17.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13648/2013 г.

Решение № 13748 от 17.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13648/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Габриела Гюрова, в качеството й на процесуален представител на директора на ТД на НАП - гр. Пловдив, срещу решение № 1698 от 24.07.2013 г. по адм. дело № 3529 по описа за 2012 г. на административния съд - Пловдив, с което е по жалба на "Алекс Трейд 2010" ЕООД е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 15432-F009257 от 27.08.2012 г. на директора на ТД на НАП - гр. Пловдив. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго с решаване на спора по съществото му, както и не се претендира присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - "Алекс Трейд 2010" ЕООД не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Пловдив е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № 15432-F009257 от 27.08.2012 г. на директора на ТД на НАП - гр. Пловдив. С нея на търговското дружество "Алекс Трейд 2010" ЕООД е наложена принудителна административна мярка (ПАМ), на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б."а", във връзка с ал. 3 от ЗДДС, представляваща запечатване на обект - кафене "Лекси", находящ се в гр. Пловдив, бул. "Марица" № 19 за срок от 1 месец. Съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, но при неспазване на административнопроцесуалните правила за издаването му и е материално незаконосъобразен. Според него, предпоставка за налагането на принудителна административна мярка е установяването на административно нарушение, което с оглед на правните разпоредби, на които се е позовал административният орган, се изразява в неиздаване на фискална касова бележка (фискален бон) за извършени плащания и попада в хипотезата на б. "а" от цитираната правна норма. По повод на установяването на това нарушение, съдът е анализирал съставени протокол за извършена проверка и съставен акт за установяване на административно нарушение, и наказателно постановление, които са цитирани и в процесната заповед. Административният съд е изложил също съображения относно характера на принудителната административна мярка, както и такива относно съответствието на наложената ПАМ с целите на закона, в който е предвидена. Съдът конкретно е обсъдил фактическите и правни основания за издаване на процесния акт, като е приел, че същият се явява немотивиран, в изпълнение на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. Основното съображения на съда, за да направи такава преценка е свързано с оборването на основния спорен факт, а именно неиздаване на фискален бон по повод на извършената контролна поръчка от проверяващия орган. За да се обоснове се е позовал на събраните гласни доказателства - разпит на свидетеля Стефанов и на свидетеля Георгиева, както и на събраните писмени доказателства - служебна бележка и служебен бон № 0103245 за поръчката на мин. вода и сода "Кинли" на стойност 1.98 лв., и на издадения фискален бон № 0103247 от 5.06.2012 г. в 18.58 ч. и на съответствието между двете категории конкретно събрани доказателства по делото. Съдът се е позовал на проследения от него механизъм на приемане и изпълняване на поръчката в конкретния обект чрез разпита на свидетелката Георгиева, която е сервитьор в заведението и е работила към момента на осъществяване на контролната поръчка, така и на времевото съответствие на осъществяването на последната и времето на издаване на фискалния бон точно преди започването на проверката в 19.00 ч. (стр. 72 от съд. досие). Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Касационните възражения са насочени към неправилно приетото от съда като извод за липса на фактически и правни основания за издаване на акта, съответно за неправилния негов извод, че същият е немотивиран, както и че няма установено нарушение, респ. е налице неправилно определената и несъобразена с целта на закона принудителна административна мярка. Същите са неоснователни. За предотвратяването и преустановяването на административни нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от тях се налага принудителна административна мярка. Тази дефиниция на понятието "принудителна административна мярка" се съдържа в чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). В отделните закони, включително и данъчните закони са уредени случаите, при които се приема, че е извършено административно нарушение, за което е предвидено налагането на ПАМ и за това разпорежда чл. 23 от ЗАНН. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б."а" от ЗДДС, принудителната административна мярка "запечатване на обект за срок до един месец", независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По делото е установено, че е извършена проверка на посочения обект, при което е направена контролна покупка на 1 брой мин. вода и на 1 брой сода "Кинли" на обща стойност 1.98 лв., като сумата е платена в брой и е издаден фискален бон от ЕКАФП, индивидуализиран чрез номер. Така в хода на административното производство са установени нарушения по чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, поради което е издаден оспореният акт, заповед за налагане на ПАМ. По повод твърденията в касационната жалба за допуснато нарушение на съда, то следва да се посочи, че съдът точно е обсъдил това възражение и конкретно е констатирал, че видно е от фискален бон е извършена продажба на стоки идентични от тези, закупени при контролната покупка и на цена, която съответства на нея, както и че това е станало по време преди започване на процесната проверка. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение