Решение № 7950 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8218/2017 г.

Решение № 7950 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8218/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. З. в качеството му на пълномощник на Т. М. Т. срещу Решение № 3486 от 23.05.2017 г., постановено по административно дело № 11293/2016 г. на Административен съд С.-град (АССГ) в частта, с която е отхвърлен предявения иск за разликата над 200 лв. до пълния претендиран размер от 3000 лв. Изложени са твърдения за неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон. Изразява несъгласие с размера на присъденото обезщетение, като счита сумата от 200 лева за ниска. Моли да се отмени решението в отхвърлителната част и да се върне делото на друг състав за продължаване на съдопроизводствените действия. При условията на алтернативност моли да се уважи предявения иск в неговия пълен размер. По делото е постъпила и втора касационна жалба от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), депозирана чрез надлежно упълномощен представител, срещу гореописаното решение на Административен съд С.-град в частта, с която същата e осъдена да заплати сумата от 200 лева. Счита решението в обжалваната част за необосновано и неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. В подкрепа на това излага аргументи, че не е установено по безспорен начин виновно поведение от страна на арестната администрация. На следващо място счита, че ищецът не е доказал реално претърпени неимуществени вреди. Намира, че първоинстанционният съд не е преценил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, което е довело до съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли да се отмени решението в обжалваната му част. В подадения писмен отговор на ГДИН, депозиран чрез юрисконсулт С. се счита подадената касационна жалба на Т. М. Т. за неоснователна и недоказана. Касационният жалбоподател Т. М. Т. в съдебно заседание поддържа касационната жалба и изложените в нея съображения. Иска отмяна на решението на първата инстанция в обжалваната част. Представителят на Върховна административна прокуратура намира касационните жалби за неоснователни, а обжалваният съдебен акт за правилен. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, което ги прави процесуално допустими. Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск на Т. М. Т. с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени за периода от 01.10.2015 г. до 07.10.2015 г., когато e бил в килията на Следствения арест В. Т.. С обжалвания съдебен акт - Решение № 3486 от 23.05.2017 г., постановено по административно дело № 11293/2016 г. на АССГ е ОСЪДЕНА Г. Д. "Изпълнение на наказанията", да заплати по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предявен от Т. М. Т., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в З. С., сумата от 200 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди търпени за периода от 01.10.2015 г. до 07.10.2015 г., когато е бил в килията на Следствения арест В. Т., ведно със законната лихва от 01.10.2015 г. до окончателното издължаване на главницата, като е ОТХВЪРЛЕН искът за горницата над тази сума до предявения размер от 3 000 лв. За да постанови този резултат, административният съд посочва, че според Справката от 24.02.2017 г. на ГДИН санитарните възли и достъпът до тоалет са извън килията, където е бил ищецът, задържаните се извеждали след техен сигнал до надзорно-охранителния състав на ареста. Същият не е бил извеждан навън на въздух по причини, посочени от ГДИН в същото Писмо от 24.02.2017 г. Счита, че ищецът е претърпял неприятни негативни изживявания, квалифициращи се като унизително и обидно отношение и нечовешко третиране, за това, че санитарните възли са били извън килията му и той е трябвало да се обажда на охраната при негова нужда. Решаващият съд след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства приема, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника, защото лицето е било лишено за целия престой в ареста от опосредения достъп до дневна светлина и е бил лишен от излизане на открито. Приема, че искът е доказан по основание - установени са елементите на фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, а именно - доказано незаконосъобразно бездействие и доказана настъпила пряка вреда за ищеца от него. Намира, че съобразно чл. 52 от ЗЗД по справедливост следва да определи обезщетение в размер на 200 лв. Настоящият съдебен състав на ВАС счита подадените две касационни жалби за НЕОСНОВАТЕЛНИ, а решението за правилно. Изразените доводи в двете касационни жалби за необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Първоинстанционният съд е обсъдил всички въведени от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, както и релевираните възражения на ответника. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Крайният извод е изведен след точен анализ на приложимата правна уредба, относима към развитото административно правоотношение. Настоящият съдебен състав на ВАС счита за НЕОСНОВАТЕЛНИ твърденията на касационния жалбоподател Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за неправилност и необоснованост на съдебното решение в осъдителната част. Отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обективна и безвиновна, поради което не подлежи на изследване наличието на виновно поведение от страна на арестната администрация, както се твърди в касационната жалба на ГДИН. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на А. В. Т. Неоснователно от ГДИН се счита, че не са налице реално претърпени вреди, което да е в резултат на посочените действия/бездействия на ответника. Правилно и законосъобразно адм. съд е счел, че със събраните доказателства по делото се установява по безспорен начин наличието на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН, относно привеждане на помещенията в А. В. Т., където е пребивавало лицето, съобразно изискванията на КЗПЧОС, част от вътрешното право на страната. Лишеният от свобода е бил в килии, без санитарен възел и не е имал постоянен достъп до течаща вода и условия за поддържане на нормална хигиена. Налице са нарушения на изискванията чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС в редакцията, обн. в ДВ, бр. 25/2009 г., във връзка чл. 20, ал. 2 и ал. 3 от ППЗИНЗС. В сградата на Следствения арест В. Т. не е била осигурена възможност за престой на открито в продължение на един час дневно, поради което нарушено се явява и правото на ищеца, разписано в чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС. Т. факти правилно са квалифицирани от адм. съд като проява на нечовешко и унизително отношение, елемент от фактическия състав на иска за обезщетение на неимуществените вреди във връзка с нормите на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС. Неоснователно ГДИН счита, че не са налице реално претърпени вреди. С оглед установената фактическа обстановка в конкретния казус съдът е направил обоснован и съответен на доказателствата извод, че ищецът е понесъл неимуществени вреди, вследствие на лошите битови условия. Налице са причинени вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН в нарушение изискванията на чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКПЧОС, негативни преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, физически и емоционален дискомфорт у ищеца. Тези негативни преживявания излизат извън прага на строгост по чл. 3 от ЕКПЧОС и поради това правилно от адм. съд е прието, че лицето следва да бъде възмездено с парично обезщетение. При надлежно установена фактическа обстановка административният съд е извел правилния и логичен извод за частична основателност на предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В тази връзка е неоснователно искането на ГДИН за отмяна на решението в неговата осъдителна част. Настоящият съдебен състав на ВАС счита за НЕОСНОВАТЕЛНИ твърденията на касационния жалбоподател Т. М. Т. за неправилност и необоснованост на съдебното решение в неговата отхвърлителна част за разликата над 200 лв. до пълния претендиран размер от 3000 лв. В тази връзка неоснователни са неговите и оплаквания за необоснованост на съдебния акт по отношение на размера на обезщетението. Първоинстанционният съд е изложил обстойни и подробни мотиви при обсъждане на вредоносния резултат - вида и характера на засягането, които са в съответствие с данните от приетите доказателства. Неоснователно е твърдението за неправилност на съдебния акт, което аргументира искането на касационния жалбоподател за увеличаване на размера на присъденото обезщетение по исковата претенция. АССГ правилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ, като в съдебния акт са отчетени конкретните обстоятелства и е извършена оценка на особеностите на вредите и техния кумулативен ефект. Не е налице сериозна промяна в психическото и емоционално равновесие на лицето или траен отпечатък в неговото психическо състояние. Водим от изложеното, настоящият съдебен състав намира присъденото обезщетение за правилно и не намира основания за неговото увеличаване. В тази връзка неоснователни са и доводите на ГДИН, с които се иска намаление на размера на присъденото обезщетение, като счита че сумата е завишена и несправедлива. Същото е справедливо определено, тъй като в съдебния акт е фиксиран паричен еквивалент, съответстващ на негативните преживявания, като е отчетен техният характер, интензитет и продължителност. Решението като правилно следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение