Решение № 8537 от 3.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13232/2016 г.

Решение № 8537 от 3.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13232/2016 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по чл. 208 и следв. АПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. Й. М. и П. М. М., двамата от гр. Перник, чрез адв. А. като процесуален представител, срещу решение № 306 от 13.10.2016 г., постановено по адм. дело № 78/2016 г. по описа на Административен съд – Перник в частта, в която е отхвърлена жалбата им срещу заповед № 18-158-07.01.2016 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – Перник и в частта, в която са осъдени да заплатят разноски в размер на 1000 лева. Считат обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендират отмяната му в обжалваните части и постановяване на друго, с което да се отмени заповедта в частта, засягаща поземлен имот с идентификатор [номер]. Правят искане за присъждане на разноски. Ответниците - началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – Перник, Д. П. В. и [фирма] не вземат становище. Ответникът – [фирма], чрез адв. И. като процесуален представител, в писмена защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. С оспорената пред административния съд заповед на началника на СГКК Перник е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Перник по отношение на поземлени имоти с идентификатори [номер], [номер] и [номер]. Жалбоподателите са оспорили заповедта в частта, в която се засяга техния имот [номер] и е изменена границата между ПИ [номер] и [номер], като площта на ПИ [номер], собственост на заявителя [фирма], е увеличена от 497 кв. м преди промяната на 521 кв. м, а площта на собствения им ПИ [номер] е намалена от 2059 кв. м на 2032 кв. м. Заповедта е издадена на основание чл. 54, ал. 1 ЗКИР, чл. 58, ал. 3 и ал. 5 и чл. 59, ал. 1 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (отм., ДВ. бр. 4 от 13.01.2017 г.). Посочено е, че изменението в КК и КР представлява нанасяне на имот с идентификатор [номер] в съответствие с регулационния план на гр. Перник и представените документи за собственост, които предхождат одобряването на КККР. Административен съд – Перник е приел, че заповедта е законосъобразна като издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с разпоредбата на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР (редакция, ДВ, бр. 49 от 2014 г.). Изложил е съображения, че изменението е свързано със заповед № 1592/17-09.2015 г. на кмета на община Перник, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ е одобрено изменение на ПУП-ПР по отношение на УПИ [номер] и УПИ [номер], в кв. 27 по плана на гр. Перник, [жк], като границите на имот с идентификатор [номер] и най-вече спорната откъм [номер] са отразени в кадастралната карта в съответствие с регулационния план от 2000 г. Обосновал е извод за законосъобразност на одобреното изменение в КК поради наличие на непълноти и грешки с оглед дефиницията на понятието по пар. 1, т. 16 ДР ЗКИР. В частта, в която жалбата на Д. П. В. е оставена без разглеждане и производството по делото по отношение на нея е прекратено, съдебният акт не е обжалван и е влязъл в сила. Решението е недопустимо в частта, в която е отхвърлена жалбата на Ц. Й. М. и П. М. М. срещу заповедта извън предмета на спора. Жалбоподателите са оспорили административния акт относно засягането на собствения им имот с идентификатор [номер]. Те имат правен интерес да обжалват заповедта само в тази му част. Такъв не е налице в частта, в която е одобрено изменение по отношение на имот с идентификатор [номер], собственост на [фирма], както и в частта, в която са извършени промени в КР за ПИ с идентификатор [номер]. Като се е произнесъл извън предмета на спора и е отхвърлил жалбата срещу заповедта в цялост, а не само в частта, в която е оспорена, съдът е постановил недопустимо решение в тази част, което следва да се обезсили, а производството по делото – да се прекрати. В останалите обжалвани части решението е неправилно. Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Перник са одобрени със заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК. Жалбоподателите са вписани в КР като собственици на ПИ с идентификатор [номер]. Заявителят в административното производство е собственик на ПИ с идентификатор [номер]. От данните по делото и от заключението на вещото лице се установява, че новопроектираните с предприетото изменение граници на имот с идентификатор [номер] съответстват на вътрешните регулационни линии на УПИ [номер], кв. 27 по плана от 2000 г., но не съвпадат с имотните граници. Със заповедта на кмета на община Перник от 17.09.2015 г. се променят единствено уличните регулационни линии между УПИ [номер] и УПИ [номер]. С нея не се засяга границата с УПИ [номер], поради което същата е неотносима към оспореното изменение на КК по отношение променената западна граница на ПИ с идентификатор [номер]. Административният акт е издаден на основание чл. 54, ал. 1 ЗКИР поради непълноти и грешки. Незаконосъобразно съдът е приел, че са изпълнени материалноправните предпоставки за исканото изменение на КК на посоченото правно основание. Действително към момента на постановяване на оспорената заповед в закона не е предвидено съставянето на акт за непълноти и грешки, поради което липсата на такъв не се отразява на законосъобразността на издадения индивидуален административен акт. Независимо от това в хода на проведеното административно производство жалбоподателите са изразили изрично несъгласие с исканото изменение във възражение вх. № 02-3870-23.11.2015 г., тъй като се отнема част от площта на собствения им поземлен имот с идентификатор [номер]. Посочили са, че с оглед притежаваните от тях документи за собственост се касае за спор за материално право. Такъв безспорно е налице, тъй като се променят границите на съществуващи, нанесени в кадастралната карта обекти – поземлени имоти, един от които е тяхна собственост. Поради това за административния орган не са били налице предпоставките на посоченото в заповедта основание за изменение на кадастралната карта поради непълноти и грешки. В този случай началникът на СГКК - Перник е следвало съгласно чл. 54, ал. 2 (редакция, ДВ, бр. 49 от 2014 г.) ЗКИР да не издава заповед за изменение, а да отрази непълнотата и грешката в скица-проект и да отстрани същата след решаване на спора по съдебен ред. Като не се е съобразил с изричното противопоставяне на жалбоподателите срещу исканото изменение и със заявения от тях спор за материално право, административният орган е постановил незаконосъобразна заповед в частта, в която е изменил западната граница и е намалил площта на нанесен в КК обект – имот с идентификатор [номер], като е увеличил площта на имот [номер]. Съдът не е обсъдил подаденото от жалбоподателите възражение. Изводът му за наличие на предпоставките по чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР е в противоречие с материалния закон. Като е отхвърлил жалбата срещу заповедта в посочената част, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, вкл. и в частта за разноските, присъдени в полза на [фирма]. Вместо него следва да бъде постановено друго решение, с което да бъде отменена като незаконосъобразна заповед № 18-158-07.01.2016 г. на началника на СГКК – Перник в частта, в която е одобрено изменение на КК и КР в границата между ПИ с идентификатори [номер] и [номер]. При този изход на спора на касационните жалбоподатели се дължат направените по делото разноски в общ размер на 235 лева, от които: 30 лева - заплатени държавни такси за двете инстанции, 200 лева – депозит за вещо лице и 5 лева – такса за съдебно удостоверение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение