Решение № 5449 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8415/2015 г.

Решение № 5449 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8415/2015 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството по делото е образувано по жалба на Маргарита Иванова Русева, чрез пълномощника адв. Динев, срещу Решение № 438 на Министерския съвет на Република България от 12.06.2015 г., за отчуждаване на имоти и части от имот - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18" Софийски околовръстен път от км. 0+780 до км 6+300 - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" на територията на Столична община, област София. Решението се оспорва в частта му относно определеното обезщетение за недвижим имот с номер № 1320.27, с идентификатор 68134.1320.27, в землището на с. Требич, ЕКАТТЕ 68134, Община Надежда, в селскостопанска територия, нива с обща площ 4 502 дка, от които отчуждени 1 118 дка, стойност на паричното обезщетение - 13 248 лева. Твърди се, че решението е издадено при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, определената цена като обезщетение за отчуждената част от имота е занижена и не съответства на пазарните цени на имоти с подобни характеристики. Ответната страна - Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението в оспорената му част. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители вземат становище за неоснователност на жалбата. Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Съгласно чл. 34а, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ отчуждаването на имоти частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от Министерски съвет, т. е от компетентен орган. Същото е със съдържанието, изискуемо се от чл. 34б от ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото се обезщетение на собствениците. Спазени са и административно-производствените правила за вземане на решението посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Министърът на регионалното развитие и министърът на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. В оспорената му част Решение № 438/12.06.2015 г. на Министерски съвет на Република България постановява отчуждаване на част от имот № 1320.27 в землището на с. Требич, ЕКАТТЕ 68134, Община Надежда, с идентификатор 68134.1320.27, в селскостопанска територия, нива с обща площ 4 502 дка, от които отчуждени 1 118 дка, стойност на паричното обезщетение - 13 248 лева, собственост на жалбоподателите. Правото им на собственост се установява от договор за доброволна делба на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ от 6.02.2001 г. От представената и приета по делото скица № 15-264495-31.07.2014 г., презаверена на 6.03.15 г., издадена от СГКК гр. София е видно, че имот с идентификатор 68134.1320.27, част от който е предмет на отчуждаване с обжалваното решение, с адрес с. Требич, местност "Чучулица" е с трайно предназначение на територията "земеделска" и начин на трайно ползване "нива". Съгласно § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС "равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон, а чл. 32, ал. 2 от закона разпорежда, че равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Съответно "Пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота - § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Равностойното парично обезщетение за имотите, предмет на отчуждаване, се определя в съответствие с предназначението, което са имали преди влизането в сила на подробния устройствен план /ПУП/, който предвижда изграждане на национален обект, съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗДС. В случая се касае за имот попадащ в земеделска територия в границите на район Връбница, с начин на трайно ползване "нива" и именно сключените сделки с имоти със сходни характеристики в този район, в относимия период и отговарящи на изискванията на закона следва да послужат при определяне на дължимото се парично обезщетение. По делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждената част от имот с идентификатор 68134.1320.27 съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Вещото лице е изготвило заключение по делото, съгласно което: определеното равностойно парично обезщетение се равнява на 13 248.30 лв. Настоящият съдебен състав на ВАС кредитира изцяло така изготвения вариант на съдебно-оценителната експертиза, тъй като отговаря на изискванията на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а, т. 1, т. 2 и т. 4, б. "а" и "в" от ДР на ЗДС . Съдът намира, че равностойното парично обезщетение за отчуждаваната част от имота на жалбоподателите възлиза на сума в размер на 13 248.30 лева, определена от вещото лице. При така изложените мотиви настоящият съдебен състав намира, че жалбата е основателна в частта досежно определеното от административния орган обезщетение и в тази част оспорвания административен акт следва да бъде изменен, като обезщетението бъде увеличено от 13 248 лв на 13 248.30 лева. За прецизност на изложението следва да се посочи, че макар съдът да е запознат с практика по аналогични казуси, при които разликата в обезщетението, определено от административния орган, се отклонява в минимални размери от тази, установена от експертното заключение, тази практика не се споделя от настоящия състав. Макар и с минимална разлика, все пак определеното от административния орган обезщетение е по- малко, което налага оценката да бъде изменена в полза на жалбоподателя, а не жалбата да бъде отхвърлена, каквото е поддържаното искане от пълномощниците на ответника и заинтересованите страни. При този изход на правния спор претенцията на жалбоподателя за присъждане на понесените по делото разноски е основателна. Съгласно представените по делото доказателства, той е заплатил за оказване на правна помощ и съдействие 500 лева и за изготвяне на експертизата - 200 лева, които следва да му бъдат възстановени от бюджета на административния орган. Направеното от процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност е неоснователно, тъй като претендираните по делото разноски са в съответствие с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. трето АПК Върховният административен съд, трето отделение